Задава се кампанията за прием в софийските детски ясли и градини. Родителските групи в социалните мрежи вече жужат. Всеки търси отзиви за местата в района си, надявайки се да не е участник в следващия скандал с насилие или други проблеми в тази система. Свободните места ще бъдат обявени на 18 март. В момента тече промяна в наредбата за прием, ревизират се критериите, които носят заветните за класирането точки. Уж се търсят начини да се спрат злоупотребите при приемането на деца с фалшиви диагнози. Местата в градините и особено в яслите обаче са все така кът и стотици деца ще останат под чертата. Промените в наредбата няма да решат този проблем.

И тази година няма изгледи в групите да няма по 30 дечица, да се увеличи броят на персонала, който работи в тях, и да се обърне повече внимание на грижата за малчуганите. Интересът към професията е минимален, голяма част от работещите в системата са застаряващи и многото деца в групите правят работата още по-трудна. И да има недоволни родители, кандидатите за място са много. Никой не се интересува защо е това текучество при децата. А вътрешен стимул за предлагане на качествена услуга няма никакъв. Така се стига до парадокса, че на една и съща цена в детски градини през една улица се предлагат съвсем различно отношение и възпитание. На едното място децата едва се справят, на другото се развиват. Докога обаче нормалната общинска услуга ще е само въпрос на късмет? И докога на усмихнатия, спокоен и загрижен персонал ще се гледа като на еднорог?

В директорите е съсредоточена голяма власт. Те трябва да организират и ръководят поверените им места така, че да не допускат лоши практики и злоупотреби. А ако такива има, да са безкомпромисни срещу тях, вместо да ги толерират, защото няма кого да назначат. Дали предизборното време ще донесе полза за децата? Или просто ще се нагледаме на рязане на ленти на ремонти със съмнително качество. Сградите са нужни, факт, но далеч не са единственият проблем на системата.

---

"Харесвам градината, защото госпожите са ми приятели." Това обяснява детето ми, на 3 години и половина, докато крачим към общинската забавачка. Разбрахме от втори опит, че добрите детски градини не са мит. При записването ни прие директорката. Разпита подробно за детето, за семейството, запозна ме със старшата учителка на групата, в която ще бъде малкият. Не се интересуваше единствено от това дали може да ходи сам до тоалетната и да се храни без помощ. Пита за чувства, за това в какво е добър. Поиска да знае как го наричаме вкъщи, за да се обръщат към него по същия начин. Дори поиска да направим семейна среща, за да се запознаят с всички ни. Настоя да се видим пак след време, за да дам обратна връзка и дали очакванията ми са се изпълнили.

Разбрах също, че децата имат непрекъснат достъп до питейна вода, че стоят на двора максимално много, че се извеждат от градината за театрални постановки или посещение в "Музейко". Всяка сутрин в детската градина има филтър - сестрата преглежда децата още на входа, което би трябвало да минимализира риска от зарази. Първия ден ме пуснаха да вляза в стаята при децата и останах там, докато детето не се успокои. Дори не се наложи да моля за това. В един от следващите дни малкият не гореше от желание да влезе. Докато го убеждавах, излезе госпожата. С ей такава усмивка и с думите:

Хайде, къде си, откога те чакам,

исках да ти разкажа какъв филм за коли гледах вчера. Той веднага се отпусна, забрави за недоволството си и влезе. В края на всяка седмица получаваме папка с материалите, върху които са работили децата. Тази детска градина е базова за Софийския университет и за децата понякога се грижат и студенти по педагогика. Но защо това трябва да има значение?

Общуването с госпожите е лесно. Имената им и телефонът на групата са на сайта на градината. Там е и дневната програма на децата. Знам кога спят, кога се хранят, кога учат и кога играят. Отсъствията се заявяват онлайн, което е огромно улеснение.

Накратко - голяма разлика с първата общинска градина, която посещаваше детето. Докато го водех там, редовната му реплика беше: "Защо ме зарязваш, страх ме е от госпожите". В 18 ч., когато отивах да го взема, редовно заварвах цялата градина потънала в мрак. А госпожата ме посрещаше с подканяне да го облека в другия край на коридора, защото само мен чакали да активират СОТ-а в този. Помолих директорката да не гасят лампите, преди да бъдат взети децата. Това, което тя направи, е да ми покаже откъде да си светвам сама...

Ако пък се забавех с няколко минути след 18 ч., заварвах децата, които още не са прибрани, облечени с връхните си дрехи в коридора. "Една майка, моля ти се, правила забележки, че в 6 ч. децата се извеждат в коридора да чакат. Няма заради едно дете да ми свети групата и аз да стоя там. Помниш ли онзи баща, един тъпанар…". Така си говорят две детски учителки от тази градина, които не знаят, че ги чувам. Показах им се и обясних, че аз съм тая майка. И проблемът е, че децата стоят в коридора с якетата си в жегата от надутото до максимум парно. И най-вече, че слушат дежурните учителки да използват думи като "тъпанар". Тази с богатия речник започна обяснява, че тя говорела на колежката си, а не на децата. Според нея децата не чуват - вероятно замаяни от жегата.

В тази детска градина имаше, а вероятно все още съществуват и други порочни практики. Например всеки месец трябваше да носим течен сапун, тоалетна хартия и мокри кърпички в количества, които надхвърлят възможностите на децата да ги изхабят. И в най-хубавото време излизането в двора беше рядкост. За всеки проблем в групата

се оправдаваха с детето

със специални образователни потребности, което е в нея. Дори когато то отсъстваше.

В първите дни синът ми беше шокиран колко много се крещи там. Обяснявах му, че трудно се надвикват 30 деца. Но все пак педагозите трябва да имат подход, нали? Без да се смущава от присъствието ми, лелката наричаше плачещите деца "лоши", все едно това ще ги успокои. Имаше оплаквания за шамари. Персоналът, разбира се, отричаше. А камери няма. Децата се "дресираха" с лакомства, макар че е забранено внасянето на храна в градината. Искаха водата им да стои в шкафчетата. Което означава, че достъпът до нея е ограничен. За времето, което детето ни изкара там, не видяхме нито една рисунка, не научи нито една нова песен. Но пък няколко пъти се прибра със синини и ухапвания, за които учителките отговаряха, че не са разбрали как са се получили.

При това се оказа, че в групата е внучето на една от учителките. Разбрахме го случайно, след като дъщерята на госпожата й беше дала да изчете всички притеснения и случки, които с родителите обсъждахме в затворена Фейсбук група.

Няма забрана за това в групите да има роднини

на персонала, който ги обслужва. Но се оказа, че децата знаят чудесно кое е внучето, което говори за разлика в отношението. Реакцията на учителката беше да се обиди, а не да се поправи. На родителската среща тази госпожа обясни как е от 30 години в градината, несменяема е, което говорело добре за нея. Но основните й насоки към родителите бяха, че ако не научим децата да се грижат сами за себе си, ще ги вземаме гладни, мръсни и мокри. На трислойното облекло също беше акцентирано стабилно. За чувства и занимания не остана време. Освен да ни предупредят, че 3-годишните са малки да ходят на английски, футболът може да доведе до травми, а ако ги запишем на плуване, ще трябва сами да прекосяват коридора и да слизат по опасните стълби към басейна.

Втората учителка беше уволнена, след като присвои парите, които събираше за театрални постановки и за допълнителните дейности, посещавани от децата в градината. Неясно е дали е сезирана прокуратурата. Директорката просто увери, че преди да бъде махната, госпожата е възстановила щетите. Интересно защо от ръководството на градината отказват със събирането на парите да се занимава касиерът, както е на повечето места, а товарят с това учителките, които и бездруго имат достатъчно други задачи.

Когато го отписах, никой не се поинтересува какво ни е прогонило. Вероятно защото опашката от чакащи е достатъчно голяма и мястото му веднага е било запълнено.

Докато системата не се промени, такива случки няма да са изключение и всичко ще е лотария - от класирането до попадането на свестен персонал.