Европа, Азия, Африка и Северна Америка преживяха най-топлия юли в историята си. А в елитния спорт това лято се усети като преломен момент.
Някак достигнахме до етап, в който вече не е толкова шокиращо да видиш тенисист да се срива на корта - както например Екатерина Александрова в Мемфис или Якуб Меншик в Париж.
Колоездачът Том Пидкок нарече "Тур дьо Франс" военна зона. Подиграваният футболен съдия Илгиз Танташев, който ръководи хаотичната победа на Франция над Парагвай 1/8-финалите от Мондиал 2026, по-късно се оказа, че страда от топлинно натоварване.
На 7 август младият фиджийски ръгбист Саймони Вунилаги почина от предполагаем слънчев удар в южния японски град Фукуока. Причината - температурите достигнаха 35°C по време на тренировката на клубния му тим "Кюден Волтекс".
"Реалността е, че живеем в свят на климатични промени. Неизбежно е, какъвто и спорт да играете, на каквото и ниво да играете, по-голяма част от тренировките и мачовете да се провеждат в гореща среда. Така че или спираме да спортуваме напълно, или се адаптираме", казва д-р Лий Тейлър от университета Лъфбъроу, един от световните лидери в подготовката на елитни спортисти за екстремни условия.
Логистика, подходящо време, подготовка на играчите, подслоняване на сянка, охлаждане - всичко може да се променя. Някои от тези адаптации видяхме на световното първенство по футбол в САЩ, Канада и Мексико - имаше задължителни почивки за хидратация, но нищо повече на мачове с температура на въздуха над 32°C.
Липсваше гъвкавост за удължаване на почивката между полувремената - с изключение на шоуто на Роналдо, Роналдиньо и Мадона на финала, въпреки че, по думите на Тейлър, имаше "ясна обосновка да се направи това в някои мачове като много надежден начин за безопасност на играчите чрез намаляване на телесната им температура". Само че предимство имаше доларът.
Едно от предизвикателствата при подготовката на футболистите за световното първенство беше ограниченият брой дни за аклиматизация в края на сезона. През последните години любителите бегачи се сблъскаха с подобен проблем на пролетния Лондонски маратон, провеждан в неочаквано топли дни, когато много от участниците не са бягали на горещо в продължение на половин година.
Но при наличие на достатъчно време за подготовка, експерти като Тейлър разглеждат жегата като възможност за подобряване на представянето на елитните спортисти.
"Ако вземем за пример световното първенство по лека атлетика в Доха през 2019 г., ще видим, че около 40% от състезателите в шосейните бягания не финишираха, защото не бяха подготвени правилно. Така че само с подходяща подготовка вече сте победили почти половината конкуренти - посочва докторът. - Това, което ме тревожи, са спортисти, които имат недекларирано заболяване или може би приемат някакви недекларирани лекарства. Това може да бъде доста опасна комбинация за тренировки в жегата. Или, ако дадено събитие не е добре подготвено и не разполага с опитен медицински екип и подходящи съоръжения за бързо охлаждане на човек с потенциално фатален топлинен удар от натоварване. А агресивното охлаждане на цялото тяло е златният стандарт за защита на здравето и потенциално на живота."
Есента наближава в Северното полукълбо, а с нея пристига и Премиър лийг, която се откри в петък. Д-р Тейлър смята, че необичайната за сезона жега може би е донесла някои предимства на отборите преди първенството.
"Ако някой е участвал в около шест седмици тренировки с топлинна натовареност, той може да увеличи хемоглобиновата си маса с приблизително 3-6%. Това е същият тип адаптация, която получаваме в червените кръвни клетки във височинен лагер - изключително желателно за нашите елитни спортисти. Така че клубовете ще гледат на топлото време отчасти и като възможност за подобряване на представянето. Повечето вероятно са се стремили да изложат играчите си на жегата, за да постигнат някои от тези адаптации. Предизвикателството е да се постигне качество на тренировките, защото правенето на каквото и да е в жегата е по-изморително и компрометира възстановяването ви."
Но има екзистенциален проблем както за елитните спортисти, така и за останалите от нас - непредсказуемостта на бъдещето. Старателното писане на домашното вече не е достатъчно.
"Преди се подготвяхме за възможно най-лошата развръзка. Но тя сякаш вече настъпи - посочва Тейлър. - Какво ни казваха историческите данни относно най-предизвикателната влажност и жега? Всичко това отдавна изчезна през прозореца, защото през последните пет години наблюдаваме тези луди отклонения."
А когато специалистът по данни ти казва, че данните вече не могат да помогнат, знаеш, че си в беда.
