Медия без
политическа реклама

По пантофи и панделки

Шанцовият инструмент в ръцете на Бога

Откровения на Иван Грозни, прокуратор

Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Вторият ден на Страстната седмица, Велики вторник, по християнския календар е определен за смирение и поучение. 

В това смирено и поучително наклонение се съгласи да отговори на въпросите на "После" великият прокуратор на България Иван Грозни. Още в самото начало разговорът ни започна в страхотно еротично напрежение, защото г-н Грозни е истински мъж, философ, енциклопедист и силов авторитет. Ето как протече нашата беседа. 

***

Фалшимент Петров: Г-н прокуратор, как се справя нашият народ с мерките за неразпространението на ко-вируса?

Иван Грозни: Народът и неговите ръководители се справят отлично. Също като моя колега прокуратора на римската провинция Юдея - всички си мият ръцете и се освобождават от отговорност, освобождават се от излишни неприятности. Колкото повече си мием ръцете и страним от проблемите, толкова по-дълго ще живеем като птички Божии, без да се товарим с излишния товар на отговорността. Бог ни е дал свободен избор - всеки има глава на раменете си и сърце в гърдите си. Ако по празниците се разгори епидемията, трябва да гледаме на това философски и със смирение - така е било писано. Аз съм вярващ човек и смятам, че решението да не се затварят църквите беше правилно. Борисов правилно си изми ръцете със Синода и някакви предполагаеми религиозни чувства; митрополит Торквемада правилно обясни, че в църквата зараза няма; Данчо Ментата също правилно изчисли колко вируса се събират на върха на Разпятието, което целуваме в черквата: нула. От всички тези схоластики обществото ни имаше нужда, защото бездруго издивява в това военно положение и карантинен карцер. 

ФП: Треперят ми мартинките, така хубаво говорите! Искам да коментирате Волен Сидеров. Той призова хората да излязат масово на Великден и да покажат, че празникът е празник, да се отдадат на религиозния екстаз без да мислят за вируси и да покажат, че Бог е по-голям от военното положение. Какви мерки ще предприемете срещу Волен? Ще бъдете ли милостив в тази Страстна седмица? Или и в този случай най-далновидно е да си измиете ръцете като разумен прокуратор? Помогнете на България със съждение и по тоя казус! Отговорете като мъж, прокуратор и мислител-мистик!

ИГ: Ще ви изненадам с решението си. Не, няма да си измия ръцете, а ще приложа малко соломоновски хватки. Вече съм разпоредил Волен Сидеров да бъде принудително включен в празничната литургия на Великден и лично ще ближе лъжичката за причастие след всеки мирянин. Ако вярва достатъчно силно в това, което проповядва, няма да се зарази. Нека сме мъдри, нека се уповаваме на Божието милосърдие. Аз вярвам, че в църквата няма вирус, ала нося в сърцето си Бог и ще си карам Великдена в защитена среда. Ала щом Сидеров призовава хората да идат в храма и да оближат лъжичката, нека той първи го направи. И нека Ловчанския Торквемада да подава лъжичката лично. Така разбирам аз единството на декларации и дела. Аз няма да хвърля камък. Не това е моето призвание. Няма да викам нито осанна, нито разпни го. Но ще напомня, че Исус вярваше и проповядваше нещо, за което не се поколеба да отиде на кръста. Сам избра пътя си и изпи докрай горчивата чаша. 

ФП: Всяка ваша дума има силата на пирон в Разпятието! Толкова мъдро и живописно се изразявате, че ми иде да ви опека една мисирка! Кажете ми в какви отношения сте с Бога?... 

ИГ: Изключително интелигентен въпрос! 

ФП: ...Тежи ли ви кръста? Стръмна ли е Голготата? Болят ли раните от предателите? 

ИГ: Наистина добра журналистическа школа! Стара школа, библейска! Поздравявам ви, г-н Петров, за чудесния начин, по който водите разговора ни. Имате голямо бъдеще, макар че никой не знае срока си на тази Земя. Аз съм видял много болка - в очите на престъпниците, когато ги унищожавам, но и в очите на техните жертви. Това или обезверява човека, или го прави още по-мотивиран и брутално богоугоден. Имам волята да продължа. Задайте ми още някой такъв въпрос. 

ФП: Какъв инструмент сте вие в ръцете на Бога?

ИГ: Отличен въпрос, на който ще отговоря с притча. Някой си търговец отишъл в Храма и отделил място за български стоки, без да ощетява конкретен олигарх. Дошъл Исус и го изгонил от Храма. Какво иска да каже с тази притча Иван Грозни? Ето какво. Аз съм един обикновен човек, който по волята на Всевишния е издигнат до прокуратор. Сиреч днеска съм дрелка в ръцете на Бога, утре мога да стана щанга, бухалка или пила за нокти. Божа работа, Божия промисъл! Сега съм инструмент с особено предназначение в ръцете на Бога. Мога да съм миксер, но мога и да съм арфа. Мога да съм зъболекарски клещи, а мога и да съм манивела! Мога да съм машина за броене на банкноти, мога и да съм чук за пирона на Разпятието, както се изразихте по-рано. Добре ли отговорих?

ФП: Читателят е фрапиран и очарован! Много ви благодаря за това интервю! 

ИГ: Аз ви благодаря, както благодаря и на българския народ, на моите близки и разбира се на моите врагове, защото е писано: възлюби враговете си и обичай ближния, както себе си. 

Още по темата