Медия без
политическа реклама

ВСС получи трети шанс да си отиде с мир

Съдиите притиснаха в ъгъла съвета, като бойкотираха попълването му с нови членове

Архив СЕГА
Пълният състав на ВСС при встъпването му в длъжност през октомври 2017 г. заедно с кадровиците с приключващ мандат, които сътвориха не един скандал през техните 5 години като членове на съвета.

Висшият съдебен съвет, който е тотално дискредитиран, в момента провежда процедура по избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС). Мандатът на съвета приключва другия октомври, но този, когото изберат да оглави върховната инстанция, ще е на поста следващите 7 години. Председателят на върховния съд не е всевластен като главния прокурор, но може да играе ключова роля за политиката на съда и за независимостта на магистратите в него, а и в цялата система.

Затова въпросът е - може ли този съвет при липсата на легитимност да избере председател на ВКС, без реално да се възпроизведе.
 

Да сложи начело на ВКС някой, който не е част от статуквото,

 

който няма да влезе в партийни игрички, който ще е коректив и в самия съвет, на който е член по право. Лозан Панов, чийто мандат като шеф на ВКС изтича сега, е един от най-яростните разобличители на пороците на системата и един от малкото магистрати, които публично си позволяват да влизат в конфликт с главния прокурор (без значение Сотир Цацаров или Иван Гешев е той). Панов бе избран от съвет, който много прилича на настоящия. Сега ситуацията обаче е много по-различна. Съветът преди 7 години не си даваше сметка, че си избира опозиция, защото тогава Панов приличаше на един от тях. Освен това срещу него бе друг кандидат, който се ползваше с подкрепата на съдиите - Павлина Панова, по онова време зам.-председател на ВКС.

Пленумът на Върховния касационен съд миналия вторник издигна кандидатурата на зам.-председателката на съда и шеф на Наказателната му колегия Галина Захарова. Останалите, които имат право на номинация - министърът на правосъдието и група от поне трима от Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, не се възползваха. Янаки Стоилов обяви, че подкрепя Захарова. Така зам.-председателката на ВКС остава единствената кандидатура.

 

Захарова е силна карта

 

Нейната номинация трудно може да бъде прецакана от ядрото около главния прокурор Иван Гешев. Магистрати разказаха пред "Сега", че това лоби трескаво и до последно се е опитвало да намери подходящ претендент, който да изправи срещу Захарова. Но силните кандидати не биха се съгласили да влязат в тази битка. Най-малкото защото зад Захарова застава целият съд. А и мнозинството във Висшия съдебен съвет трудно ще намери обществено приемливи аргументи, с които да обясни защо отхвърля кандидата на самите върховни съдии. В други ситуации подкрепата на магистратите е била ключов мотив за дадено решение - например при избора на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд.

Захарова може и да няма конкуренция, но изборът не й върван в кърпа. Съпротивата на лобито около главния прокурор Иван Гешев, което доминира в съвета, ще е яростна. Напълно възможно е тя да не събере нужните 17 гласа подкрепа. Макар че и това решение ще бъде трудно защитимо. Особено ако гласовете против дойдат от представителите на Прокурорската колегия или на избраните за членове на Висшия съдебен съвет от парламента, т.е. несъдии да решат за председателя на върховния съд. Но ВСС е свикнал да не отдава значение на имиджа си в обществото и сред магистратите. При това, ако не избере Захарова, я елиминира за следваща процедура, защото тя едва ли ще се съгласи отново да е част от имитация на честен конкурс. Като "бонус" върховните съдии могат да откажат да номинират друг.

Така или иначе, чугуненото мнозинство в съвета бе притиснато до стената от съдиите с изваждането на номинацията на Захарова.

Само 2 дни по-рано съдиите казаха съвсем ясно на съвета, че му нямат доверие. Отпорът беше организиран и ясен. И вероятно ужасно е вбесил статуквото. 26,34% - беше избирателната активност на съдиите в страната на 17 октомври, когато направиха втори опит да изберат двама свои представители за членове на Висшия съдебен съвет. Вторият опит се наложи, защото ден по-рано активността бе малко над 30%. Законът изисква поне 50% да гласуват при първи опит, а ако това стане - изборът е оставен в ръцете на 33% от магистратите.

Пряката последица от това е, че

 

Съдийската колегия на съвета остава с двама членове по-малко

 

По принцип колегията има 14 членове. През лятото обаче Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки. Точно техните места трябваше да бъдат запълнени сега от съдиите. Като добавим и факта, че председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов е в неплатен отпуск заради предизборната кампания за президент, в която участва, колегията в момента е само с 11 членове.

Преди това Съюзът на съдиите призова за бойкот на изборите за членове на ВСС, а магистрати стартираха подписка с настояване избраните от тях членове на съвета да подадат оставка. Това едва ли е решение, тъй като, ако някой се вслуша изобщо в този призив, това най-вероятно ще са точно представителите на съдиите, които от близо 5 години са единственият отпор на статуквото в съвета.

Ако има нещо, в което този съвет е уникален, това не са скандалите, които произвежда с бясна скорост (той е просто като по-лоша версия на предишните съвети), а е съвпадението, че в 5-годишния си мандат трябваше да избере главен прокурор, председател на Върховния административен съд, а сега и председател на Върховния касационен съд. Първите два избора са част от многото причини за нулевото доверие към съвета от магистратите и обществото. Сега ВСС

 

има шанс в края на мандата си поне да се оттегли с мир.

 

Дори Галина Захарова да бъде избрана за председател на ВКС, това по никакъв начин не може да замести нуждата от реформа - и на съвета, и на системата. Тази реформа не е в ръцете на съдийската гилдия. Тя е в правомощията на парламента и магистратите не могат да го принудят да свърши това, което е добре за обществото. Но бойкотът на изборите за Висш съдебен съвет и издигането на Захарова са онзи чакан знак от съдийската гилдия, че тя е узряла да действа наистина като общност. Ако фрагментираният парламент, който се очертава да имаме след 14 ноември, не успее да намери консенсус за радикалните промени в законите, които са нужни, България ще остане без нормално работеща съдебна система и рискува да загуби 13 млрд. лв. от Плана за възстановяване. Но ако съдиите продължават да се държат по този начин и през следващата година, можем да очакваме новият ВСС да е различен. Защото те имат силата да излъчат шестима качествени членове във ВСС (каквато е квотата им в момента), а парламентът едва ли ще избере копия на хората на ДПС и ГЕРБ, с които сега е пълен съветът. Така може да се очаква, че в следващия съвет ще има мнозинство, което да блокира лобито на статуквото и Гешев.

Още по темата