В спорта не се помнят само моментите на триумф и големите герои. Някои състезатели докарват феновете до нещо средно между умиление и съжаление, а нерядко и до бурен смях. Нека видим някои от най-изявените неудачници.
Реджи Стрикланд (боксьор)
57-годишният днес американец си остава обвит в славата на най-слабия боксьор в историята. За 18 г. на ринга той е загубил 276 от 363 мача. Прякорът дори му е "Професионалният губещ" (Professional Loser). Въпреки чутовните си неуспехи, той някак успява да спечели 87 двубоя. Статистиката показва, че понякога е водил три битки в един ден и най-често е губил всичките.
Заслужава да се отбележи, че боксовите комисии на САЩ отнемат лицензите на бойци, които губят твърде често в интерес на тяхното здраве. Когато това се случва със Стрикланд, той намира "вратичка" - просто започва да се регистрира за мачове под различни имена. Страстта му към ринга е обяснима - той печели над $500 за всяка своя поява между въжетата. Впрочем, тоталният невървеж явно е семейна черта за фамилия Стрикланд. Брат му и съпругата му са спечелили само по два мача през цялата си кариера.
Тревор Мисипека (лекоатлет)
Снажният американец искаше да представлява Американско Самоа на световното по лека атлетика през 2001 г. в тласкането на гюле. Точно преди шампионата обаче правилата се промениха и на Мисипека не му беше позволено да участва на гюле, а беше принуден да бяга на 100 м, тъй като нямаше никой друг самоанец в спринта. Това беше огромно предизвикателство за 132-килограмовия тогава Мисипека, който се дотътри до финалната линия, постигайки най-лошото време в историята на световни първенства - над 14 секунди. Но Тревор не се отказа от спорта след това унизително преживяване, а се преориентира към американския футбол, където определено изглеждаше по-адекватно.
Ерик Мусамбани (плуване)
Един от най-запомнящите се герои на олимпийски игри. Екваториална Гвинея отчаяно искаше да направи име в света на спорта, но подходът беше доста повърхностен. В Сидни 2000 делегацеята включваше плувеца Ерик Мусамбани. Ако може да се нарече плувец, разбира се. Този 22-годишен "атлет" бе плувал само от 8 месеца дотогава и единственият му опит включваше отсечки в 20-метров хотелски басейн. Той се класира да представя страната си на 100 м свободен стил случайно: конкурентите са дисквалифициране за фалстарт.
Неспособен да разбере какво трябва да направи, Ерик остава да стои като статуя на стартовото блокче на басейна в Сидни. След това се усеща и се хвърля, но едва не се удави до финала. Все пак стигна крайната си цел след 1:52.72 мин. - "само" на минута и 5 секунди по-бавно от победителя в серията. Всички зрители подкрепяха Мусамбани и го призоваваха да не се разстройва. Но в родината му го нарекоха национален позор и му отказаха достъп до въпросния хотелски басейн.
YouTube
Филип Бойт (скиор)
Преди почти 30 години Бойт се състезава в бегови дисциплини. Но решава да се преориентира към по-екзотичен за Кения спорт - ски бягането. Дори се мести да тренира във Финландия. На зимните олимпийски игри в Нагано 1998 Филип завършва последен в ски бягането на 10 км. Той вероятно очаква да бъде осмян на финала, но го чака изненада - победителят Оле Ейнар Бьорндален остава да стои на финалната линия и го чака, за да му стисне ръката. "Лошият опит си е опит", явно си е помислил тогава Бойт и кандидатствал за участие в игрите през 2006 г. в Торино. Той тренира още по-усърдно и това дава някакъв резултат - поне не е последен, а завършва на 91-о място от 97 състезатели.
Али Диа (футболист)
Той печели слава завинаги във фолклора на феновете на "Саутхемптън", а и не само сред тях. Ръководството на клуба се предоверява и го привлича през 1996 г., след като сам той твърди, че е състудент на Джордж Уеа и дори се кълне, че може да го уговори да напусне ПСЖ, тъй като не бил щастлив при парижани. Клетият Диа, който дотогава играе за нискоразредни отбори като германския "Любек", обаче се проваля не само в мисията си да доведе Уеа (очаквано!), но и на терена. Играе само един мач - срещу "Лийдс", но е сменен само след 20 минути, тъй като показва за това време тотално непознаване на правилата, не разчита сигналите на реферите и не успява да играе изобщо с топката.
Амир Саюд (футболист)
Неговата кариера все още не е приключила, като той дори играе в България - за "Берое" между 2013 и 2014 г. Но бившият алжирски национал се запомня с най-лошото изпълнение на дузпа в историята. В мач за Купата на Египет на 7 септември 2011 г., той (тогава играч на "Исмаили") не само рита слабо, но се спъва и пада по лице на тревата. На всичко отгоре получава и жълт картон. Веднага е изваден от игра, а след това дори е глобен за левашкото си изпълнение и изваден от групата за следващите няколко мача.
НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ "МАРКО ТОТЕВ"
Бившият германски национал Михаел Балак бе доста добър с топка в краката, но и известен с това, че... много често се разминава с успехите. Той игра на финала Мондиал 2002, и на Евро 2008 и два финала в Шампионската лига, но не спечели нито един от тях. В последния кръг през сезон 1999/2000 "Байер" се нуждаеше само от равенство срещу изпадналия "Унтерхахинг", за да спечели титлата в Бундеслигата, но не успя, "благодарение" на автогол на Балак. През сезон 2001/02 той остава с 4 "калъфки" - "Байер" отново завършва втори в Бундеслигата, губи и финала за Купата на Германия срещу "Шалке 04", като в този мач Балак получава червен картон. След това тимът от Леверкузен загуби и финала в ШЛ от "Реал", а накрая халфът ле наказан да не играе във финала на Мондиал 2002 срещу Бразилия. Все пак има титли в Германия - три с "Байерн" и една с "Кайзерслаутерн", както и една в Англия с "Челси".
