Българските протести продължават да пишат своята биография. Настоящите са третият голям бунт срещу властта след преустановяването на двуполюсния модел. Те са и много любопитни, защото връщат партиите легално на протестната сцена. В рамките на двуполюсния модел СДС вееше знамената си срещу БСП (при двата кабинета на Луканов и Виденовата зима). После хиляди българи демонстрираха срещу „Борисов 1” и Пламен Орешарски с ярка претенция за безпартийност. Сега опозиционните формации и водачите им са на площада,
не се крият зад множеството,
макар протестите отново да са етикирани като граждански. Легално за лидерство на барикадите се борят Христо Иванов и „Демократична България” (ДБ), Мая Манолова с „Изправи се.БГ”, Костадин Костадинов от „Възраждане”. БСП и Корнелия Нинова също демонстрират официално, а дори Васил Божков сметна за нужно да основе партия.
Всичко това прави настоящите протести по-различни. Те са първите национални вълнения срещу властта през последните 20 години, в които политическите сили участват с имената си. С това стават с една идея по-честни от предишните. Кратка ретроспекция на предишните два протеста обяснява защо.
Зимата на 2013-а ще бъде запомнена с искания за по-ниски цени на тока и няколко самозапалвания на неизвестни до този момент българи. Според народния фолклор това бе „бунт на бедните и онеправданите”, а съгласно изказа на подалия оставка Бойко Борисов – нещо, „спретнато от руснаците”. Партиите, като изключим спорадични изяви на „Атака” и ВМРО, не бяха официално на площадите.
Протестът бе „срещу всички”,
„срещу системата” и т.н. Само че руснаци нямаше по улиците, а край онеправданите българи се промъкваха и подставени лица на системата, която уж агонизираше. Маските винаги падат по избори, независимо кога – музикант с прозвището Флейтата бе поканен в листата на ДПС при предсрочния вот през 2014 г. (Кристиян Коев), Полина Карастоянова му стана колежка от листата на НФСБ по-рано, през пролетта на 2013 г. и Таско Ерменков „обогати” БСП; Андрей Слабаков поизчака, но пък удари десетката – днес е евродепутат от ВМРО. Десетки местни уж безпартийни „звезди” от зимата на 2013 г. се приютиха в листи и на общинските вотове, след като и по-рано бяха в тях. Всички тези хора се оказаха много по-важни от онеправданите, защото насочваха гнева или сядаха на масата за преговори от негово име.
Това бяха партийни аватари
в уж непартийния протест (най-интересен бе Ерменков, който дефилираше в качеството на независим рокер). С прокси- сдружения участваше и Алексей Петров. Накрая, независимо от искрения гняв на мнозинството, „антисистемният протест” доведе до система с Делян Пеевски начело на ДАНС.
Стартиралите няколко месеца по-късно демонстрации не обозначиха като враг цялата система, а конкретно олигархията, задкулисието, претендираха за „нови ценности”. Както все още не е забравено, реанимираха Бойко Борисов. По-интересното е, че те също се водеха от името на необвързани с партиите граждани, които в действителност бяха твърде много обвързани. Основната „гражданска” структура „Протестна мрежа” и най-близките й сподвижници бяха настоящи и минали
активисти на ДСБ, СДС, и други десни формации.
Кълняха се в публичност и все така в партийна независимост, но тайно координираха общи действия с учредяващия се Реформаторски блок (РБ). По-възрастните бяха синекура от управлението на СДС, а по-младите след протеста се превърнаха в синекура на РБ при съюза с ГЕРБ (или пласираха роднини). Колелото на времето се върти с ирония, защото днес много от тях плащат членски внос в ДБ, тоест гушка ги партията майка, преименувана в „градска десница”. В разгара на ДАНСwithme се пусна мухата, че всъщност участват не непартийни, а хора от всички партии. Но демонстрантите с леви убеждения бяха прогонени след автосегрегация, мнозинството остана дясно. Ако се съди по резултата, това не бяха протести срещу олигархията и за ценности, а просто десни протести – едно лявоцентристко правителство бе сменено с друго дясноцентристко.
Вярно е, че
големият печеливш Бойко Борисов не се вясна
на площада, може би затова някои до днес считат изявите за непартийни.
И двата тогавашни протеста избухнаха спонтанно, но добре познати политически сили ги овладяха и задаваха тон. Партийното участие не е задължително лош факт. Той е лош и безпардонно нечестен тогава, когато се крие от хората. И в двата случая се скри, след като партийни агитки заместиха самите формации. Лъжата си имаше разбираема за политтехнолозите цел - „партия” е мръсна дума за българина, протестите трябва да се водят от „независими граждани”. За електората, който не следи отблизо събитията, тоест за огромното мнозинство,
подмяната след предсрочните избори бе огромна –
протестира срещу всички, събужда се с правителство на ДПС и БСП; гони задкулисието, после вижда „градската десница” пришита към него.
Днес е по-различно. Може пак да има аватари, да се излъже впоследствие, но поне от гледна точка на партийното участие нещата са ясни. Каквито и коалиции да има занапред, каквито и врътки, партиите зад протеста не се крият. Божков е на светло, Слави Трифонов също (макар и пасивен); ДБ е на терен, БСП, „Изправи се.БГ”, „Възраждане” - те са, други няма. Тези партии не са вода ненапита, поскарват се, но поне са пред очите на хората. Не лъжат, че се борят срещу всички, застават с имената си и претендират да носят промяна. Колко точно я носят е друга тема, но днешният сюжет е много по-честен. След като инициатори и защитници на протеста са публични,
българите могат да направят информиран избор.
И всеки избирател сам да носи отговорност за припознаването или отхвърлянето на предложената алтернатива. Този протест е по-честен и защото няма чужди посланици, обикалящи площадите, все едно ги вълнува животът на българите – какво и да се случи, то ще е плод на самите българи.
Всичко това не означава, че изведнъж партиите са се променили качествено към добро. Или че българите са ги харесали, та затова излязоха на светло. Не е така, вероятно иде реч за стечение на обстоятелствата. Но е факт, че етикетът „независими от партиите граждани” леко даде фира (само т.нар. Отровно трио държи на него, макар поотделно да подкрепи Мая Манолова за кмет преди 9 месеца). Факт е също, че партиите се завърнаха при протеста и така самите те произвеждат една лъжа по-малко.
