- Г-жо Велева, разкажете за програма "Таралежи" в пернишкото училище, която предизвика такова обществено напрежение?

- Основна цел на обучителна програма "Таралежи" е превенция на сексуалното насилие. Програмата е осъществена за първи път в Италия и дава добри резултати. След това е адаптирана в Англия, а оттам - с наши партньори, които обучиха и хора у нас, бе въведена и в България. В Перник тя започна в началото на 2019 г. ,съгласувано с областна администрация Перник и РУО-Перник, осъществява се още в Благоевград и Кюстендил. Насочена е за възрастта 9-11 г., когато е началото на пубертета. С учениците се говори за това колко е важно да се харесваме с всички промени, които се случват в телата ни, за промените в пубертета, за интимността, за външните хора. Разискват се въпроси дали е добре да отидеш, ако например пазачът на парка, когото не познаваш, те покани: "Я, момченце, ела да ти покажа нещо ей там в къщичката?". Обясняват се индикаторите на заплаха и др. Накрая децата се учат да казват: "Не, това не ми харесва", както и да разпознават родителите като най-близките си доверени възрастни.

Преди да започнат семинарите се прави среща с ръководството на училището и с класни ръководители на избраните класове. Прави се родителска среща, представя се програмата в детайли - какво включва, каква е целта и дейностите й. Завършва се отново със среща с родителите, които да споделят наблюденията си. Те подписват и декларация за информирано съгласие.

Въпросната недоволна родителка - само една, до такава степен успя да повдигне човешките страхове, че се появиха опасения в определени училища и класове, които не посмяха да участват в програмата. Около 2-3 класа в целия Перник се притесниха да допуснат изобщо екипа на фондация „П.У.Л.С.“ да обясни програмата. Това е една жена, която дори не изслуша това, което представяме, защото според мен тя просто има друга цел. Ние като екип дори не успяхме да влезем в класа, в който учи нейното дете.

- Как си обяснявате страха на родителите от сексуалното образование? На какво се дължи - незнание, манипулация? От какво всъщност се опасяват?

- На всичко заедно. Напоследък българското общество доста се разклати в ценностите си и вярванията си. През 2018 фондация „П.У.Л.С.“ направи голямо изследване заедно с Националната мрежа за децата за телесното наказание и за възпитателните методи, които прилага българският родител, за това доколко той се чувства сигурен в ролята си. 48% от родителите заявиха, че доверието в институциите се е разклатило и те нямат това доверие в тях, което е имало някога. Още тогава като че ли бяха ясни нещата, че вървим към това - няма как преживяването на българския родител, че живее в много несигурно време, и въобще такива екзистенциални тревожности да не ескалират в неговата психика - за преследване, дори до параноидни нагласи, че светът не е безопасно място. Нямаше как да не се случи това. То е някак реално продължение на всичко, което се случва в нашата държава на ниво икономика, политика, социална система. Мисля, че тази майка използва всички, които стоят зад организацията й, а тя самата се заяви, че представлява "Български суверен", който се бори за т.нар. "течна демокрация" без НПО-та, политически партии и институции др., за да разпали страховете на хората.

- Но защо дори интелигентни хора вярват в подобни спекулации?

- Защото хората не вярват в институции. Когато някой се базира на техните преживявания и когато родителят сам по себе си е уплашен и самотен, здравият разум отстъпва на емоциите. Някога сме вярвали на баби, дядовци, родителите са били подкрепени от прародителите ни, не са били сами. Но сега родителите, особено в големия град, са доста самотни, изолирани, трябва да разчитат на своето лично преживяване за добро и зло, да опазят децата си... Разбирам всички тези родители. Когато се хване тази тънка струна на страха, здравият разум отстъпва.

- Например, че Норвегия ще вземе децата ни и ще ги даде на гей двойки?

- Точно така. Страховете, които се използват в случая, са същите и като при Стратегията за детето, и при закона за социалните услуги или Истанбулската конвенция. Вчера ми се случи да разгледам коментари на страницата на фондация П.У.Л.С на групи родители, които са срещу НПО да влизат в училищата. Тогава видях, че това са родители, които мислят точно като нас и нашите програми, в които говорим за сексуално образование и превенция на насилие. Те говорят и мислят като нас, те са едни от нас. Тези майки и бащи коментират, че не искат НПО да влизат в училищата и същевременно се цитират превантивни книжки, по които ние преподаваме от години. И ми стана много тъжно, че говорим за едно и също нещо, но някой разделя обществото ни. Просто някои се е опитал и е успял да раздели голяма част от българската общност.

- Кой и с каква цел?

- Няма как целта да не е властова. Когато има разделение и настройване на една общност към друга, обикновено зад това стоят власт и пари. Работа е на други служби да разследват този въпрос. Знам, че срещу такива общности се водят дела.  От срещите, които осъществихме на ниво министерства, във връзка с програмата, стана ясно, че всички институции са единодушни, че това са движения, които целят разделение и печалба.

- Как оценявате в такъв случай реакцията на МОН? Оттам хем отчитат спекулациите, хем реагираха първосигнално и казаха, че ще спрат програмата?

- Ние поговорихме с просветния министър за тази изненадваща за нас реакция. Програма за превенция на секусалното насилие „Моето лично тяло“ е одобрена от МОН още 2000 г. със стартиране на Държавната агенция за закрила на детето. Програмата „Таралежи“ е естествено продължение и разгръщане на програмата „Моето лично тяло“. Той коментира, че е бил изненадан, че най-вероятно не е реагирал най-точно, вероятно не е знаел, че МОН преди много, много години е одобрило тази програма. Обяснението за мен е просто липса на информация. Ние приветствахме всички отговорни министри да поднасят такава информация по-предпазливо, защото това е основната стратегия на тези анти хора, които са срещу закона за закрила на детето, срещу стратегията за детето, закона за социалните услуги, Истанбулската конвенция. Трябва да внимаваме, защото те понякога използват този принцип на голямата лъжа, която е толкова несъответно голяма, че ни поставят в условия на ирационалност.

- Как може да се преодолее този ирационален страх? Как се променят изобщо нагласи?

- Много трудно. Когато ние от фондация „П.У.Л.С.” започнахме преди 20 години, бяхме 3 млади жени, които много ентусиазирано се надявахме, че ей така, за 5 г. обществото ще разбере кое е добро и всички ще живеем щастливо и спокойно без насилие. Няма такова нещо. Трудно се преодоляват нагласите и страховете. Нужно е да говорим свободно, това е истината. Да не се страхуваме и да говорим свободно, да питаме, да се интересуваме и информираме, а не да следваме сляпо всякакви неща в интернет, защото напоследък има много, много реч на омразата, лоши думи и лъжливи новини. Но аз някак си дълбоко вярвам в българското общество, което е умно общество, със здрав разум. 

- Министър Вълчев заяви, че ще инициира дискусия за въвеждане на ранно сексуално образование, още в 3-4 клас. Удачна ли е тази възраст?

- Съвсем удачна. Никога не е рано, не е никога не навреме. Според мен просто трябва да се постави основен акцент върху това хората, които го водят в училище, да са обучени, т.е. интелектуално и емоционално зрели хора, които да имат съответната подготовка и спокойно да говорят за сексуалното поведение, за това, че човекът е сексуален индивид, за това, че аз като жена трябва да съм спокойна да говоря за това, че има различни от мен и това са мъжете, че когато децата пораснат, ще имат хубави отношения мъж-жена, че ще се родят бебета, че тези бебета се раждат в следствие не на насилие, а на любов между хората, че това е най-висшето човешко творчество. Ние вече 20 години работим с деца, жертви на насилие, и повярвайте ми, не са никак малко.

- Увеличават ли се случаите на сексуално насилие върху деца?

- Не се увеличават, това е голяма спекулация. Просто сега известните случаи са повече. Хората вече говорят повече. Иначе винаги е имало подобни случаи. Когато аз бях 1 клас, в моето училище имахме един дядо пазач, който определено си беше педофил, опипваше другите деца. Спомням си как го разпознах, как разказах на моите родители и как се прекрати това нещо, как след това той ме гледаше ядосан отдалече. Много е важно децата да могат да го разпознаят, да видят, че нещо неприятно се случва с тях, че някой се опитва да злоупотреби с тях, дори и да им дават лукчета. Едно време се раздаваха лукчета, сега има много други неща.