- Защо една от най-просветените и високообразовани нации в света - руснаците, се оказахме заложници на човек, който днес заплашва да използва ядрено оръжие и заповядва да се бомбардират и обстрелват десетки мирни градове в Украйна? Как можахме да допуснем това? Извинете ме за патоса.

- Това не е патос, а съвършено логичен въпрос, който всички ние сега си задаваме и който ни задават на нас, руснаците, живеещи извън пределите на Русия. Ние се оказахме в твърде травмираща ситуация. Разбира се, не можем да се сравняваме с трагичното положение на украинците, по които стрелят, които ги убиват и гонят от домовете им. Това е огромна трагедия. Но вярвам, че когато тази война приключи /и аз смятам, че нейната остра фаза няма да продължи дълго/, с Украйна и украинците всичко ще бъде наред, защото ще им помага целият свят. Те демонстрираха на целия свят, че са истинска, здрава държава. Те предизвикаха уважение със своята издържливост и солидарност. Животът в Украйна ще става все по-добър и по-добър.

А животът в Русия, за съжаление, ще става взе по-зле и по-зле, защото Владимир Путин, смятайки, че разрушава украинската държава, всъщност разруши държавата на Руската Федерация. Най-зле ще е за онези, които станаха заложници на Путин, които се намират на територията на Русия.

Но и за хората зад граница ще е. Прословутата русофобия, която досега беше измислица на пропагандатори, националисти и всякакви други идиоти, вече е факт. И най-ужастното е, че лошата репутация си е напълно заслужена. Ние наистина сме виновни, че позволихме Русия да се окаже във властта на човек, който нападна Украйна и заплашва света с ядрена война.

- Ще се съгласите ли с онези, които твърдят, че Украйна не бе нападната от Путин, а от Русия? Всички социологически проучвания показват, че населението подкрепя  и горещо приветства тази братоубийствена война.

- Първо, хората в една несвободна държава са двулични - те често казват едно, а мислят друго. Аз, като човек, израстнал в Съветския съюз, много добре помня как работи това. Второ, масовото съзнание не се развива толкова бързо. Засега хората гледат главно картината, която им показват по телевизора. С резултатите от икономическия и политическия разгром, които Путин устрои в собствената си страна, те ще се сблъскат след известно време. Това ще се изрази в инфлация, в ръст на цените, в безработица, в празни магазини, във все по-засилващ се държавен терор. Много хора ми припомнят времената, когато бяха написани четири милиона доноса. Сега е същото, но се дебнат в Интернет - кой къде слага лайкове, кой какво шерва, и докладват за това. Достатъчно е да създадете подобна атмосфера в обществото и винаги ще се намерят мерзавци и користни хора, които да се възползват от това. Целият свят трябва да разбира, че единствената надежда за обновление на Русия и превръщането й в нормална държава е свързана с руския народ. Този диктатор може да бъде свален само от собствения си народ.

- Колко коректни са паралелите с Германия през 1930-те години: тогава - поражение в Първата световна война, а сега - разпад на СССР и крах на съветската икономика, Хитлер и неговият реванш с помощта на нацистката идеология, Путин и неговия имперски реванш с опит за колонизация на Украйна... Общият знаменател - широкомащабна война в центъра на Европа.

- Това не е коректен политически паралел. Ситуацията на Ваймарска Германия и ситуацията, в която Русия се намира в 2022 г., са несравними неща. В Русия нямаше никакво икономическо отчаяние, нямаще тотално социално озлобление. Всичко, което се случва днес, е породено от мегаломанията и илюзията на един човек, чийто заложник стана тази огромна страна. Цялата тази война, цялата тази конструкция, цялата тази фалшива Украйна се роди в главата на един човек, който сам взема решенията. Затова това е война на Путин с Украйна и с целия свят.

- Необходимо ли е пълно морално и военно поражение, за да се построи нормално европейско общество? Трябва ли да се мине през Апокалипсис и катарзис?

- Не, аз не искам Русия да търпи поражение. Аз искам поражение да претърпи путиновата държава. При това поражението на държавата на Путин вече се състоя, дори неговата армия да удържи някакви победи, дори да превземе Киев... Засега тя не е удържала никакви победи и блицкригът се провали. Главната война - политическата, икономическата, имиджовата, вече е загубена. Тази държава е обречена. Останалото е въпрос на време и цена. На каква цена ще стане преобразуването на тази държава в някаква друга Русия. Която е ясно, че няма да бъде путиновата.

- Докато ние с вас си говорим, загиват хора. Руски пилот от Крим бомбардира територията, където живее родната му майка. Той е свален от ПВО на Украйна и е пленен. Сега майка му казва, че се срамува, че е възпитала окупатор. Тази история прилича на антична трагедия.

- Това е отвратителна история. Аз не разбирам какво става в главата на тези хора. Вероятно те се страхуват от своите началници. Или за нищо не мислят. Аз не мога да си представя какво става в главата на един офицер, до каква степен трябва да ти е замъглен мозъкът, за да бомбардираш украинци, за да стреляш по тях... Главните престъпници на путиновия режим са телевизионните пропагандатори, създали абсолютно лъжлива и агресивна картина на света.

- Какви митове за руснаците разруши тази война?

- Вътре в Русия митът още не е разрушен, но скоро и това ще стане. Ще бъде разрушен митът, че Путин никога не греши. Хората ще видят, че той греши, и няма да му простят тази грешка. Ще рухне митът, че империята е нещо хубаво. Империята е нещо лошо. И е очевидно, че тя ще продължи да се разпада. Що се касае до целия свят и отношението към Русия и руснаците, то ще е такова, каквото беше през 1940 или 1941 г. към немците, когато вече нямаше значение кой е за и кой е против Хитлер. В социалните мрежи ми пишат украинци с ненавист, с отвращение... Аз разбирам, че те в действителност искат да се обърнат към Путин, но не могат да стигнат до него, и им е вече все едно дали аз съм Путин или не съм Путин. Те насочват всичките си обвинения срещу мен, защото аз пиша на руски, защото аз съм руски писател. И аз разбирам в какво състояние се намират тези хора, каква трагедия преживяват. И даже не мога да им се обидя. По този повод можеш само да страдаш.

От 24 февруари аз не мога да пиша, не мога да работя. В първите дни аз не можех да повярвам, че това наистина се случва. След това разбрах, че трябва да опитам да направя нещо, защото да седя и да се възмущавам, да пиша някакви неща в социалните мрежи - това е просто избрик на емоциите. Затова ние организирахме движение "Истинската Русия", не путиновата Русия, а тази, която тя трябва да бъде в реалността, нормалната Русия. Първата ни задача е да се опитаме да организираме хората на руската култура по цял свят в движение, за да помогнем на хората, които в момента са най-зле - на украинските бежанци. Събираме пари. Много руснаци, всички, които познавам, участват в това лично, някакви местни фондации нещо правят. Ние искаме да привлечем още хора, пръснати по целия свят, и да се обединим, за да помогнем. Защото ние всички сме в ужасно състояние. Ние сме разстроени, ние сме загубени, ние искаме нещо да направим.

- В едно интервю казвате: За няколко дни думите "Русия" и "руснаци" станаха токсични за целия свят, станаха ругатня. Такаво нещо никога не е било. Как да се спасим от тази ненавист?

- Първо, трябва да действаме, да помагаме. Второ, трябва да говорим, да обясняваме на света със своите действия и думи, че Путин не е Русия, че Путин е враг на Русия. Че Русия се намира под временната окупация на този диктатор, но ние сме живи и ще се борим, и в крайна сметка, с общи усилия, ще направим така, че Русия да оздравее.

- По последна информация Русия кани доброволци или наемници от арабските страни да се бият в Украйна. Как това се побира в главата на руските патриоти - араби от Сирия да воюват за Руския свят?

- А кого наричате руски патриоти?

- Навярно тези, които вземат решения, които поддържат тази война...

- Това са някакви прислужници на Путин. Защо изобщо ги обсъждаме? В главата на тези хора се върти само едно - как да се харесат на началството. Това са хора, за които любовта към Отечеството е любов към Негово Превъзходителство. И аз нямам намерение да се занимавам с психоанализа.

- Писателят Виктор Шендерович казва: "Трябва да се започне с осъзнаването на кошмара, който донесохме на света. Изходът може да бъде през масово национално покаяние." Способна ли е нацията на покаяние? Или това не е за руснаците?

- Покаянието е за вярващи хора. Аз не съм от тях. Аз не вярвам в покаянието, а в поправката, в действието. Ако си направил нещо не както трябва - поправи го. А и Шендерович няма за какво да се покайва, защото той винаги се е държал смело, не се е страхувал да опонира на тоя режим и за това плати първо с кариерата си, а после трябваше да напусне и страната си. Ние всички, с общи усилия, трябва да измием думите "Русия" и "руско" от мръсотията, от кръвта, с които ги опръска Владимир Путин.

- Историкът Натан Ейделман пише: "В Русия голяма част от промените, както от революционен, така и от контрареволюционен характер, стават "отгоре", от държавата или от сравнително малка група, стремяща се да вземе властта и да стане "държавата". Възможно ли е в Русия да се появи редови електротехник като Лех Валенса, който измени картата на Източна Европа и беше избран за президент на Полша?

- Възможно е. Защото промените, които ще станат в Русия, са доста непредсказуеми. Съдбата на Русия, както на всяка империя, до ден днешен се определя от събития, ставащи в столицата. Централната власт пада, когато е въставало столичното население - и през февруари 1917 г., и през октомври 1917 г., и през август 1991 г. Путин съсредоточи в столицата невероятно количество жандармерия, казаци, руска гвардия и какво ли още не. Защото се бои от своеобразен Майдан. Но в резултат е напълно възможно този път народното движение да започне някъде от периферията, където режимът просто няма такова количество пазванти. Това е огромна страна и когато в нея започне сериозно икономическо и социално брожение, става уязвима на много места. И някъде черупката задължително ще се пропука.

- Песимистите казват, че ако Русия загуби тази война, може да се разпадне. Имате ли такива опасения?

- Това е почти неизбежно. Такава голяма страна може да се удържи само по два начина. Единият е пътят на насилието и страха, когато при всеки опит за отцепване веднага се изпращат десантчици - това е руският способ, който винаги се е прилагал. Другият е, когато всички живеем доволно и доброволно - това е истинската федерация. Руската демокрация се счупи в Чечня. Тогава трябваше да се действа по различен начин. Ако Чечня не иска да е в състава на Руската федерация, просто трябваше да я изключим и да поставим ясна граница. Нека хората живеят както си искат - по законите на шериата или по законите на демократична Русия. Качеството на една страна се определя не от нейните размери, а от качеството на живота на нейните граждани.

- Какво мислите за младото поколение, което излиза на улицата? То ли ще промени страната? Или ще чакаме революция отгоре?

- Възхищавам им се. Те са много по-добри от моите връстници на тази възраст. Все пак годините на свободния поток на информация формираха свободни хора. Вярвам, че при тях ще се получи по-добре, отколкото се получи при нас.