Медия без
политическа реклама

Какво означава за Грузия законът за чуждите агенти?

Русия трябва да е наясно, че Западът няма да изостави насърчаването на демократичните ценности

EPA/BGNES
Десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците на столицата Тбилиси след приемането на противоречивия закон.

Парламентът на Грузия прие силно противоречивия закон за чуждите агенти, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на столицата Тбилиси. Критиците на законопроекта предупреждават, че той отразява вече приетия в Русия закон за чуждестранните агенти и може да застраши кандидатурата на Грузия за присъединяване към Европейския съюз.

Миналата година правителството на Грузия се опита да прокара същия закон, но се принуди да отстъпи след седмица на интензивни протести. Законопроектът беше внесен отново през март тази година, около месец след като Иракли Кобахидзе стана министър-председател. Този път властите бяха решени да приемат законодателството. Законът за чуждите агенти изисква организациите, които получават повече от 20% финансиране от чужбина, да се регистрират като ''агенти на чуждо влияние'' или в противен случай ще плащат солени глоби.

Но докато предложеният през март 2023 г. законопроект разбуни духовете сред местни и международни наблюдатели заради откровената си антидемократичност, този път съществува опустошителна заплаха за състоянието на грузинската демокрация. През декември 2023 г.  Грузия получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз въпреки оценката на Европейската комисия, че грузинското правителство не е изпълнило повечето от предварителните условия, поставени от ЕС. 

Ако миналата година проектозаконът беше иницииран от отцепила се група от антиевропейски настроени депутати от управляващата партия ''Грузинска мечта'', този път законът беше открито подкрепен от партията, и то само шест месеца преди парламентарните избори, припомнят грузинските журналисти Нино Гозалишвили и Анна Гваришвили от сайта voxeurop.eu.  В интервю за Си Ен Ен президентът на Грузия Саломе Зурабишвили нарече законопроекта "точен дубликат" на руския. Тя се зарече да наложи вето, но това няма да окаже кой знае какво влияние, тъй като реалната власт принадлежи на премиера Кобахидзе. Милиардерът, основател на ''Грузинска мечта'' и бивш премиер Бидзина Иванишвили, също има значително политическо влияние.

Всъщност Иванишвили не остави никакво съмнение относно намеренията си. В своя реч той се противопостави на  ''партията на глобалната война'', която според него е ''назначена отвън'' и се опитва да поеме контрола над Грузия чрез финансиране на неправителствени организации, които нарече ''псевдоелит''. ''Те нямат родина, те не обичат страната си или народа си, защото всъщност не ги смятат за свои. Напротив, такива хора се срамуват от страната и народа си'', каза той, цитиран от ''Вашингтон Поуст''.

Предложеният закон е моделиран по образец на този, който Кремъл използва, за да потиска опозицията и гражданското общество. Много грузинци се страхуват, че законопроектът ще бъде използван по същия начин и в страната им - за потискане на несъгласието и свободното изразяване чрез преследване на неправителствени организации с финансови връзки в чужбина. Откакто Путин използва руския закон, за да разбие независимото гражданско общество, най-малко 60 нации са приели или изготвили закони, предназначени да ограничат неправителствените организации, а 96 са прокарали подобни политики, налагайки тромав процес по регистрация, натрапчив мониторинг, тормоз и закриване. Законите до голяма степен са заимствани от Русия, като подробностите са документирани в доклада за гражданската свобода на Международния център за нестопанско право.

''Грузинска мечта'' твърди, че в бъдеще законодателството ще насърчи прозрачността и националния суверенитет. Приемането на закона обаче засяга по-екзистенциален въпрос: дали бъдещето на Грузия е с Европа, или с Русия ?

Грузия, подобно на Украйна, се озова между двете геополитически сили след постигането на независимост от Съветския съюз през 1991 г. Много грузинци изпитват дълбока враждебност към Кремъл, който нахлу в Грузия през 2008 г. и окупира около 20% от международно признатата територия на страната. Въпреки че войната продължи пет дни, конфликтът все още тлее. ''Грузинска мечта'' отдавна е обвинявана, че таи проруски симпатии, особено като се има предвид, че Иванишвили натрупа богатството си в Съветския съюз.

Грузия кандидатства за членство в ЕС през март 2022 г. и получи статут на страна кандидатка през декември 2023 г. Страната обаче трябва да демонстрира ясен ангажимент към ценностите и реформите на блока. Брюксел заяви, че приемането на закона за чуждите агенти ще "окаже отрицателно въздействие" върху бъдещия път на страната към членството ѝ в Европейския съюз.

Според ''Гардиън'' причината за прокарването на закона за чуждите агенти е, че реформите, изисквани от Брюксел, са разтревожили ''Грузинска мечта'' и най-вече милиардера Иванишвили. Предложените съдебни и изборни промени, ограничаването на бизнес интересите на олигарсите и по-голямата медийна свобода биха могли да отслабят хватката на партията върху властта.

Опозиционни политици, подкрепяни от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, казват, че ''Грузинска мечта'' използва работни места в публичния сектор, заплати и други форми на покровителство, плюс измами, купуване на гласове и системна ''злоупотреба с административни ресурси'', за да държи гласоподавателите под контрол. Партията е на власт от 2012 г., така че изглежда методите ѝ работят.

Още по-заплетено е твърдението на правителството, че то наистина иска да се присъедини към ЕС и НАТО, но трябва да стъпва внимателно от страх да не свърши като Украйна. В същото време Иванишвили казва, че всичко е свързано със защитата на суверенитета на Грузия от западните глобални военни подстрекатели, ''ЛГБТ пропагандата'' и чуждестранните ''псевдоелити'' за правата на човека. Това е сценарий, който можеше да бъде написан от Путин. Той отразява реториката, използвана от Москва за сплашване.

Предлагането на шанс за членство в ЕС на която и да е държава трябва да бъде нещо реално. Не трябва да се използва за оказване на влияние, докато връща малко или нищо в замяна. Грузия, подобно на Украйна и Молдова, които също имат статут на кандидатки, както и няколко страни кандидатки на Балканите, не трябва да бъдат оставяни в неведение за неопределено време от Брюксел. Това означава предлагане на срокове за твърдо членство. Това означава да се даде сигнал на Русия, че Западът няма да изостави усилията си за насърчаване на демократичните ценности и върховенството на закона.

 

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?