Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) бе обвинена в корупция и в прикриване на допинг от немската телевизия ARD. В документалния филм "Тайното допингиране - Властелинът на щангистите", телевизията твърди, че IWF не е отчела милиони долари, преведени ѝ от МОК. Твърди се още, че прикриването на употребата на допинг във вдигането на тежести е масова практика, а в държави, като Тайланд, момичета на 13 г. приемат забранени вещества. Разкриват се също съмнителни практики на унгарската антидопингова агенция (HUNADO), която е в основата на прикриването на употребата на допинг, а лекар от Молдова твърди, че всеки може да си купи "чисти" допинг проби - за $60 на национално ниво и за $200 на международно.
Основните обвинения са срещу д-р Тамаш Аян, който е начело на световните щанги от 70-те години. 80-годишният унгарец бе генерален секретар на IWF от 1976 до 2000 г, а оттогава е президент. Той бе член на МОК до 2010 г. Заради огромния проблем с допинга вдигането на тежести бе заплашено с изваждане от олимпийската програма. Все пак, след цялостна ревизия на антидопинговата програма, която вече се управлява по договор от независимата международна агенция за тестване (ITA), както и след въвеждане на нова система за квалификация на олимпийски игри, включваща стриктни проверки за допинг, спортът все пак запази мястото си. Филмът на ARD обаче може отново да постави под въпрос бъдещето на щангите.
Лицето на женското вдигане на тежести - олимпийската, двукратна световна и 4-кратна еврошампионка Лидия Валентин, която два пъти бе избирана за щангистка №1 за годината, е сред състезателите, които разкриват съмнителните практики на IWF. Във филма сведения дават и двама членове на комисията за чист спорт към IWF. Марк Пиет, швейцарски професор по право, който работи по реформите във ФИФА след скандала за корупция, заяви, че ситуацията в щангите е по-сериозна.
"Това, което видях е много, много безсрамно. По-безсрамно е от това, което беше във ФИФА", заяви професорът. Тъй като IWF е регистрирана в Швейцария, Пиет очаква швейцарската прокуратура да започне разследване, след като разгледа доказателствата по случая.
Президентът на германската федерация по вдигане на тежести - Кристиан Баумгартнер, както и шефът на европейската централа - Антонио Урсо, директно обвиняват Аян в укриване на парите от МОК. И двамата загубиха изборите за президент на IWF през 2017, когато Аян бе преизбран за пети мандат. Баумгартнер тогава бе изключен от изпълкома на международната федерация. Урсо твърди, че част от парите, давани от МОК на IWF, се превеждат в две сметки в Швейцария, които обаче ги няма в отчетите. Единственият, който може да се разпорежда с тях, е Аян. В запис на среща от 2009 г. унгарецът твърди, че тези пари са "резерв за извънредни случаи".
Баумгартнер изчислява, че липсващите пари са поне $5,5 млн., но смята, че поне 7 или 8 млн. "вероятно не са били декларирани". Той не знае къде са отишли парите, а попитан защо 10 години по-късно няма наказателно производство, отговаря: "Добър въпрос. В спорта няма наказателни производства за такива неща. Просто това не се прави."
Урсо пише на МОК, за да се оплаче, но получава отговор, че това е "вътрешен проблем". "Това е неприемливо. Все едно да кажеш: "Не искам да поемам отговорност, действията на международната федерация са ОК за мен. Това е анархия, не е демокрация."
В разговор, записан със скрита камера, Дорин Балмуш, лекар на молдовския национален отбор, разкрива как унгарската антидопингова агенция (HUNADO) помага за прикриването на положителни проби. Според него представители на HUNADO позволяват на "двойници" да дават чисти проби вместо щангистите. Тестващите са получавали пари, за да не гледат внимателно паспортите им. Според ARD, 77% от допингтестовете на IWF се извършват именно от унгарската агенция. Действията на HUNADO са били поставени под съмнение на световното първенство в Хюстън през 2015 г., когато американската агенция (USADA) пое контрола върху проверките, въпреки протестите на Аян. Според ARD, от USADA са намерили спринцовки в стаите на спортистите, а впоследствие бяха обявени общо 26 положителни проби на първенството - от тях 6 на щангисти от Азербайджан и 4 на руснаци.
"Нямаше как да тестваме просто за шоу", обясни директорът на USADA Травис Тайгърт.
Положителните проби в Хюстън изненадват Ханс Гайер, друг член на комисията за чист спорт към IWF, който работи в акредитираната антидопингова лаборатория в Кьолн, която анализира проби за IWF. Според Гайер част от уличените спортисти са дали "чисти" проби малко преди това, а разследването е показало "няколко манипулации". Чрез биологичните паспорти и ДНК тестове разследващите са установили, че част от пробите с урина са "дошли от други източници". Според ARD, молдовският тим, който имаше трима хванати в Хюстън, е сред тези, които са манипулирали пробите чрез унгарската агенция.
"Как може един проверяващ да не забележи, че урината е подменена? Това още е мистерия за нас, но значи, че най-вероятно самите проверяващи са замесени", казва Гайер.
Проучване на ARD на 16 000 проби, взети между 2008 и 2018 г., показва, че от 450 медалисти от световни първенства и олимпийски игри през този период, почти половината не са минали нито една извънсъстезателна проверка в годината, преди да се качат на подиума. Испанката Лидия Валентин нарече това "скандална информация" и допълни: "Не е имало тестове, защото са знаели, че ще бъдат положителни." (б.р. - самата Валентин е шампионка на игрите в Лондон`12 в кат. 75 кг, заради дисквалификация на първите три след реанализа на пробите години по-късно).
Германският щангист Юрген Шпийс, участвал на три олимпийски игри, твърди, че е почти невъзможно да се спечели медал, защото много от щангистите използват допинг. "Понякога след състезание не можехме да повярваме как състезатели от държави, които имат проблеми с допинга, говорят открито за допинга. За тях това е толкова нормално. На практика ние зависим от системата. Аз не вдигам срещу някой състезател, състезателят е само бройка. Аз вдигам срещу системата в държавата, която представя."
Един от примерите за подобна държава е Азербайджан. Въпреки че 18 щангисти от страната дадоха положителни проби през 2013 г. (б.р. - включително двама българи състезаващи се за тази страна), 12 от тях продължиха да участват месеци след това - на световното за младежи, на световното за мъже, на европейските първенства, на лятната универсиада и на Гран при в столицата на Азербайджан - Баку. Когато все пак тези щангисти бяха наказани, резултатите им са заличени.
Друга подобна държава е Тайланд. В тайно записан разговор със Сирипух Гулной, която получи бронз в кат. 58 кг от игрите в Лондон`12, ARD разкрива, че щангистките в страната взимат допинг още от ранна възраст. Гулной, която се казваше Ратикан през 2012 г., признава, че е "имала челюст като на мъж и мустаци" защото е взимала допинг като тийнейджърка, но на отговорните за това "изобщо не им пука за здравето на състезателите". Според нея допингът е част от вдигането на тежести в Тайланд, а някои момичета го взимат още на 13. Повечето забранени вещества идват от други държави, защото "местните не са много добри".
В отговор до сайта Inside the Games относно филма на ARD, от международната федерация казват: "IWF в момента превежда и преглежда тв предаването и е притеснена от това, че може да има системна употреба на допинг при младежи. На фона на редица очевидни лъжи, необосновани твърдения и опровергани слухове от 2008 г. насам, изглежда, че в програмата е включена нова информация, която може да бъде от полза за усилията на IWF за насърчаване на чистото вдигане на тежести и защитата на чистия спорт. IWF ще действа много бързо, за да започне разследване на проблемите възможно най-скоро и вече поиска преписите и изследователските материали. IWF приема тези обвинения много сериозно и, където е подходящо, ще обмисли използване на помощ от трети страни в разследването на тези въпроси".
