В прокуратурата вилнеят осемте джуджета, всеки ден сме свидетели на някакво безобразие. Вече близо половин година Борислав Сарафов продължава да се представя за изпълняващ функциите главен прокурор, макар и законът да повелява, че не е такъв от 21 юли. Във Върховния административен съд раздават плюшени зайчета на новите съдии. Висшият съдебен съвет кара трета година над 5-годишния си мандат. А инспекторатът към него ще завърши трети мандат, без да има право на това.
Но се събират подписи за оставката на председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова, а доклади във Висшия съдебен съвет внушават, че е извършила престъпление срещу републиката, защото върховният съд ползва антивирусната програма "Касперски". Разбира се, няма нищо лошо обществото да е активно и да се гневи срещу липсата на усещане за правосъдие и справедливост, срещу уродливите връзки и зависимости във всички власти. Въпросът е обаче зад този гняв да не стоят задкулисни интереси и той да не се превръща в бухалка срещу враговете на силните на деня.
Петицията с над 22 хиляди подписа за оставката на Захарова ѝ беше представена преди седмица по време на откриването на конференция по случай 145-ата годишнина на ВКС от Николай Попов, бащата на 12-годишната Сияна, която загина в тежка катастрофа.
"Тя носи отговорност за всички безобразия",
каза Попов и се обърна към съдиите в залата с думите, че хората са на улицата не само заради прокуратурата, но и заради тях. "За 10 години един град с населението на Благоевград е убит и осакатен по пътищата. Голяма част от тези убийства на пътя се дължат на неглижирането на проблема - с ниски присъди, бавене на делата с по 7-8 години", изреди бащата на Сияна и допълни, че голяма част от съдиите са политически зависими. И е прав за това. Гнилите ябълки в съда сякаш се увеличиха толкова много през годините, че все по-често са доминиращо мнозинство. Това е резултат от продължителен негативен подбор в системата, чиято основна цел е да я подчини. Но стана реалност и заради пълната незаинтересованост на обществото и отказа му да приеме, че справедливият съд, водещ се само от закона и морала, е в самата основа на демокрацията и на всички нейни блага.
Попов не протестира пред МВР, което въпреки колосалните увеличения на заплатите е пробито и чиито служители ескортират пияни шофьори, не протестира срещу безобразието с пътните знаци - хранилки, нито пред пътната агенция заради некачествените ремонти. Не е пред прокуратурата, която явно бастиса делото за откраднатите с чували пари от магистрала "Хемус", нито пред националното следствие, което разследва най-тежките дела за катастрофи, чийто директор всъщност е Сарафов (замразен, докато играе главен прокурор). Нито пред Инспектората към ВСС с изтекъл мандат, който уж трябва да дисциплинира магистратите поне за бързина. Не е пред правителството, което отговаря за политиката на страната, нито пред централата на ГЕРБ, които с малко прекъсване управляват през последните 15 години.
Той отиде при Захарова, която е
шеф единствено и само на себе си,
защото председателят на ВКС е пръв сред равни, той не е самодържец като главния прокурор, например. Но пък олицетворява съда и това колко е независим. Затова и възниква основателното съмнение, че задкулисието долнопробно използва мъката на един баща, за да се саморазправи с председателката на Върховния касационен съд. А задкулисието в момента действа в защита на Сарафов като главен прокурор. Атаката срещу Захарова съвпада с произнасянията на Върховния касационен съд, че след 21 юли Борислав Сарафов няма легитимност като изпълняващ функциите главен прокурор. Сарафов, и цялата прокуратура, скандално отказаха да се съобразят с тези отсъждания на ВКС, пресцентърът на държавното обвинение беше впрегнат в лична употреба, за да обвини съда, че преследва политически цели. Малко като в приказката "гузен негонен бяга".
Като естествено продължение на това може да се разглежда и докладът на члена на Висшия съдебен съвет Боян Новански за киберсигурността в съдебната система. Използвайки повода, че има недоволство сред съдиите срещу въвеждането на антивирусната програма "Треликс", която те виждат като потенциална заплаха за информационната сигурност, Новански се оказа готов с отделен доклад за киберсигурността във Върховния касационен съд, който от години ползва антивирусната програма на "Касперски", което било проблем с националната сигурност. Ако ВСС или друг орган в държавата беше издал препоръка този продукт да не се използва, можеше да има претенции към Захарова. Но кога ли принципността е била водеща за мнозинството в съвета...
Двоен стандарт може да търсим и по друга линия. Когато във Върховния административен съд неотдавна имаше хакерска атака, Висшият съдебен съвет просто отпусна едни милиони на тогавашния му председател, за да се справи с последствията от нея. Не беше търсена сметка за нищо, никой не поиска антивирусната система на ВАС да мине под външно наблюдение, както сега се прави за всички останали съдилища (без административните и без прокуратурата). Но пък във ВСС бяха на крачка от това да сезират прокуратурата, че във ВКС се нарушава националната сигурност. Може би не го направиха единствено и само да
оставят удоволствието на прокуратурата да се самосезира.
Ще видим дали ще го направи в следващите дни. Факт е, че Захарова не е от "медийните" представители на съдебната власт. Не говори помпозно, не обикаля с тожурка села и паланки, рязко говори публично, получава обвинения, че е пасивна, дори, че е част от статуквото. Не трябва обаче да се забравя, макар и да минаха близо 15 години оттогава, че тя е сред малкото хора, подали оставка като членове на Висшия съдебен съвет (а всички знаем каква хранилка е там) и то заради несъгласие с дефектиралата му кадрова политика. Тя винаги защитава позицията си със спокоен тон. Може би обаче е дошло време да крещи.
"В ход е подобрена (перфидна) операция срещу председателя на ВКС", написа по повод петицията с искането на оставката на Зарахова съдия Владислава Цариградска и сравни ситуацията с атаките срещу предшественика ѝ Лозан Панов, който макар и номиниран от статуквото за поста, много бързо се превърна в трън в петата му.
"Съдът не е безгрешен, но е единственият орган в държавата, който по силата на Конституцията е призван да защитава правата и законните интереси на гражданите. (...) Съществува едно единствено оръжие за защита на съда и това е неговата независимост. (...) На него може да бъде придадена изкуствена сила само когато се съобразява и изпълнява поръчки. Но не това е неговото призвание. (...) В нито едно цивилизовано общество няма алтернатива на съда. Другото е хаос и саморазправа, предварително осъждане и изпълнение на присъдите. Това не може да допусне нито една правова държава", отговори Захарова след като даде думата на бащата на Сияна да открие съдийската конференция с петицията за нейната оставка.
Отново сме свидетели как общественият натиск вместо коректив става инструмент срещу неудобните. Затова трябва да внимаваме какъв съд си пожелаваме и на кого бихме сложили титлата "съдия №1". А следващия път когато има повод да се разгневим заради "нотариуси", джуджета и самозванци в системата, да не го правим само от дивана.
