Инженерите на американската космическа агенция НАСА успяха да ремонтират космическата сонда "Вояджър-1" (Voyager 1) от огромно разстояние и така автоматичният апарат продължи своя път в междузвездното пространство и продължава да предава данни.
Изстреляни преди почти половин век (на 5 септември 1977 г.) "Вояджър-1" и сродната "Вояджър-2" имат специално място в историята на НАСА и затова тя е решена да поддържа роботизираната двойка сонди докато в тях има поне малко ток, идващ от бордовите ядрени генератори. В момента "Вояджър-1" е на 24,9 млрд. км от Земята, и радиосигналът стига до нея за 23 часа и 2 минути.
И въпреки това НАСА има късмета сондата да е препроектирана и преподсигурена срещу всякакви аварии. Хората, които са я построили и изстреляли, може вече да са мъртви или пък пенсионери, ръководствата за експлоатация буквално да пожълтяват от възрастта, а компютърният код в нея да е направо древен. Но и "Вояджър-1", и "Вояджър-2" все още работят, макар и на много по-ниско ниво. А през годините инженерите е трябвало да се справят със самоизключващо се радиоустройство, с внезапно изригващи безсмислени поредици от данни и с проблеми с двигателите.
Двигателите-тласкачи са особен проблем, защото са сред малкото системи с движещи се части, останали работещи на "Вояджър-1", а в нещо, което се движи, има много по-голяма вероятност да възникне грешка. По същество на автоматизираният космически кораб има 4 тласкащи системи. Едната контролира положението и го насочва в правилната посока, втората контролира люлеенето му, а другите две са резервни.
През 48-те години, откакто "Вояджър-1" лети, тези двигатели започнаха да показват признаци на остаряване и НАСА трябваше да се справя последователно със запушване на горивни тръбопроводи и с некачествени клапани, чрез всякакви заобикалящи методи, включително превключване от основната към резервната система и обратно.
В последния случай се оказа, че първичните двигатели са натрупали толкова много нагар в горивните си тръби, че цялата система може да блокира до няколко месеца. За да избегнат това, инженерите са прекарали цял месец в "убеждаване" на вторичните двигатели да заработят отново. Всъщност тези двигатели бяха обявени за негодни за експлоатация още през 2004 г., но екипът откри, че чрез повторно активиране на някои вътрешни нагреватели, те отново може да заработят. По този начин "Вояджър-1" може да поддържа радиоантената си насочена към Земята.
Сондата държи връзка със Земята чрез мрежата за дълбоко космическо наблюдение (DSN) на НАСА, която се състои от три антенни комплекса - в Голдстоун, близо до Барстоу, Калифорния; близо до Робледо де Чавела, Испания; и край Канбера, Австралия.
В момента само комплекса в Канбера може да проследява "Вояджър", но основната му 70-метрова антена DSS-43 този месец влиза в основен ремонт, който ще продължи до февруари 2026 г. И в този период сондата ще бъде в изолация, като контактът може да бъде осъществен само за кратки периоди през август и декември.
Това означаваше, че НАСА трябваше да ремонтира спешно "Вояджър-1" и да гарантира, че тя ще може автономно да извършва рутинни корекции на положението си, използвайки нов график за време и продължителност на запалване, за да се натоварят системите възможно най-малко. Тук се добавя и рискът при включването на спящите резервни двигатели след 21 години пауза, без те да се взривят.
Според НАСА "Вояджър-1" е отговорил на командите от Земята два дни след изпращането им към него. И в крайна сметка телеметричните доклади потвърждават, че температурата на нагревателите на тласкача се е повишила, както е било предвидено. Така сондата може да продължи мисията си за изследване извън границите на Слънчевата система, за да не се върне никога повече.
