facebook
twitter

Наблюдател

Невидимата българска икономика

3386
Снимка: Архив

Международни сравнения на трансграничните депозити в банки отново доказват, че много не знаем за националната икономика и колко лошо мислим за себе си като нация. Според анализаторите на световните парични трансфери и наличности българите внасят от чужбина в родината между 1.2  и 3 млрд. евро. По-скромното число дава нашата статистика за платежния баланс, която отчита само банковите преводи и салдото на преводите (получени – изпратени от и към чужбина). Над два пъти по-голямото число се получава, като към сумите, преминали през финансовата система, се добавят парите, пристигнали в банкноти по джобове и чанти, неотчетени от никого. За тези пари обикновено се обяснява, че били внесени „от българските емигранти“, което се оказва вярно най-много наполовина, ако си дадем труда да видим къде се насочват при пристигането си у нас. Другата половина са доходи на български граждани и фирми, получени в чужбина и общо с емиграцията нямат. Оказва се, че наред с тези около 3 млрд. евро годишно, превеждани към България, други 3 млрд. евро има по сметки на български титуляри в чуждестранни банки.

Чуждестранните депозити на българите

нарастват изненадващо бързо в последните години (2016-2018), с темпове близо три пъти по-високи от ръста на брутния вътрешен продукт, по-бързо дори от ръста на заплатите в България. Понеже нито имат идея откъде се вземат тези пари по сметки с български титуляри в чужбина, нито чувстват потребност да размишляват по въпроса, т.нар. анализатори ги обясняват по „руски модел“ – това били „предимно“ пари, изнесени и укрити от български олигарси. Мъничко ум да имаха господата, щяха да забележат, че ако в чужбина живеят 1.1 млн. български емигранти и ако те имат същата склонност към спестяване като сънародниците си у нас, само техните банкови депозити в страните, където живеят, ще стигнат въпросната сума. Какъв износ на пари, какви олигарси тогава?! Но истината е, че

българските пари в чужбина са много повече,

отколкото сочи статистиката – както онази, по която БНБ съставя платежния баланс, така и данните, които Банката за международни плащания в Базел и Световната банка събират от отчетите на банките. Защото освен парите по „български сметки“ българите имат и фирми, регистрирани в чужбина (включително в офшорни зони), а техните сметки вече не са „български“, а се отчитат по националността на фирмата титуляр. Растящите нетни преводи от чужбина и депозити в чужди банки са върхът на айсберга на българската икономика в чужбина.

Освен „да мият чиниите“ българите имат в чужбина далеч по-рентабилни дейности. При това не само емигрантите, а и местните. Нищо не пречи на българин, живеещ (резидентен) у нас, да работи и да печели в чужбина. Ето за тази част от българската икономика ние не знаем почти нищо и от нея българската държава се интересува още по-малко, отколкото за тукашния частен бизнес. А значението й за националната икономика е огромно, само нетният й паричен доход, който забелязваме с просто око, надхвърля 5% от брутния вътрешен продукт. Крайно време е и държавата, и организациите на българския бизнес да се заинтересуват от тази невидима за тях икономика, поне да я изучат, да се поинтересуват какви проблеми има, могат ли и как да помогнат, защото явно е, че тя е трайно свързана с България и тук се влага и харчи голямата част от нейния нетен доход.

Мъглявината на националните сметки

не дава възможност лесно да се установят размерът, продуктът и доходът на националната икономика. Под „национална икономика“ разбирам стопанската собственост на българската нация (статистически определима като всички български граждани, без значение къде живеят). В средата на 30-те години на ХХ век Колин Кларк и Саймън (Семён Абра́мович) Кузнец ловко отвърнаха статистическите мерки от категориите на класическата политическа икономика и съградиха системата на националните сметки. За Адам Смит и Дейвид Рикардо централният проблем е как се създава богатството на нацията, основата е брутният национален продукт (БНБ). Но в системата на „националните“ сметки централна категория вече е брутният вътрешен продукт (БВП) – продуктът, който се създава вътре страната. Без значение кой го създава. БНП отчита продукта, който създава нацията, без значение къде го създава (вътре в страната си или в чужбина). Лесно се схваща разликата.

БВП е безродна, аполитична категория,

той отчита стопанската дейност географски. Продуктът на бургаската рафинерия например се отчита като български продукт, без значение, че се произвежда с руски инвестиции и сибирски нефт, а от години гадаем каква част от този продукт влиза в българския бюджет. (Същото впрочем е и състоянието с практически всички чужди инвестиции навсякъде по света – доходът от тях създава богатството на нацията собственик, по Адам Смит, и в минимална част – на нацията гостоприемник.) В международното преплитане на инвестиции и производство няма нищо лошо. Напротив, чуждестранните инвестиции категорично са нещо „добро“, защото създават заетост, плащат заплати, където и да дяват нетния доход, те винаги развиват страната, където са вложени. Лошото е обаче една държава да нехае и дори да не се опитва да познае националната си икономика. Първата стъпка е най-сетне да почнем да изчисляваме БНБ, и то не само като косвени оценки на базата на националните сметки, а както трябва, с набиране на представителни данни, включително за географската и отрасловата му структура. Това няма да струва кой знае какви пари, но ще ни даде възможност да изучаваме скритата българска икономика (ще видите например, че тя не е само в чужбина, защото има български предприятия на чуждестранни дружества с българска собственост – и то значими). Тогава ще може да се определи и смислена политика за нейното развитие.

8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Управителят на БНБ: Още няма рецесия

08.12.2019

639 15
Банките счупиха нов рекорд - 1.4 млрд. лв. печалба за 10 месеца

03.12.2019

МИЛА КИСЬОВА

1519 19
Правителството прие проектобюджета за 2020-а

31.10.2019

1525 29

Коментари

ppipi7766

Парите в бюджета пак не стигат.

От такова "опознаване" на икономиката създателите на БВъншенП олекват поне с 10%.

Почне ли и да помага държавата пиши ги 50% 

mick

Ей все по-добре сме.. ама не можем сами да си боядисаме инфраструктурата даже. Да не говорим за здравеопазването, образованието.. за пенсиите, за ВиК, пътища и т.н.  Ами БДЖ, дето влаковете са от седемсетте години на миналия век.. и в същото време даваме 400 милиона за 20 километрова жп отсечка.

 

Спрат ли европомощите.. фалираме веднага. 30 години демокрация и сме с памперси/помощи/.

 

та така, г-н Хърсев..

 

 

mick

Всички развити държави правят дефицити.. а ние стягаме коланите с излишъци/т.е. отказ от поддържане на инфраструктурата/.. та се получи като в приказката за Настрадин Ходжа, дето тъкмо научил магарето да не яде и то - умряло.

 

А парите в чужбина.. те не топлят България.. те топлят само тия дето са ги изнесли.

homoludens

ЕС и НАТО няма какво да плачат. България купи т.е. Всеки който ни подкрепи получи тлъсто парче от баницата България. За това българските олигарси се държат нагло, като студенти, които са си купили изпита.

 

Всеки получи каквото иска един нарязване на ракети, друг спиране на реактори трети софийска вода и т.н.

Ама явно след 13 години нещо решиха, че много малко са ни взели, а това че 7 години нямаше свободно движение на хора го забравиха.

Желязко Желев

           Че бг.икономиката е Туин Пийкс спор няма.Каква част от тоя туин пикс са парите на бг.мигранти много може да се спори но по най скромни оценки можем да си стиснем ръцете на ''над 5млрд' евро годишно.

Относно БНП.Добре но сам не върши работа.Овластените пък да взимат решения хал хабер си нямат от икономика,за статистика и статистически показатели да не говорим.

          Като как ще отчетем милиардите на д-р Ружа?А на еднорога българин в САЩ?

         Същносния проблем е друг,По един или друг начин се формират огромни парични маси на българи.Самите българи притежатели на тези игромни средства търсят начини да ги превърнат в капитал.Обаче тук в бг. няма как да стане.Дори депозита в банка е рисков.Борси и прочие е смешно дори да поставяме въпроса.В крайна сметка парите отива там където има доверие.А то се гради поне 100години.

jovani
снимка на jovani

Желязко, ти да не поднасяш нещо д-р Хърсев, като питаш за парите на д-р Ружа ? 😁

Ку-Ку
снимка на Ку-Ку

"Крайно време е и държавата, и организациите на българския бизнес да се заинтересуват от тази невидима за тях икономика,"

 

Пепел ти на езика, Хърсев. Един от хубавите аспекти на живота в България е, че можеш да работиш за фирми и клиенти от цял свят и никой не се интересува от дейността ти - що да го разваляме? 

Luckbox

Не пепел му на езика, ами направо е за бой. В най- добрия случай държавата ще 'помогне' като най-вече започне да пречи. В най-лошия случай ще започне да рекетира. 

 

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×