Това е една история за абсурди. Параграф 22, параграф 23... 

Ток удря дете на детска площадка във Варна. То залепва за осветителен стълб. Отскубва се едва. Затруднен говор, болници... Оздравява, ужасът е вечен.

Седем месеца по-късно детето е живо и здраво. Но какво трябваше да се е случило в рамките на тези седем месеца? Каква е нормалната човешка логика? Каква е и според обществения интерес?

Логиката е да бяха потърсени виновници. Или поне да се знае откъде се е появил токът.

Разследване, което да потърси вина и причини обаче, не е предприето. Не е предприето, защото по логиката на закона то не може да се предприеме. Седем месеца по-късно положението е: "Ами, така стоят нещата".

Разследване щеше да бъде предприето, ако краят не бе щастлив. И какво излиза - че трябва да се случи нещастие, за да има разследване!?

Опитът показва, че при фатален край има разследване. Но справедливост, оттам и превенция, все така няма.

Родителите на детето могат да потърсят обезщетение. Но те не искат пари. Искат съзнание и мерки. Ако тяхното дете е имало късмет, то друго ще има ли? Но след като кръгът на абсурда се е затворил, е малко вероятно да има съзнание и мерки.

Гледайте видеото на Диян Божидаров, за да разберете:

- откъде е тази история;

- защо не е предприето разследване;

- сложни ли са нещата, или още по-сложни;

- какви по-големи абсурди има;

- само лошите закони ли се в корена на проблема;

Електричество върху стълба при проверките впоследствие не е документиран. Той си остава документално изправен. И така може и да излезе, че ударът на ток е фантазия. Фантазия ли е, че да се опише?