Медия без
политическа реклама

Кой какво спечели на изборите в Румъния

Активността бе рекордно ниска, защото хората не видяха опасност социалдемократите да спечелят

ЕПА/БГНЕС
Виорика Дънчила успя да запази подкрепата на членовете и симпатизантите на ПСД, въпреки че правителството й падна от власт и че кандидатурата й бе атакувана дори от съпартийци.

Настоящият президент на Румъния Клаус Йоханис е ясният победител на първия тур на президентските избори в страната на 10 ноември. Той получи 3.47 млн. гласа (37.8% от общия брой валидни бюлетини), един милион повече в сравнение с гласувалите на евроизборите през май за партията, към която принадлежеше и която го подкрепи сега - Националлибералната партия (НЛП). Така Йоханис не само капитализира резултата на партията, но успя да привлече и привърженици на други партии, както и нови избиратели.

Йоханис е категоричният победител и в диаспората, откъдето получи 340 000 бюлетини, с 218 000 повече, отколкото НЛП взе на евроизборите. Всъщност повечето от новите 260 000 избиратели от диаспората са гласували за Йоханис (в сравнение с вота през май). В страната повечето от допълнителните гласове за Йоханис са дошли от Съюза за спасение на Румъния (УСР) +PLUS. Президентът получи 800 000 гласа повече в Румъния, отколкото НЛП получи на изборите през май. Междувременно кандидатът на УСР+PLUS Дан Барна получи 665 000 по-малко гласове в страната, отколкото алиансът взе през май.

Дан Барна е явният губещ след първия тур на президентските избори. Той успя да събере само 1.37 млн. гласа, докато съюзът УСР+PLUS получи подкрепата на 2 млн. души на евроизборите - резултат, доста близък до този на Социалдемократическата партия ПСД. Барна успя да запази гласовете за съюза в чужбина, но не се възползва от масовото участие във вота на диаспората. В страната повечето от загубените от него гласове отидоха при Йоханис.

Бившата премиерка Виорика Дънчила, лидер на ПСД, също може да се смята за победител след първия тур, просто защото успя да опази гласовете на партията си и да се класира за балотажа. За Дънчила са гласували 2.05 млн. избиратели, а ПСД взе подкрепата на 2.04 млн. души на изборите през май. Това показва, че ПСД все още има стабилна избирателна база, на която може да разчита дори при най-лоши обстоятелства, като се вземе предвид, че партията бе отстранена от власт с вот на недоверие непосредствено преди президентските избори и Виорика Дънчила бе смятана за слаб кандидат-президент.

Актьорът Мирча Дякону получи 790 000 бюлетини (8.9 на сто), което е добър резултат за независим. Той успя да надмине резултата си от евроизборите през 2014 г., когато за него като независим кандидат гласуваха 380 000 души. На президентските избори той бе подкрепен от две малки партии - ПРО Румъния и АЛДЕ, бившият коалиционен партньор на ПСД, които общо взеха около 10 на сто от бюлетините на евровота.

 

Защо Йоханис победи?

 

Победата на Клаус Йоханис на първия тур до голяма степен бе очаквана на фона на събитията през последните месеци. Йоханис бе последната преграда пред опитите на ПСД да променят съдебните закони и да наложат нелиберален режим в Румъния по примера на Унгария и Полша. Той действаше, когато имаше най-силна необходимост, макар че някои среди, предимно от УСР го критикуваха, че действа твърде бавно и че гаси пожари, вместо да ги предотвратява.

Скорошната смяна на правителство също бе в негова полза. Фактът, че партията на Йоханис НЛП реши и успя да замести правителството на ПСД, оглавявано от Дънчила преди президентските избори, рискувайки сериозни потенциални загуби преди парламентарните избори догодина, бяха уверения за противниците на ПСД, че Йоханис държи на думата си. А фактът, че Клаус Йоханис е проевропеец с добър имидж в чужбина, също повлия на решението на избирателите.

 

Защо Дан Барна отпадна?

 

44-годишният Дан Барна се представяше като политик от ново поколение, но не успя да мобилизира новото поколение избиратели. Той се обърна към младите, които са много активни в социалните медии, но на тях може по-малко да се разчита, когато става дума за избори. Младите избиратели наистина могат да се мобилизират и да променят резултата на избори, когато залогът е висок и видяхме това на изборите през 2014 г. Тази година обаче залогът всъщност не бе толкова голям. Никой не виждаше риск от това ПСД да спечели президентските избори тази година и мобилизацията в страната беше ниска, както сочат и резултатите за избирателната активност.

Така че Дан Барна остана да се бори за гласовете на анти-ПСД избирателите, както и Йоханис, и имаше малък шанс. Освен това кампанията му следваше в основни линии тази на Йоханис - Румъния без ПСД. Йоханис обеща "нормална Румъния", Барна обеща "щастлива Румъния". А и някои от по-радикалните идеи на Барна и УСР не бяха добре приети от всички противници на ПСД.

Решението да не се присъедини към правителството на НЛП след падането от власт на Дънчила също допринесе за загубата му, тъй като много от привържениците на УСР разбраха, че партийните лидери се интересуват повече от това да не загубят политически капитал, отколкото да се присъединят към коалиция. УСР и PLUS настояваха за предсрочни парламентарни избори с надеждата да капитализират добрия си резултат на евровота през май и евентуално да станат водеща партия в управляваща коалиция, но в крайна сметка само загубиха подкрепа и подсилиха доминиращата позиция на либералната партия на местната политическа сцена.

Решението да се организират вътрешни избори в УСР месеци преди президентските избори и усложнените отношения между УСР и PLUS вероятно също са повлияли на неделния резултат. Вместо да се слеят веднага след успеха на евроизборите, двете партии продължиха изборния си съюз и на бял свят излязоха някои препирни в дискусиите за избор на кандидатите за местните избори догодина. Обвиненията, свързани с финансирани от ЕС програми, координирани от Дан Барна в миналото, и някои непремерени изказвания по време на кампанията също не бяха от помощ на Барна.

 

*Авторът е главен редактор на Romania-Insider.com

 

 

 

ЧИСЛО

 

14 кандидати се състезаваха на първия тур на президентските избори в Румъния миналата неделя. Избирателната активност бе най-ниската за избори за държавен глава от 1989 г. насам.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?