Защо темата за минералната вода все води до челен слъсък между администрацията и жителите на София? Чиновниците си мислят, че съобщават добра новина, а гражданите се наострят и заговарят за протести?

Такива въпроси се появиха, след като кметът на район "Овча купел" Ангел Стефанов съобщи, че след дълги перипетии експертният съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата - т.нар. СЕСОНКЦ, е одобрил идейния проект за реставрация на банята в квартала. Пост на Стефанов във "Фейсбук" разкри, че анонсираната преди 4 г. инициатива „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ е на финалната си права. Тя предвижда в банята, която е паметник на културата, но дълги години пустее и се руши, да бъде създаден Център за изследване на лечебните свойства на минералните води. Проектът "Наследство БГ" е одобрен за финансиране с 29.8 млн. лв. по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" на ЕС.

Изненадващо или не, новината за новото бъдеще на старата баня не вдъхнови нито жителите на "Овча купел", нито другите софиянци. Най-честите коментари бяха, че явно ще се наблегне на научната дейност и че гражданите повече няма да видят сградата в основната й функция - на минерална баня. Наложи се зам.-кметът по културата на София доц. Тодор Чобанов да разяснява, че комплексът ще работи и като СПА център, и като изследователско звено. "Нека няма никакви съмнения, че намеренията са за възстановяване и използване на минералната вода. Аналогиите с Централна баня са безпочвени", коментира Чобанов по БНТ.

Именно последното изречение дава отговор на въпроса

защо софиянци не вярват в обещания.

София има безценен ресурс - лековити минерални води. Но столичани могат само да пият от тях, а ходят другаде, за да се лекуват. Някогашната Централна баня дълго бе затворена, а сега работи - но като исторически музей. А преди 2 г. същият зам.-кмет Чобанов внесе предложение в СОС двата големи басейна на Централната баня - мъжкия и женския, да се преустроят в зали за театрални и музикални представления. Част от парите отново трябваше да дойдат по европрограма. "Това решение ще осигури така необходимата собствена сцена в идеалния център за общинските оркестри и театрални състави, ще позволи провеждането на различни официални събития на Столична община в историческа среда”, пишеше в предложението.  То бе посрещнато на нож, а столичани започнаха да се организират в групи за протести. Но управниците не спряха да повтарят, че след като южното крило вече е музей, и другите сектори на банята трябва да имат сходно предназначение.  За оправдание бе измислена опорната точка, че дебитът на извора в близост до джамията Баня баши бил толкова намалял при строежа на метрото, че не можел да обслужва бъдещ балнеоложки център.

Управляващите като че ли осъзнаха, че няма да сломят съпротивата на софиянци. И след като с години Фандъкова и компания твърдяха, че само частен инвеститор може да възкреси банята, а мераклии няма, отворена покана на общинското предприятие "Софияплан" през 2020 г. показа, че варианти все пак има.

На поканата се отзоваха четири концепции,

а неотдавна 15-членно жури отличи три от тях, всеки от които предвижда на площад "Бански" №1 да се изгради модерен СПА комплекс, което да се случи с публично-частно партньорство. 

Най-много точки получи концепцията на екипа "Софийски терми". Втори се нареди обединение с японско участие - Kengo Kuma&Associates Inc и Ямазаки+Иванова Архитектс", следван от "Историческа баня". Ръководителят на "Софийски терми" арх. Слава Савова съобщи, че възможният дебит на извора е възможният дебит на извора е 12 л/с, като има допълнителен ресурс от още 8 л/с от друг сондаж, който за момента само се наблюдава. Според нея ползването на вода от него би могло да обезпечи бъдещо нарастване на потреблението.Савова информира още, че в момента основният извор не се използва пълноценно и че близо 525 млн. л вода всяка година просто изтичат в канализацията. Като единственото приложение на минералната вода, извън това столичани да си я наливат от чешмите, е отоплението на Музея на София.

Концепцията на "Софийски терми" предвижда изграждане на малък и голям открит басейн на покрива на банята. Големият ще е с диаметър 4 м., а по-малкият - с 1,5 м. Идеята е двата басейна да се оформят върху нова конструкция, която да свързва източното и северното крило. "Софийски терми" залагат и на вътрешен басейн в двора. Най-харесаната идея предвижда също коминът на ЦМБ да се превърне във визуален акцент, а на площад "Бански" да появи воден павилион. "Софийски терми"

са помислили и за обществените чешми,

като с цел намаляване на автомобилното стълпотворение се предлага шофьорите да бъдат обслужвани от водоналивна станция. 

Освен изграждането на модерен СПА комплекс  концепцията на Kengo Kuma&Associates Inc и "Ямазаки+Иванова Архитектс" предвижда в радиус от около 300 метра да се построят минерални чешми, които да заменят тези пред Дома на киното. Идеята е българската столица да се открои като град на термите. Оттеклата се вода пък ще се използва за загряването на площад "Бански". Този проект също залага вътрешните басейни в банята да се възстановят и към тях да се прибавят нови услуги. Видимо впечатлен от природните дадености на София, екипът с японско участие включва и възможност за комбинирано посещение на Витоша и на ремонтираните централни терми. 

"Историческа баня" също набляга на това, че е недопустимо София да пилее милиони литри вода и да не развива туристическия си имидж като СПА дестинация. И предвижда възстановяване на банята като балнеоложки център, като освен това залага на развитието на зоната около нея в район за отдих и разходки. 

Резултатите от отворената покана на "Софияплан" видимо се посрещат с радост от тези, които разбраха за тях. Стои обаче открит въпросът дали градската управа наистина смята да ги реализира. Макар софиянци да гледат на бликащата вода като на злато, на екипа на Фандъкова потокът по-скоро й се вижда черен. Последният пример в тази посока бе, че след началото на COVID-пандемията едно от първите неща, които общината направи заради свиващите се приходи, бе да отреже от капиталовата си програма парите за ремонта на друга баня - в Горна баня. Преди дни пък стана ясно, че същата няма да е приоритет и в новия общински бюджет за 2021 г. 

Затова е трудно да се повярва,

че при това управление София ще изпълни амбициозния план за развитие на минералните извори в града, представен през 2017 г. от главния архитект Здравко Здравков (под чието управление е и споменатото "Софияплан). Документът се нарича "Програма за оползотворяване на хидротермалните ресурси от минерални води на територията на Столичната община". В него са заложени редица иновативни решения - например геотермално отопление на училища и детски градини и развитие на водоналивна (бутилираща) промишленост.

Програмата предвижда възстановяване на "традиционните балнеокурорти" - Банкя, Горна баня и Панчарево, и изграждане на нови - между Локорско и Войнеговци, в Симеоново, Бояна и Панчарево. От концепцията се разбира, че от 2011 г. на кмета на София са предоставени 8 извора за управление за срок от 25 г. Предлага се всички те да се използват - в центъра, в “Лозенец”, “Надежда”, “Свобода”, “Овча купел”, "Баталова воденица", Панчарево, в Железница. Идеята е този в Баталова воденица  да се впрегне във водната пързалка в парк “Възраждане”, което е един от малкото финализираните досега проекти. По отношение на находището "Лозенец" в програмата пише, че неговите води трябва да станат част от водоналивен кът и при проекти за зелени площи по бул. "Христо и Евлоги Георгиеви". Изворът в "Свобода" пък трябва да захрани рекреационен център към стадион "Локомотив". Това находище заедно с извора в "Надежда" трябва да се използват и за изграждането на център в Северен парк. 

Програмата на главния архитект предвижда и оформянето на модерен СПА център в северното крило на ЦМБ. "Ползите от реализиране на Програмата са в няколко аспекта - основно за цялото общество, което получава достъп до минерални води, намаляване на разходи за отопление/охлаждане, развитие на туристическия сектор на база хидротермални традиции", се казва в мотивите за изготвянето на документа.