Съставът на комисията, който новоизбраната председателка Урсула фон дер Лайен (Германия, ЕНП) представи пред изпълнената с очаквания публика, не може да се анализира еднозначно. Тя е зачената в много контексти и е продукт на тежки многопластови баланси. Може би най-доброто описание даде самата Фон дер Лайен, като заяви, че комисията й е разнообразна като самия ЕС. В състава и структурата има нови елементи, но като цяло прави впечатление, че г-жа Фон дер Лайен следва добре отъпкания път на европейския политически ветеран Жан-Клод Юнкер, но го и развива. В избора й на ресори и йерархична подредба си личи, че се е опитала да компенсира всички за компромисите, направени с избора й, до степен, че се стигна до напълно неприемливи предложения, което поставя въпроса: „Това ли ни е съюзът?“ В същото време тя надскочи Юнкер, който преди 5 години определи своята комисия като „политическа“, заявявайки, че нейната ще бъде „геополитическа“, каквото и да означава това.

Добрите новини

За първи път след не много опити в Европейската комисия най-сетне беше постигнат полов баланс, което на фона на историята е огромен първи успех за германката. Почти половината членове на Колежа са жени. Нещо повече, шефката на ЕК дори отреди специален ресор „Равенство“, който възложи на младата малтийка Хелена Дали. Урсула фон дер Лайен не се поколеба да даде най-тежките ресори именно на жени. Така например естонката Кадри Симсон поема изключително тежкия и геополитически чувствителен ресор „Енергетика“, финландката Юта Урпилайнен ще се заеме с „Международните партньорства“, което в днешния глобален контекст е много тежка задача - поддържане на партньорски отношения със съседите с фокус върху Африка. Силви Гулар (Франция) ще поеме вътрешния пазар и ще надзирава Генерална дирекция „Отбранителна индустрия и космос“. Португалката Елиса Ферейра получи тлъстия ресор „Кохезия и реформи“. Това е голяма награда за Португалия и портфейлът, който г-жа Ферейра получи, е един от малкото, отговарящи на постиженията на страната членка и на кандидатката. Португалия през последните години доказа, че реформите не са мръсна дума, а решават проблеми, ако бъдат изпълнени както трябва. От друга страна, Елиса Ферейра е доказал се професионалист. Като евродепутатка тя беше централна фигура в договарянето на законодателството, което задълбочи еврозоната. След това стана член на директорския борд на португалската централна банка. На шведката Илва Йохансон Урсула фон дер Лайен даде не по-малко тежкия ресор „Вътрешни работи“. Датчанката Маргрете Вестагер получи огромна власт. Освен че запазва ресора си „Конкуренция“, който стресна целия свят и особено нерегулираните гиганти в САЩ, но и беше повишена. Тя заедно с още двама души ще бъде изпълнителен заместник-председател, което означава реални заместнически функции. Заместник-председателските й отговорности са да надзирава цифровия пазар, което е отново много силен сигнал към американските цифрови гиганти, но също и към китайската цифрова авторитарна система.

Не толкова лошите новини

С някои ресори Фон дер Лайен показа способност да оценява личните и държавните постижения. Случаят с Ферейра, Вестагер, Франс Тимерманс, Валдис Домбровскис, Силви Гулар, скандинавските държави и балтийските е доказателство, че когато има кохезия между поведението на страната -членка и избора й за еврокомисар, това се възнаграждава не просто със смислени ресори, а и с реална власт. В останалите случаи в различна степен е търсен начин или да бъде възнаграден човекът, или държавата. Добър пример за първия случай е чешката еврокомисарка Вера Юрова, която в комисията "Юнкер" се доказа като голям професионалист. Над нея обаче виси като дамоклев меч невъзможността да се разчита 100% на правителството в Прага. Премиерът е популист, корупцията и непотизмът не са му чужди и като цяло може да се каже, че макар партията му да е част от либералите, е евроскептик. Вера Юрова е част от доста странна група заместник-председатели. Комисията на Фон дер Лайен се отличава с огромен брой заместник-председатели - осем. От тях обаче хората с реални функции са изпълнителните заместник-председатели, а те са трима: Франс Тимерманс, Маргрете Вестагер и Валдис Домбровскис, които освен че са изпълнителни зам.-шефове, имат и реални ресори - Тимерманс пое екологията и климата, а Домбровскис - икономиката (отново). „Обикновените“ заместник-председатели са петима и, както обясни председателката, структурата при тях не е йерархична. В известен смисъл те са министри без портфейл, с чисто символична функция, което е добър опит да се разчистят сметки. Така на г-жа Юрова е възложено да се грижи за европейските ценности и прозрачността, но белгийският еврокомисар Дидие Рейндерс е този, който ще работи конкретно по темата за върховенството на закона и правосъдието. Юрова само ще дава ориентири. Друг ярък пример е хърватската еврокомисарка Дубравка Шуица. На пръв поглед тя получава ресор, който е много над тежестта на Хърватия като членка - хем е заместник-председател, което без конкретния контекст би звучало като много висока позиция. Тя ще отговаря за демокрацията и демографията - и по двете теми Хърватия е лош пример. Изглежда че Фон дер Лайен се отплаща щедро за подкрепата на премиера Андрей Пленкович, който имаше немалки амбиции за европейски пост. Ресорът на Шуица може да бъде продаден добре у дома, но същината му е доста куха. Единствената функция, която е дадена на хърватката и наистина звучи добре, е, че тя ще координира организирането на конференцията „Бъдещето на Европа“. Но пак не е толкова значително, защото това не е конвенция за бъдещето, каквато може да свика само Европейският съвет, а е смеска между досегашната политика на ЕК да води граждански диалози и демократичните дебати на френския президент Макрон. С други думи, отново символично, но пък звучи гръмко и тежко. В първите часове наистина постигна огромен ефект.

Сред не толкова лошите новини е решението Италия да бъде възнаградена с икономическия ресор за това, че се отърва от Салвини. Фон дер Лайен направи същата маневра като Юнкер, който преди 5 години даде икономическия ресор на Пиер Московиси, но под надзора на Домбровскис. Сега позицията ще заеме изключително уважаваният бивш италиански премиер Паоло Джентилони, отново под надзора на Домбровскис, който като премиер прекара Латвия през гръкоподобна рецесия и я изведе до позицията „балтийски икономически тигър“.

Лошите новини

Може би най-лошата новина (на първо четене) е, че бившият правосъден министър на Виктор Орбан - Ласло Трочани, получи ресор „Разширяване“. Новоизбраната шефка на ЕК не успя достатъчно добре да защити избора си, който звучи по-скоро като шега, защото в договорите на ЕС е записано, че кандидатка за членство в ЕС може да стане държава, която има независими институции, плурализъм и демокрация. Всичко, което под управлението именно на Трочани беше съсипано в Унгария. Това навежда на мисълта, че за комисията на Фон дер Лайен разширяването не е приоритет. Дори по-лошо, дискредитира доскоро смятаната за най-успешна европейска политика. Ще бъде истинско чудо, ако Трочани преживее изслушването в ЕП, но отвъд това ЕК изпрати много лош сигнал към демократично мислещите хора на Западните Балкани, защото изборът на унгарец за поста звучи като „Да направим Европа антилиберална отново“.

Като лоша новина може да се приеме и портфейлът, който получи Мария Габриел, но все пак зависи от гледната точка. Ако вземем позицията на премиера Борисов, полученото от Габриел е пълен провал, защото той искаше „реален“ ресор и „свой човек“ в комисията, така че да може да упражнява влияние. Само по себе си глупаво искане, защото при структурата на Юнкер, а също и на Фон дер Лайен влиянието на страните членки е силно ограничено. На практика няма самостоятелни ресори - винаги са в зависимост от зам.-председател или други еврокомисари. Ресорът на г-жа Габриел сам по себе си и за нея самата вероятно не е лош - „Иновации и младеж“, в който влизат образованието, културата и спортът. Ако има идеи, тя би могла да го направи силен. Габриел ще управлява програма „Хоризонт 2020“ и програма „Еразъм“. Факт е обаче, че образованието и културата на практика изобщо не са области на интеграция. Те са изцяло национална компетентност, което означава, че тя няма да има кой знае колко сериозна работа. В цифровата част на ресора си тя ще бъде подвластна на Маргрете Вестагер. Така че посланието на Фон дер Лайен е като при Юрова - награда за личността, наказание за правителството. Има и друг прочит - с този „ресор“ България отново минава между капките, защото рядко ще влиза в полезрението.

Ресорът, който предизвика много тежки реакции в социалните мрежи, е даденият на бившия главен говорител на ЕК, а сега комисар на Гърция Маргаритис Схинас. Проблемът не е в самия ресор, а в името му - „Европейски начин на живот“, което включва мигрантите. Критиците моментално отбелязаха, че тази комисия очевидно много интензивно ще се занимава с политиката на идентичността, тоест национализъм от най-грозен вид. Тепърва предстоят изслушванията в ЕП, като отсега се вижда, че няколко кандидат-комисари няма да минат гладко, а е много вероятно да има и върнати.