Медия без
политическа реклама

Пенсии вместо песни

Списъкът на 65-те не е осъзната културна политика, нито дори социален жест, а предизборно-медийно подаяние

Всички от трио "Бо Бо Бо" - Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров и Боян Иванов, умряха в бедност, без да дочакат признание от държавата.
снимка: Емил Л. Георгиев
Всички от трио "Бо Бо Бо" - Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров и Боян Иванов, умряха в бедност, без да дочакат признание от държавата.

Една многоактна драма, която се точи повече от 10 години, навлезе в ново действие - но не и в своята развръзка. През миналата седмица кабинетът гласува по предложение на Министерство на културата държавни парични награди на 65 творци. Той направи това тихомълком, но темата бързо набра децибели в медиите и социалните пространства. 

В това действие наградените са лауреати на "Златния Орфей" - вярно, че годишнината му беше през 2020 г., и то не кръгла, но такъв е капацитетът на държавата. Вярно е също, че списъкът бе изготвен немарливо - 65-те бяха сведени до 63, защото един от премираните междувременно бе починал, а друг вече бе удостоен с пожизнена почетна пенсия. Недомислиците не спряха дотук - оказа се, че има пропуснати носители на награда като Христо Кидиков и Мария Ганева, т.е. не стига че Законът за награждаване на лица за особени заслуги към държавата и нацията се прилага творчески, ами и от некомпетентни хора, които дори не могат да сглобят списък с победителите на фестивала от не чак толкова дългата му 55-годишна история (с прекъсвания).

Едно е сигурно, че подобни акции не са акт на справедливост, а водят само до разделение и сочене с пръст. Тъкмо като за пред избори. 

 

Какво са "държавните награди"

Обикновено се казва, че всичко е започнало с оплакването на Йордан Караджов от "Сигнал" през 2010 г., че трудовите книжки и осигурителните документи на музикантите отпреди 1989 г. са загубени и те не могат да получат достойна за стажа и славата си пенсия. Всъщност темата тлее от много по-отдавна, но тогава достигна пенсионна възраст поколението на бейби бумърите, творило в епохата на развития социализъм.

И както продължава да е у нас и 11 години по-късно, премиерът Бойко Борисов лично решава да огрее сценичните дейци: "Шансовете са им, че ние сме дошли на власт. Те сами си казаха - 20 правителства са минали и са ги излъгали. Бил им изгорял архивът. Възложил съм на министрите Вежди Рашидов и Тотю Младенов да ми дадат варианти, по които да оправим тези хора", казва той в началото на първия си мандат".

Известно време тече трескаво събиране на документи, издаване на дубликати, ровене из чекмеджета. Музикантите не са единствените ощетени от промените в осигурителната система. Обаче за повечето работата не потръгва - дали архивът на бившата "Концертна дирекция" е едновременно изгорял и наводнен, каквито версии битуват устойчиво в медиите, или като в баснята "Щурец и мравка" звездите на естрадата просто са свирили и харчили хонорари, без да мислят за зимата - по този въпрос се пази строга тайна. Както ще разберем, тази тайнственост се разпростира по-надалеч.

Така Вежди Рашидов, в качеството си на министър на културата, прокарва закон, който елегантно ще заобиколи компрометираното от соца понятие "народна пенсия" и тя вече ще се казва "държавна награда". В повечето случаи пак ще си бъде пенсия, получавана доживот, по-рядко ще е еднократна премия, а в случая с 65-те - екстравагантното решение "месечна пенсия в срок от 3 години". Това се случва на 1 януари 2013 г.

 

Кои са заслужили

Първите пенсии за заслуги са отпуснати още преди инициирането и написването на закона. Лили Иванова, която и днес пълни неизменно концертните зали (когато няма коронавирусна пандемия), например е предложена през 2011 г., но отрязана от финансовия министър Симеон Дянков. Тя започна да получава своята пенсия за заслуги едва през 2019-а, когато такава бе присъдена и на културтрегери от други жанрове като режисьорите Георги Дюлгеров и Христо Ганев, актьора Иван Иванов, писателя Анжел Вагенщайн и проф. Анатоли Кръстев. Йорданка Христова бе зачетена даже преди Лили - през 2007 г.

Изпълнителят на "Хора и улици" Борис Гуджунов е един от първите, одобрени за премия по новия Закон, но умира през 2015-а без пенсия и с огорчение в душата. В края на 2020 г. пък си отиде актьорът от "Момчето си отива" Филип Трифонов, и той беден и пренебрегнат от държавата - въпреки че лично бе писал приживе писма до министъра. 

В края на януари т.г., дни преди Орфеевата авантюра, пенсия за заслуги бе решено да получават Антон Дончев, Атанас Куртев, Владимир Гаджев, Ицхак Финци, Кольо Колев, Ласка Минчева и Цветана Манева.

Тъй като по смисъла на закона да предлагат заслужили артисти могат всички органи на централната и местната власт, творчески съюзи, висши училища, неправителствени организации, инициативни комитети и т.н., в Министерството на културата е назначена специална комисия, която да отсява кой е повече и кой - по-малко заслужил. За нейните членове и критерии не се знае нищо. Покрай 65-те научихме само, че председател е проф. Пламен Джуров. 

 

Пенсия от английската кралица

Отдалеч се вижда, че жестът към 65-те не е плод на обмислена културна политика, нито чисто социален жест. Както показват печалните примери с Гуджунов и Филип Трифонов, става дума не просто за кърпене на парче (и то не там, където е най-скъсано), а за популистки предизборни изяви в стил "другари, дайте да дадем". 

Смехотворно е да се твърди, че певците са единственото слабо звено в продънената осигурителна система. И ако приемем, че тези хора действително са заслужили спокойни старини, защото да забавляваш публиката е сериозна работа (макар че с какво певците да са заслужили повече от художници, поети или актьори?), пак възниква въпросът защо за отправна точка е избран именно "Златния Орфей" - а не, да речем, "Мелодия на годината", Новогодишните програми на Хачо Бояджиев или успехите на въпросните изпълнители да ни прославят зад граница? 

Още по-смешно стана с "втората поправка" на списъка, която тепърва щяла да бъде разглеждана в комисията и в която според медийни публикации влизат хора с действащи бизнеси, такива под пенсионна възраст (<60) и др. Едно е да направиш жест към първата носителка на "Златен Орфей" - 82-годишната изпълнителка на шлагери от 50-те и 60-те години Мими Николова, друго - към хора, които са в активни години.

Самите музиканти не страдат от излишна скромност. Христо Кидиков, "забравен" от МК в първия вариант на списъка, например разказа пред БНТ: "Борето Грънчаров, който така си отиде, без да вземе нищо, казваше: "С нашите пари НДК се построи". Певицата Доника Венкова му припомнила в разговор покрай текущите събития, че в златните си години са изнасяли серийно концерти от 14, 16, 18 и 20 часа; 27 дни в месеца. Етиен Леви от "Трик" не се посвени да сравни българските си колеги с Елтън Джон - видиш ли, той получил титла "сър" като признание за песните си, а те - не. Макар че сър Елтън едва ли чака на пенсия от английската кралица. 

Да не говорим пък какви са неговите песни и какви са нашите. Понеже в разговора са замесени хора, записали хитове като "Кураж" и "Песен за Банкя" - относно тези им заслуги към нацията по-добре би било да замълчат.

 

БЛИЦ

Попитахме и двама утвърдени музиканти:

1. Доволни ли сте от паричната награда, която отпусна държавата на изявени музиканти?

2. Как трябва да се подбират лауреатите на творческите пенсии? 

3. Няма ли по-добър начин да бъде подкрепена българската песен и нейните автори и изпълнители? 

 

Йорданка Христова, певица

1. Ще започна от по-отдавна. От 1985 до 1990 г. се занимавах с професионално-синдикалните проблеми на българските поп и рок певци и към Съюза на музикалните дейци. Повечето сме на свободна практика, взимаме хонорари. Много малко са на щат тук и там, и то за кратко, или към Концертна дирекция, където трябваше да се правят по 60 концерта минимум. Но се оказа, че в НОИ сме категоризирани много зле. Тогава бяхме хористи втора категория - всички поп певци, много вече с образование, първо студиото, двегодишното, естрадния отдел в Консерваторията. Хората ни обичаха, ходехме по фестивали, печелихме международни награди. А държавата не правеше нищо за нас. Ние на всеки хонорар плащахме данък 30 на 100, които уж отиваха за пенсия някъде. Веднъж с Кирил Маричков отидохме до високата сграда на Профсъюзите, да попитаме какво става с тези пари - сега съжалявам, че не си спомням името на този господин, но той ми каза: „Ама вижте какво, бе Христова, ако не вземем от вас, с какво ще платим на леля ти пенсията?“ - беше много арогантен.

Ние нямахме нито Естраден театър, нито нищо. Всички други театри, опери, оперети, хорови капели, филхармонии, танцови състави и др. имаха своите бази и вземаха заплати, бяха осигурени и имаха съвсем други категории - не хористи 2-ра категория. 

Сега е много добре, че са се сетили за гилдията. Аз дори мислех да дам някъде интервю и да призова колегите да не пеят никъде, защото за всички други се сещат - 60 на 40, 80 на 20, а за нас нищичко. Но ето, излезе тази светлинка в тунела и независимо под каква форма е това е прекрасно. 

В този глад и на това напрежение да се дадат такива пари на естрадните певци доведе дотам веднага да се появи омраза и вече чувам „Откъде-накъде им дават на тия, те винаги са имали много“. Не е вярно това, аз имам много колеги, които мизерстват, които си отидоха - и Боян Иванов, и Борето Грънчаров. Няма да изброявам в какво състояние са някои колеги, които не могат да си платят тока. Това е обидно отношение. Вежди Рашидов искаше да направи нещо за Борето Гуджунов след едно трогателно интервю, но той не издържа и си отиде. 

2. Както добавят пари към пенсията например на олимпийските шампиони. Доста от нас имат награди от международни фестивали. Би било справедливо. Аз, слава Богу, имах няколко успешни години. И мога да живея по-спокойно още малко. А после какво ще правя, не знам. Добре, че съм вегетарианка. 

3. Трябва да звучи повече българска музика. Нито една държава по света няма, в която да звучи чужда музика по националното радио и въобще. Само в България, дори по националното радио, в класация Топ 20 половината песни са на английски език. Тия тридесет години интонационната среда беше изтървана. Аз разбирам, че редактори решават. Но редактори, които пускат повече чужда музика,отколкото българска, какви българи са? 

 

Стефан Димитров, композитор, певец и продуцент

1.Мисля, че всеки е доволен. Държавата в лицето на министъра на културата си свърши работата по някакъв начин. Макар и за три години, но доста хора си отидоха без един лев. 

2. Много е сложно. По принцип трябваше да има някакъв критерии, след като това не са обикновени пенсии. Защото нашите документи от Концертна дирекция, от импресарска дирекция кой знае защо ги няма. Това е начин хора, които са пътували и изнасяли концерти години наред, да бъдат овъзмездени поне донякъде. За да не се чувства цялата тази гилдия, все едно, че не е работила и няма никакъв принос за България. 

3. Добре би било, ако радиата пускат повече българска музика. Вярно е, че не могат да бъдат  задължени, нито частните, нито обществените. Но все пак в другите държави си личи къде си попаднал - в Гърция се чува повече гръцка музика, във Франция - френска. Мисля, че зависи от културата и желанието на редакторите да рекламират и подпомагат българската музика. Не мисля, че ако пускат повече българска музика, ще им падне рейтингът. Хората си харесват българските песни, те са ни най-близки.

(въпросите зададе Емил Георгиев)

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?