Правителството ще изплаща държавни парични награди на 65 творци в следващите три години. Става дума за месечни суми от 350 или 500 лв. на наши певци, композитори и поети, които ще се дават по закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация. По този закон обикновено се отпускат персонални пожизнени пенсии на големите ни творци, но в него има предвидено и отпускането на парична награда за период до 3 г., като тази възможност досега се е прилагала рядко.

Решението е взето на 3 февруари, но за него се разбра едва след като се появи в деловодството на Народното събрание и в правната система на Министерския съвет, като първи го съобщиха Новините.бг. То се оказа свързано с 55-ата годишнина на "Златния Орфей", съобщиха пред "Площад Славейков" от министерството на културата. Тази годишнина е била миналата година.

На 10 февруари обаче шефът на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов съобщи в пленарната зала, че неговата комисия е върнала списъка в културното министерство заради допуснати в него грешки. "Имаше такъв списък, който ние обстойно прегледахме в комисията по културата и медиите. За съжаление, върнах за доработване в министерството този списък, тъй като в него установихме дублиране на имена, на които са давани такива награди, и допускани някои дребни грешки. Надявам се до края на този мандат министерството да успее да поправи този списък, тъй като това касае живота на изключително много хора, които са дали много повече на държавата, отколкото ще получат", обясни Рашидов в отговор на питане на соцдепутата Александър Симов.

Иначе сумата, която правителството е готово да предостави, е скромна - 1 045 800 лв. за целия период на отпускане. Всички в списъка са певци, композитори, музиканти или свързани по друг начин с естрадата и фестивала - Васил Найденов, Богдана Карадочева, Стефка Берова, Ваня Костова, Веселин Тодоров ("Фактор"), Диана Дафова, Кирил Маричков, Етиен Леви, Петя Буюклиева и т.н. Парични награди има и за поетите, награждавани на конкурси за българска песен Александър Петров, Найден Вълчев, Недялко Йорданов, съпругата на организатора на "Златния Орфей" Генко Генов - Дариана Генова, журналистът Иван Тенев.

Прави впечатление, че решението не бе оповестено официално по обичайните канали. Няма го нито в дневния ред на въпросното заседание, нито в справката с взетите решения. На 3 февруари премиерът Бойко Борисов два пъти се е включвал с видео от заседанието във "Фейсбук", за да се похвали, че отпуска пари за училища, общини и пр. Нито дума обаче няма за жеста към творците, което е нехарактерно за премиерския стил - получателите на пари от правителството често присъстват на заседанията и чинно се отснемат с благодарности.

Първоначално възникна мистерия и как са определени сумите. 42-ма творци ще получават по 500 лв. месечно, а 23-ма - по 350 лв. месечно. Впоследствие се разбра, че сумата била определена според това каква награда е получил съответният музикант на фестивала. Брожения за този списък има от миналото лято - например Мустафа Чаушев пише гневно писмо на министъра на културата, в което го пита той не е ли заслужил артист, та е пренебрегнат. От неговите думи става ясно, че първоначално намерението е било всички предложени да получават по 500 лв., ако нямат отпусната пенсия за заслуги.

Обикновено в такива случаи правителството отпуска максималната сума, която и тази година е 700 лв., и то под формата на пожизнена пенсия. Такова решение например е взето на предходното правителствено заседание - на 27 януари. Тогава пожизнени "парични награди", както навремето кръсти тези плащания авторът на закона Вежди Рашидов, получиха Антон Дончев, проф. Атанас Куртев, журналистът и преподавател по история на джаза Владимир Гаджев, Георги Чапкънов, Ицхак Финци, Кольо Колев, Ласка Минчева и Цветана Манева. Дни преди да бъде включен в решението на МС, Чапкънов се оплака, че пенсията му е мизерна, а Вежди Рашидов от миналата есен обяснява, че го е предложил за заслугата.

Кухнята на подобни решения е потайна - малко се знае по какви критерии и кой предлага творци за награда. Въпросът се възприема болезнено в гилдията, като темата отново излезе на дневен ред след кончината на Филип Трифонов, който преди няколко години сам поиска пожизнена пенсия от министерството на културата, но му бе отказано. По този повод преди 2-3 седмици Вежди Рашидов нападна министъра на културата, че не предлага достатъчно творци за тези награди.

Всеки министър може да предлага на Министерския съвет номинации за награждаване, като това е право и на общини, научни организации, висши училища, фондации и инициативни комитети на граждани. Обикновено обаче предложенията идват от министъра на културата или министъра на спорта. Окончателното решение се взема от Народното събрание.

В Министерството на културата има специална комисия от творци, която предлага хора за парична награда. Удивително, но съставът й е тайна - според публикация от миналия месец на "България днес" МК отказва да разкрие членовете на комисията. В статията, от министерството са цитирани да посочват две различни причини за това - от една страна съставът на комисията можел да се разкрива единствено със съгласието на членовете й, а от друга те трябвало да останат анонимни, за да не бъдат подложени на натиск.

ПРЕДИСТОРИЯ

Преди десетина години певецът Йордан Караджов поведе инициатива да се оправят пенсионните проблеми на музикантите от близкото ни минало. Повечето от тях не са осигурявани по време на активните си години и не успяват да се пенсионират или, в най-добрия случай, получават минимална пенсия. "Когато пяхме, ви радвахме, сега помагайте да си докажем стажа", призова тогава музикантът  от "Сигнал". Проблемът мина през различни опити за решаването му - търсиха се осигурителни архиви на "Балкантон" и пр. В крайна сметка бе измислен начин да се отпускат персонални пенсии за заслуги, като за целта се написа специален закон, а пенсиите бяха наречени парични награди, за да няма усещане, че творците ще получават пари за старини без осигурителен принос. По този закон се отпускат пенсии от 2013 г.