10 април 1979, 21.34.33 ч., вторник, Байконур

Под лъчите на прожекторите стърчи 50-метровото тяло на ракетата носител, яхнато от космическия кораб "Союз-33". На борда му са първият български космонавт Георги Иванов и командирът на полета Николай Рукавишников. Текат последните стартови приготовления. Пухкави бели облачета от изпаряващия се течен кислород обвиват снагата на ракетата и придават театрален привкус на  гледката. На хълмче, зад телената ограда на космодрума клечи шарено куче и не откъсва очи от нощното зрелище. Това е тригодишният Ямур, живеещ при скотовъдеца Абдикарим. Щом надуши предстоящ старт, той мигом се втурва към наблюдателния си пост. Ямур е потомък на Маркиза - московчанка,  обитавала в края на петдесетте един от дворовете на Арбат. Артистичната улица я среща  с поети, учени, виртуозни шахматисти и талантливи алкохолици. Там се запознава с проф. Газенко, основоположник на космическата медицина. Приема поканата му да участва в курс по киноложка космонавтика. Завършва го с отличие и попада в отряда на космонавтите. Става една от фаворитките на Сергей Корольов. Изпреварва Гагарин с половин година и обикаля Земята с кораба „Восток". Готвят я и за втори полет, но тайната й любов със степния чакал Джингиз надделява и тя бяга от космодрума. Сега нейният потомък Ямур е приклекнал и следи стартовата циклограма на "Союз-33". Веселите облачета около ракетата чезнат.

- Дали са командата "Ключ на дренаж" - досеща се кучето.

Крепежните мачти се отдръпват.

- Сега ще последват „Пуск“ и „Зажигание“ - обажда се родовата памет на Ямур и учестява дишането и пулса му.

Под ракетата изригва ярък факел, грохотът на двигателите й разтреперва въздуха и тя величествено се издига. Ямур радостно подскача, лае, върти опашка, а после доволен си тръгва.

11 април 1979, 15.21.02 ч. московско време

Союз-33 е на работна орбита - маневрира за скачване със „Салют-6“, воден от автоматичната система „Игла“. Главният двигател неочаквано се самоизключва. Следват три безуспешни опита за нов пуск. Отказва и системата „Игла“. Центърът за управление на полетите отменя сближаването със станцията. Обявяват 12 часа почивка за екипажите. По-късно скачването ще бъде отменено.

11 април 1979, 19.09.44 ч. московско време

Екипажът на „Союз-33“ бездейства. Тясната кабина с обем 3.5 м³ се пълни с тревожност. Георги Иванов плахо запява:

Излел е Дельо хайдутин, / хайдутин енкесаджие, / с Думбовци и с Караджовци. /Зарочал Дельо, пурочал даридерскимнем аене, / аене кабадайлие.

Песента я знае от курсантските си години в Долна Митрополия. Ротният му командир кап. Думбов често е „пурочвал“ да я пеят на път към столовата. Но сега засуканите й мелодични извивки, вместо да будят апетит, мокрят очите със сълзи, а липсата на гравитация не дава на мустаците му да ги попият.

- Не горюй, Гоша! - успокоява го Рукавишников, спомняйки си филма на Данелия.

Иванов се умълчава. Изважда от чантата подаръка за екипажа на „Салют-6“ - седемзвезден коняк "Велики Преслав", цена 12 лева. На орбита с апогей 280 км. тя вече достига умопомрачителните $3500q и то прелята в пластмасова бутилка. Всеки килограм полезен товар на кораба "Союз" струва над $7000! Първата глътка е над нос Добра Надежда. Някъде над Мадагаскар грейват и седемте конячни звезди.

- Аз си пийнах съвсем малко, но на Георги му се отвори страшна глътка! - ще разкаже по-късно Рукавишников. 

Над Бомбай българинът иска отново да пее, но командирът категорично му забранява.

11 април 1979, 23.17.32 ч. московско време

Космическата сонда "Вояджър-1" доближава Сатурн. Неочаквано е спряна за митническа проверка. На борда й е намерена позлатена грамофонна плоча. Митничарите я прослушват, следвайки приложената пиктограма. Иглата на грамофона е на 19 пътечка. Запищява гайда, певица заизвива непонятни слова - същите, които Георги Иванов пя преди четири часа, прелитайки над Тихия океан.  Митничарите изпадат в състояние, което на Земята се нарича фрустрация. Плочата е конфискувана и унищожена. А в това време Иванов и Рукавишников се опитват да поспят.

- Дай боже, утре успешно да се приземим! И дано Гоша да не запее отново онова шаманско заклинание - „даридерскимнем аене“! Та то има сила да изключи и резервния двигател! Ех, защо не бе изпял "Полегнала е Тодора", какаванинът му с какаванин! - мисли си Рукавишников преди сънят да го приласкае.