Медия без
политическа реклама

Старият център на София все по-бързо си отива

За 3 г. главният архитект е издал около 30 разрешения за събаряне на сгради в сърцето на града

БГНЕС
Този строеж на "Оборище" вече успя да опъне нервите на столичани. Част от фасадата му се срути и по чудо нямаше жертви, а сега движението на улицата е стеснено до минимум.

Строителният бум в София направи съвсем мимолетен защитения статут на старите сгради в сърцето на столицата. Пред желанието да се уплътни и последната педя земя в града почти няма прегради - отпорът често е само в социалните мрежи. В резултат на това старият център все по-видимо променя облика си, насред скандали и обществено напрежение. Вниманието към новите строежи беше привлечено в последните месеци, след като в разстояние на няколко дни две сгради бяха разрушени на метри една от друга.

Първо бе срината къщата на бившето хърватско посолство на ул. „Велико Търново“ 32. Тя е бивш паметник на културата, но през 1993 г. статутът й е снет. На нейно място се предвижда да бъде построена 6-етажна жилищна кооперация. Събарянето на имота предизвика сблъсък между управляващите в София в лицето на ГЕРБ и администрацията на район „Оборище“, която е от „Демократична България“. Страните взаимно се обвиниха кой е виновен за загубата на поредна историческа сграда, но споровете не доведоха до нищо полезно за столичани и за София.   

После дойде ред на бившата Телефонна палата на ул. „Оборище“ 26. Тя никога не е била индивидуална културна ценност, но намесата в тази част на София обикновено се приема болезнено, а и събитията не помогнаха на инвеститора и изпълнителя. При разрушителните действия част от фасадата й падна върху съседната ул. „Асен Златаров“ и по чудо нямаше пострадали. При подобни изблици на недоволство експерти започват да анализират къде в законодателството има пробойни и коя държавна или общинска институция не си е свършила работата. По правило цялото вълнение по темата спира дотук.

Междувременно тенденцията за преобразяването на централната градска част тече доста динамично. През последните около три години главният архитект на София Здравко Здравков е издал над 100 разрешения за строеж на територията на район „Средец“, в чийто граници е идеалният център, личи от регистъра на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ). Повечето са за промяна в предназначението на офиси и магазини, за преустройства на жилища и др. Има обаче и няколко за събарянето на цели сгради и строежа на нови.

В момента

 

в идеалния център се строят два хотела

 

Единият е на ул. „Солунска“ между „Витоша“ и бул. „Христо Ботев“. Изграждането на другия също е в ход - на ъгъла на ул. „Денкоглу“ и ул. „Христо Белчев“ в близост до пл. „Гарибалди“. Собственик на този хотел е фирма на Георги Чопев, чийто е и хотел „Сенс“ на бул. „Цар Освободител“. Новият обект ще се казва Juno и ще има три сутеренни нива, партер, четири надземни и два терасовидни етажа.  

От 2019 г. до сега в централната градска част са издадени и няколко разрешения за строеж на жилищни кооперации. През последните месеци нови здания започнаха да растат на ул. „Славянска“, на ул. „Парчевич“, на ул. „Добромир Хриз“ в съседство с Военна академия, както и на близката „Мануш войвода“. Скоро се очаква да започне и строеж на ул. „Карнеги“ в близост до НДК.

В абсолютния център са заложени и още няколко все още нереализирани проекта, които

 

биха оказали изключително влияние

 

върху облика на София. Основно място сред тях заемат плановете на притежателя на емблематичния хотел „България“ на бул. „Цар Освободител“. През 2016 г. сградата бе купена от вносителя на известна марка кафе Мирослав Печев. След това компанията „Гранд Хотел България 2016“ ЕАД направи постъпки хотелът да бъде надстроен, както и за строеж на втори корпус на празното място на ул. „Аксаков“. Появилата се обществена съпротива помогна първото да не се случи. Идеята за нова сграда обаче остана.

През 2019 г. бе представен проект, съгласно който основното здание на бул. „Цар Освободител“ се възстановява при пълно запазване на историческия му вид. В празния парцел между ББР и Софийската филхармония пък се появява 5-етажен корпус, в който трябва да бъде вградена съществуващата едноетажна постройка на историческото кафене „България“. Според регистъра на НАГ главният архитект вече е издал разрешение за консервация, реставрация, адаптация, основен ремонт и реконструкция на „Гранд Хотел България“. То е влязло в сила, но ремонтът още не е започнал. През април т.г. Здравков е позволил и пълно спасително археологично проучване с укрепване на строителния изкоп и изместване на топлопровод в границите на терена на планираната нова сграда.

Със свито сърце столичани очакват развитието и на още няколко случая с имоти в центъра. М.г. стана ясно, че общината печели делото срещу собственика на

 

къщата на бившия премиер Иван Евстатиев Гешов

 

и че тя няма да бъде превърната в 7-етажен хотел. От години красивото здание на бул. „Патриарх Евтимий“ се руши и е отцепено с грозна тенекиена ограда и мрежи. Къщата е паметник на културата и съгласно решението на Върховния административен съд тя трябва да остане такъв. От район „Средец“ съобщиха за „Сега“, че към момента няма нови инвестиционни намерения от страна на компанията „Артемида-БСИ“, която притежава архитектурното бижу.

Опасност от сериозно преобразяване има и в зоната зад Народния театър. От години там има проект за разрушаването на построена през 1924 г. триетажна къща на ул. „Кузман Шапкарев“ 3 и за заместването й с 8-етажна сграда за офиси. До 2008 г. къщата е била паметник на културата, но тогава статутът й е снет. Сградата е собственост на фирма на бившия общински съветник Пламен Илиев от времената на Стефан Софиянски. През 2019 г. тогавашният районен кмет на „Средец“ Мария Ачкова възрази срещу внесения проект. Преди дни районната администрация съобщи за „Сега“, че по казуса с къщата на ул. „Кузман Шапкарев“ засега няма нови детайли.

В същата част от центъра заплашен от застрояване е и

 

дворът на ресторант „Синият лъв“

 

на ул. „Иван Вазов“ 6. Теренът е собственост на фирма на бизнесмените Иво Иванов и Димитър Борисов, известни със сметосъбиращата си компания „Титан“. Преди 4 г. комисия в Столичния общински съвет одобри изсичането на 35 дървета в района с цел реализирането на проекта им за строеж в терена на 3-етажна сграда с подземни гаражи. Неотдавна кметът на района Трайчо Трайков пък поиска къщата на „Синият лъв“ да стане детска градина. През седмицата от „Средец“ потвърдиха това желание, „ако бъде намерено решение за използване на двора, който е частна собственост“.

Неясно остава и

 

бъдещето на друг знаков обект - хотел „Рила“

 

През 2020 г. споменатият кмет Трайков съобщи, че в района е постъпил проект за промяна на плана на сградата. "Предстои хотелът да бъде съборен и да бъде построен комплекс от търговска, жилищна и административна част. Проектът предлага сериозна намеса в трудната за балансиране централна градска част", алармира той. От "Средец" изпратиха отрицателно становище до главния архитект, в което изброиха множество основания, поради които на проекта не бива да се дава ход. Сега от „Средец“ допълват, че няма развитие по искането на собственика на хотела. През 2018 г. "Капитал" съобщи, че тогавашният му притежател Васил Божков е продал имота на дружество под контрола на Евелин Банев-Брендо, осъден за наркотрафик в Италия и Румъния.

От „Средец“ съобщиха, че казус в бъдеще вероятно ще възникне и около

 

кооперация на ул. „Граф Игнатиев“ 46

 

Става дума за ъглова сграда на пресечката с ул. „Цар Иван Шишман“. „По-голямата част от собствениците искат да я съборят, като в момента тя няма статут на недвижима културна ценност. Но се надяваме при текущата актуализация на паметниците в зоната да получи такъв“, поясняват от районната администрация. Инвестиционни намерения има и спрямо къща на бул. „Цариградско шосе“ 37. От „Средец“ коментират, че ако една сграда не е паметник на културата, е почти невъзможно да се попречи на собственика й да я събори, ако той пожелае това.Правим усилия в тази насока с променлив успех“, обобщават оттам  

В другата част от центъра на София - район „Оборище“, мераците да се събарят стари сгради и на тяхно място да се строят нови са дори още по-големи, отколкото в „Средец“. През последните около 3 г. главният архитект на столицата е издал над 20 разрешения за строеж на жилищни и административни здания на територията на „Оборище“. Един от обектите отново е на едноименната улица, но на номер 71. Срещу него

 

жителите на София активно протестираха,

 

че с височината си ще скрие и загрози красивите къщи-близнаци в съседство на кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Въпреки това комплексът от две сгради вече се строи. Други позволения за разрушаване на стари къщи са издадени на улиците „Будапеща“ – 3 бр., „Екзарх Йосиф“- 2 бр., „Веслец“ – 2 бр., „Бенковски“ – 2 бр.,  „Дунав“, „Чумерна“, „Петра“, на булевардите „Сливница“ и „Мадрид“ и т.н.

В непосредствена близост до паметника на Васил Левски е в ход един от най-мащабните строителни проекти в София през последните години. Той се реализира

 

на мястото на бившето посолство на Чехия

 

Сградата вече не съществува, а на нейно място вече се строи нова с два корпуса. Външният към бул. „Янко Сакъзов“ ще е на 6 етажа, а вътрешният – на 14.

В район „Оборище“ се намира и една от най-красивите къщи в София, за чието оцеляване софиянци също се молят и която в момента е в окаяно състояние – Къщата с ягодите на ул. „Сан Стефано“ 6. Както е известно, неин собственик е бизнесменът Валентин Златев. След като през 2015 г. се появи информация, че той е внесъл в НАГ проект за разрушаването на сградата и за построяването на нова, която да прилича на съществуващата, граждани и общинари внесоха в Столичния общински съвет подписка срещу „преизграждането“ на ценната сграда. Впоследствие общината не даде разрешение на проекта. През м.г. Златев разпространи съобщение, че

 

няма намерение да събаря Къщата с ягодите

 

и да строи офис сграда или търговски център. От район „Оборище“ съобщиха за „Сега“, че на 5 януари т.г. кметът на София Йорданка Фандъкова е издала заповед за предприемане на действия от страна на собственика за изготвяне на инвестиционен проект, както и за неговото изпълнение в 18-месечен срок. Както и при много други паметници на културата обаче, засега заявките са само на думи. 

Още по темата