Армагедон. Унищожение. И... пустош. Едва се мяркат хора. Такава е картината месец след наводнението в „Елените“. Спокойно може да се снима филм със зомбита – ще изглеждат като истински сред разрухата и самотата.

Тази картина е по-различна спрямо другите гледки след бедствия у нас. Различното е в отсъствието. Който и каквото сме свикнали да виждаме, го няма.

Няма общински или държавни екипи да чистят. Така е, защото комплексът е частен. Влиза се през бариера. Собственикът на комплекса никой не го знае къде е. Губи се в офшорни следи. Не чисти и той. Самите собственици на къщи и апартаменти също ги няма в огромната си част. Явно са из домовете си в други държави. Вероятно някои от тях имат имоти и край други морета.

Липсват и доброволци. Няма кампании за оказване на съпричастност.

Вследствие на това, или пък поради него, няма голямо обществено внимание към „Елените“. Медиите не показват плачещи по изгубената покъщнина баби. Пострадалите са друг социален тип. С основание или не, са смятани за богати.

"8 000, 20 000, 30 000...." Това са суми, които се чуват от малцината присъстващи обитатели, плащащи за своя сметка чистенето. Почти всички говорят на руски. 

„Поне в следващите 10 години тук ще е така, не ни бройте!“, казва един. И, наистина – „Елените“ нито е типично селище, нито жителите са типични жители. Едва ли ще се намери кой да върне живота там. Единият от големите пометени от вълната обекти е аквапарк. Казва се „Атлантида“. Страховита ирония...

Гледайте видеорепортажа на Диян Божидаров и оператора Георги Кръстев!