Медия без
политическа реклама

Тези протести са по-честни от предишните

Сега участващите партии не се крият и така лъжите стават с една по-малко

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Хубав или лош, Христо Иванов, подобно на другите опозиционни лидери, не се крие зад гърба на хората.

Българските протести продължават да пишат своята биография. Настоящите са третият голям бунт срещу властта след преустановяването на двуполюсния модел. Те са и много любопитни, защото връщат партиите легално на протестната сцена. В рамките на двуполюсния модел СДС вееше знамената си срещу БСП (при двата кабинета на Луканов и Виденовата зима). После хиляди българи демонстрираха срещу „Борисов 1” и Пламен Орешарски с ярка претенция за безпартийност. Сега опозиционните формации и водачите им са на площада,

 

не се крият зад множеството,

 

макар протестите отново да са етикирани като граждански. Легално за лидерство на барикадите се борят Христо Иванов и „Демократична България” (ДБ), Мая Манолова с „Изправи се.БГ”, Костадин Костадинов от „Възраждане”. БСП и Корнелия Нинова също демонстрират официално, а дори Васил Божков сметна за нужно да основе партия.

Всичко това прави настоящите протести по-различни. Те са първите национални вълнения срещу властта през последните 20 години, в които политическите сили участват с имената си. С това стават с една идея по-честни от предишните. Кратка ретроспекция на предишните два протеста обяснява защо.

Зимата на 2013-а ще бъде запомнена с искания за по-ниски цени на тока и няколко самозапалвания на неизвестни до този момент българи. Според народния фолклор това бе „бунт на бедните и онеправданите”, а съгласно изказа на подалия оставка Бойко Борисов – нещо, „спретнато от руснаците”. Партиите, като изключим спорадични изяви на „Атака” и ВМРО, не бяха официално на площадите.

 

Протестът бе „срещу всички”,

 

„срещу системата” и т.н. Само че руснаци нямаше по улиците, а край онеправданите българи се промъкваха и подставени лица на системата, която уж агонизираше. Маските винаги падат по избори, независимо кога  – музикант с прозвището Флейтата бе поканен в листата на ДПС при предсрочния вот през 2014 г. (Кристиян Коев), Полина Карастоянова му стана колежка от листата на НФСБ по-рано, през пролетта на 2013 г. и Таско Ерменков „обогати” БСП; Андрей Слабаков поизчака, но пък удари десетката – днес е евродепутат от ВМРО. Десетки местни уж безпартийни „звезди” от зимата на 2013 г. се приютиха в листи и на общинските вотове, след като и по-рано бяха в тях. Всички тези хора се оказаха много по-важни от онеправданите, защото насочваха гнева или сядаха на масата за преговори от негово име.

 

Това бяха партийни аватари

 

в уж непартийния протест (най-интересен бе Ерменков, който дефилираше в качеството на независим рокер). С прокси- сдружения участваше и Алексей Петров. Накрая, независимо от искрения гняв на мнозинството, „антисистемният протест” доведе до система с Делян Пеевски начело на ДАНС.

Стартиралите няколко месеца по-късно демонстрации не обозначиха като враг цялата система, а конкретно олигархията, задкулисието, претендираха за „нови ценности”. Както все още не е забравено, реанимираха Бойко Борисов. По-интересното е, че те също се водеха от името на необвързани с партиите граждани, които в действителност бяха твърде много обвързани. Основната „гражданска” структура „Протестна мрежа” и най-близките й сподвижници бяха настоящи и минали

 

активисти на ДСБ, СДС, и други десни формации.

 

Кълняха се в публичност и все така в партийна независимост, но тайно координираха общи действия с учредяващия се Реформаторски блок (РБ). По-възрастните бяха синекура от управлението на СДС, а по-младите след протеста се превърнаха в синекура на РБ при съюза с ГЕРБ (или пласираха роднини). Колелото на времето се върти с ирония, защото днес много от тях плащат членски внос в ДБ, тоест гушка ги партията майка, преименувана в „градска десница”. В разгара на ДАНСwithme се пусна мухата, че всъщност участват не непартийни, а хора от всички партии. Но демонстрантите с леви убеждения бяха прогонени след автосегрегация, мнозинството остана дясно. Ако се съди по резултата, това не бяха протести срещу олигархията и за ценности, а просто десни протести – едно лявоцентристко правителство бе сменено с друго дясноцентристко.

Вярно е, че

 

големият печеливш Бойко Борисов не се вясна

 

на площада, може би затова някои до днес считат изявите за непартийни.

И двата тогавашни протеста избухнаха спонтанно, но добре познати политически сили ги овладяха и задаваха тон. Партийното участие не е задължително лош факт. Той е лош и безпардонно нечестен тогава, когато се крие от хората. И в двата случая се скри, след като партийни агитки заместиха самите формации. Лъжата си имаше разбираема за политтехнолозите цел - „партия” е мръсна дума за българина, протестите трябва да се водят от „независими граждани”. За електората, който не следи отблизо събитията, тоест за огромното мнозинство,

 

подмяната след предсрочните избори бе огромна –

 

протестира срещу всички, събужда се с правителство на ДПС и БСП; гони задкулисието, после вижда „градската десница” пришита към него.

Днес е по-различно. Може пак да има аватари, да се излъже впоследствие, но поне от гледна точка на партийното участие нещата са ясни. Каквито и коалиции да има занапред, каквито и врътки, партиите зад протеста не се крият. Божков е на светло, Слави Трифонов също (макар и пасивен); ДБ е на терен, БСП, „Изправи се.БГ”, „Възраждане”  - те са, други няма. Тези партии не са вода ненапита, поскарват се, но поне са пред очите на хората. Не лъжат, че се борят срещу всички, застават с имената си и претендират да носят промяна. Колко точно я носят е друга тема, но днешният сюжет е много по-честен. След като инициатори и защитници на протеста са публични,

 

българите могат да направят информиран избор.

 

И всеки избирател сам да носи отговорност за припознаването или отхвърлянето на предложената алтернатива. Този протест е по-честен и защото няма чужди посланици, обикалящи площадите, все едно ги вълнува животът на българите – какво и да се случи, то ще е плод на самите българи.

Всичко това не означава, че изведнъж партиите са се променили качествено към добро. Или че българите са ги харесали, та затова излязоха на светло. Не е така, вероятно иде реч за стечение на обстоятелствата. Но е факт, че етикетът „независими от партиите граждани” леко даде фира (само т.нар. Отровно трио държи на него, макар поотделно да подкрепи Мая Манолова за кмет преди 9 месеца). Факт е също, че партиите се завърнаха при протеста и така самите те произвеждат една лъжа по-малко.