Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев стана едно от най-разпознаваемите лица в сферата на българското здравеопазване по време на ковид пандемията. Това го превърна и в мишена на калните антиваксърски кампании, които стигнаха дотам, че обявиха смъртта му и го принудиха да пусне снимка в социалните мрежи като заложник от мафиотски филм с днешен вестник. 

Кунчев е завършил Медицинския институт в Пловдив. Разказва, че случайно се е насочил към епидемиологията. "Когато завършихме с жена ми, искахме да сме заедно и се оказа, че само в ХЕИ-Хасково имаше места тя да стане микробиолог, а аз - епидемиолог. А като почнеш нещо и видиш колко е интересно, то те увлича и ти става професия за цял живот", казва Кунчев пред "Сега". 

Започва работа в хасковската ХЕИ през 1986 г. През 2001 г. оглавява отдел "Противоепидемичен контрол" в Министерството на здравеопазването, а от 2008 г. е директор на отдел "Надзор на заразните болести" в МЗ. Главен държавен здравен инспектор е от 2011 г.

"Епидемиологията е много интересна наука от гледна точка на практиката, защото животът поднася невероятни изненади и колкото и да си готов, винаги изниква нещо, което излиза извън очертанията, очакванията, писаното в учебниците. Тя е до голяма степен изследователска работа. Когато нещо възникне, най-важното е да знаем какво става, как се е получило, кой е причинителят, как се е предало от един на друг, как да го прекъснем", казва Кунчев, преди да сподели петте си истории. 

Последните случаи на полиомиелит в Европа

Ако трябва да говорим за по-значими събития, си спомням вноса на полиомиелит. Към 2000-2001 г. в България беше внесен - възникна за последен път в Европа, реален див полиомиелит сред деца в бургаския регион. Това беше голяма изненада както за нас, така и за СЗО. Всеки континент се бори да е свободен от това заболяване и Европа изостава в това отношение. Слава Богу, това, което стана в България, беше не местен случай, а внесен. Това обикновено става в големите страни с по-интензивни икономически и туристически връзки - като Великобритания, САЩ. Но за България не е толкова характерно. 

Та, когато възникнаха случаите в Бургаско, те бяха сред малцинствени деца, веднага се заехме да търсим причината. Защото това не може да възникне просто ей така. Ние знаем къде в света все още има огнища на полиомиелит и единственият начин някой да бъде заразен тук е някой да донесе вируса отвън и да зарази местен жител. Това изглеждаше доста странно и трудно. Но при вече доста по-подробната процедура на епидемиологичното проучване (което никак не е лесно понякога) се оказа, че майката на децата е практикувала най-древната професия. По същото време в България е имало на разтоварване 3 различни кораба, под 3 различни флага. И моряшкият състав на един от тях, макар и под панамски флаг, се оказа от Индия. А когато СЗО направи изследване на вируса в своите лаборатории, се оказа, че той е точно с произход Утар Прадеш - щат в Северна Индия, където все още имаше огнища на полиомиелит.

Бавно и постепенно мозайката се нареди, нещата се видяха. Майката е осъществила контакти, после го предава в семейството си. Заразиха се 2 деца, които бяха контактували на една сватба с нейните. И всичко си дойде на мястото. Реагирахме бързо. СЗО със самолет изпрати веднага полиомиелитна ваксина, беше направена имунизация първо на Бургас, след това на околните региони Сливен и Ямбол и постепенно в цялата страна. Ситуацията се овладя. Това останаха последните случаи на детски паралич в Европа и оттогава други не са възниквали. Разбира се, опасност още има, защото почти всяка година припламват случаи. Особено в Афганистан, Пакистан, в Нигерия - обикновено където има конфликти и където няма възможност за развитие на добра мрежа за редовни имунизации.

(В България са задължителни имунизациите срещу 11 заразни заболявания - туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б и пневмококови инфекции. На този етап МЗ не смята да въвежда нови ваксини в имунизационния календар, бел. ред.)

За ползата от дезинфекцията

Още бях млад епидемиолог в Хасковско. Възникна едно тежко отравяне сред група възрастни хора в едно димитровградско село, токсикоинфекция, защото поглъщаш причинителя. При изследването се оказа, че е салмонелозно. 

Възрастните хора - 70-80-годишни, се бяха събрали на помен. Домакинята се беше постарала, направила няколко ястия, едното от които беше пилешка супа. Имаше остатъци от всички храни и ги изследвахме. Така установихме, че точно супата е била причината. То е и логично. Според българската традиция, когато се застройва супа, това не се прави при висока температура, не ври. И ако след това я оставиш няколко часа извън хладилник, това създава перфектни условия за развитието на салмонела, ако я е имало в яйцата. А тя при домашните яйца не е толкова рядко срещана. Ако не се спазва добра хигиена, ако не се измиват, има начин да попадне в храната. И когато им създадеш такива добри условия, при консумация е много голямо съдържанието на салмонелите вътре в супата. И става беля.

Всички, които бяха яли, развиха симптоми, и то сериозни. Но тежко протече сред жените, сред тях имаше и починали, макар че бяха в по-добро здравословно състояние. И когато потърсихме причината, се оказа, че мъжете, за разлика от жените, са ударили по 50-100 грама ракия точно преди супата. Това е оказало своето влияние - потиснало е в стомаха и червата развитието на салмонелите и те изкараха по-леко.

С тази история не рекламирам алкохола. Има си достатъчно начини на дезинфекция, не е това най-добрият.

Кога ще ги стигнем чужденците

Колегите от Западна и Северна Европа много трудно разбират проблемите ни тук, на Балканите. Често се сблъсквам с това. Като пример ще дам една дискусия, която протече още по време на пандемичния грип преди десетина години. И тогава имаше много притеснения, страхове, беше създадена ваксина, почна нейното използване, пак по същия начин страните нямаха достъп в началото, имаше голямо търсене и т.н. Но когато вече имаше възможност, се оказа, че както и сега при ковид, интересът в България към ваксината е много нисък, хората не се имунизират и съответно си плащаме цената в човешки живот.

По време на една дискусията в Европейския център за контрол на заболяванията в Стокхолм до мен стоеше една дългогодишна епидемиоложка от Финландия. С нея станахме добри приятели. В почивката тя ме попита: "Виждам колко ви е нисък обхватът, защо?". Казвам - защото хората не искат. "Добре, а вие казахте ли им?". "Да, разбира се, цялата информация им я даваме", отговорих аз. А тя настояваше: "Защото при нас, като излезе специалистът и каже, значи това е полезният ход и хората го изпълняват. А в краен случай, ако не вървят нещата, министърът на здравеопазването излиза по телевизията, казва какво трябва да се направи и в рамките на седмица 90% от населението е имунизирано".

Много трудно можеш да обясниш и да кажеш, че ако нашият министър излезе и го препоръча, ефектът ще е никакъв, а даже някой път може и да е отрицателен. Нивото на доверие в институциите в България е до такава степен сринато, че това пречи на каквато и да е инициатива. Не се занимавам с въпроса защо е така и дали е логично да е така, и дали не е правилно да е ниско, защото много дълго време обществото е било лъгано. Въпросът е, че ситуацията е много тежка. И пандемията го показа по блестящ начин. За да продължаваме ние при всички усилия да стигнем 30% обхват (на ваксинираните). Не можем да обясним на колегите каква е реалната причина за такъв резултат.

На двата полюса

Една много трагична история от морбилната епидемия в България (2010 г.), която беше много голяма и обхвана 24 000 деца в кратък период от около година. Имаше много тежки случаи, 24 неимунизирани деца починаха. Няма да забравя един случай. Получихме съобщение за смъртта на едно дете и буквално на следващия ден за смъртта на още едно в едно и също семейство. Това направо ме разтърси. Отидохме на място, опитах се да видя какви са причините. И се оказа, че заболяването разкрива и други проблеми, предимно социално-икономически.

Ставаше въпрос за голяма ромска фамилия, много бедна. Живееха в едно сливенско село, в страшна мизерия, в нещо като землянка. С 9 деца. Разговаряхме с майката. Жената беше много потисната, чувстваше се виновна. Питахме я дали не е видяла, че нещо им става на децата, че имат температура. Каза, че е видяла, повикала "Бърза помощ". Поне до 18 години не е проблем, че нямаш пари, защото държавата ти осигурява помощ. Но за да стигнеш до лекар, трябва да платиш да се качиш на автобуса, най-малкото и да отидеш до Сливен. При нея не можеше да стане. Единствената й грижа е как да ги нахрани тия 9 гърла. Но въпреки това от тия 9 деца само три не бяха имунизирани. И трите се разболяха, а две починаха. При останалите не беше се стигнало да заразяване.

От тази история могат да се правят много изводи. И за ролята на ваксинациите, особено при такова население, че са единственото, което може да ги опази. И сега имаме такива семейства и усилията и със здравните медиатори са насочени към това, колкото и да им е трудно, поне ваксинациите да вървят, да знаят, че са предпазени от най-опасните заболявания.

Но има и друга група - богати и образовани хора, които не ваксинират децата си. Но пък колкото са наострени, че това е вредно, защото някъде нещо са чели и знаят, като дойде време децата им да ходят да учат в чужбина, идват и ни молят. Едно семейство търсеха връзки, за да направим 17 имунизации на детето им, за да замине за САЩ. Тогава вече не ги е страх от нищо. Има девиации, които много дразнят. Защото не почиват на факти и реална статистика. Интернет е мощно средство, но както разпространява много информация, така разпространява и много лъжи. И ако човек не се е научил да отсява източниците, може да стане жертва.

Когато зад теб са фактите

Доц. Кунчев не искаше да се връща към историята от миналия ноември, когато антиваксъри го обявиха за мъртъв и се съмняваха, че друг пише от профила му във Фейсбук и от телефона му през вайбър.

Съзнателно не говоря за това. Още ми е прясно и емоционално. Не ми е безразлично, особено когато излиза извън моята личност и засяга и семейството ми. Те с нищо не са го заслужили. Но то е въпрос на ниво и възпитание. Само преди 3 дни ме изненада един, който е сред хиперактивните, който пак пожела до лятото цялото семейство да ни няма, един по един да си отидем. Не мога да я разбера тази първична злоба, то е характерно за много елементарни хора. Но по никакъв начин не позволявам да ми се отразява на работата. То дори донякъде е показателно, че я върша както трябва. Ако вземеш да се съобразяваш, да се криеш, да се притесняваш, нищо няма да случи. Когато зад теб са фактите и истината, не ми пука, че някой си мислил нещо друго. Когато отговаряш за общественото здраве на една нация, трябва да правиш това, което трябва. То невинаги е приятно и невинаги се разбира от всички, но е важно да става.