Quantcast
ГЕРБ уреди родата и ѝ гарантира мандата | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

ГЕРБ уреди родата и ѝ гарантира мандата

На прощаване управляващите прегазиха заложените добри идеи в новия закон за публичните предприятия
17 646
Докато си играе на криеница с парламентарната комисия по ревизията, "Булгартрансгаз" тихомълком провежда конкурс за нов управителен съвет.

Не може да се отрече - правителството успява да опорочи всяко нещо, до което се докосне. Последният пример е с новите процедури за назначаване в бордовете на държавните фирми. Твърденията, че държавната икономика ще се управлява от подготвени кадри, избрани в честно състезание - едно от условията за членството ни в чакалнята на еврозоната катастрофира шумно в нагли назначения в последния момент. Иначе мудни структури успяха със светкавична скорост да изменят устави и да впишат промени в Търговския регистър, само и само да изпрeварят смяната в политическия караул в изпълнителната власт.

Каквото повикало, такова се обадило. Народното събрание спря с мораториум онези процедури и назначения, които не са приключили, а от партия "Изправи се! Мутри вън!" внесоха законопроект, с който настояват да бъдат забранени всякакви промени в бордове в срок от 6 месеца преди провеждането на редовни парламентарни избори. Предвижда се още прекратяване на сключените до момента договори за нови членове на борда на предприятията. Ще се намери ли воля и време за прокарването на тези идеи на две четения в настоящото Народно събрание, предстои да видим. Това, което е безспорно обаче, е, че духът на закона е нарушен, много от текстовете му съдържат вратички и целта съвсем не е по-добро управление на държавните фирми.   

 

Претупване в последния момент

 

Всички факти около назначенията сочат, че към тях се пристъпва, въпреки че няма готовност за провеждане на нормални конкурси. И при приемането на правилника за прилагане на закона, и при измененията му в разгара на втората вълна на пандемията е имало предложения за по-сериозно отлагане на сроковете за избор на нови бордове в предприятията. Агенцията за публични предприятия и контрол например  настоява да се отложи с още 1 година изготвянето на първата по рода си "политика на участието на държавата в публичните предприятия". На 16 март агенцията е публикувала проектопостановление за промяна в правилника на закона, от което става ясно, че структурата не смогва в условия на пандемия да изготви визия как трябва да се управлява държавната икономика. Затова от там искат срокът за представяне на документа да се изтегли от 31 декември 2020 г. (вече е налице фактическо неизпълнение) до 31 декември 2021 г. Агенцията иска отсрочка и за изготвянето на методика за оценка на изпълнението на бизнеспрограмите на държавните дружества, като дори настоява това задължение да се прехвърли на правителството. 

Силно закъснял е и анализът, който агенцията следва да изготви за характера на съществуващите у нас държавни предприятия и дали те изпълняват предимно частна или публична функция. Законът забранява да се създават държавни предприятия, които ще изпълняват предимно стопанска дейност, която може да се извършва от изцяло частен оператор (това не попречи държавата да създаде Държавна петролна компания). Анализът бе възложен през юли м.г. на агенцията и уж трябваше да е готов до края на годината, но такъв документ още няма публикуван. 

Държавата може да няма ясна политика за управление на държавните фирми, но пък й е съвсем ясно как да минира конкурсите с верни хора. 

 

В енергетиката - бетониране за поне две правителства напред 

 

Извършените светкавични назначения в отделни сектори, като енергетика, онагледиха друга дупка в процедурите - прекалено дълги мандати и възможност на кабинета по свое усмотрение да променя тези срокове. Противно на логиката, мандатите са уредени не в закона, а в правилника за прилагането му, където е предвидена възможност за контракти с продължителност от 3 до 5 години. И изобщо не е изненадващо, че в последния момент повечето държавни дружества - и в енергетиката, и в икономиката, са избрали точно дългия срок.

Справка във фирмените регистри показва светкавични действия на замесените органи, при това предприети веднага след изборите. Така например уставът на Държавната консолидационна компания бе променен на 13 април, като мандатът на съвета на директорите е удължен от 3 на 5 години. В устава на АЕЦ "Козлодуй" няма промяна - и досега той предвиждаше бордът да е с максимално позволения по закон мандат. В решението на БЕХ за назначаване на нови членове на борда на АЕЦ "Козлодуй" обаче изрично е посочен 5-годишен мандат, като решението е от 19 април и е вписано  в Търговски регистър на 24 април, ден след налагането на мораториум върху назначенията. 

Мораториумът за назначения в държавните дружества бе изпреварен и в "Булгартрансгаз" ЕАД - на 13 април БЕХ взе решение за избор на нови членове на Надзорния съвет, като те ще са с 5-годишен мандат. Новият Надзорен съвет вече е вписан в Търговския регистър, като структурата тихомълком обяви конкурс за нови членове на управителния съвет. Както mediapool писа, срокът за подаване на документи е 10 дни. За три свободни места са кандидатствали четирима души. Един от тях -  Ромен Кишкин, не бе допуснат по документи, въпреки че е кадър с дългогодишен опит в газовата индустрия. Кишкин избухна и в писмо до "Сега" определи хората, отстранили го от надпреварата, като "опаковани олигофрени". Така за трите места има трима сигурни кандидати - досегашният директор Владимир Малинов и съпругът на пиарката на премиера в оставка Бойко Борисов Севдалина Арнаудова Делян Димитров, както и един нов представител - Дарина Колева. Тези назначения би следвало да са замразени с мораториума на НС, който трябва да действа до назначаване на служебно правителство. Както "Сега" писа, в енергетиката си намериха топли местенца и други верни кадри на партията. 

 

Финансите на публичните предприятия няма да изсветлеят 

 

През февруари в Закона за публичните предприятия - насред пандемия и малко преди изборите, са извършени няколко промени през задната врата. С преходни разпоредби към законопроекта за изменения на Закона за железопътния транспорт е променен и Законът за публичните предприятия - любима тактика на предходното Народно събрание. От закона са изпаднали две ключови разпоредби. Според първата всички държавни предприятия, които имат предимно публичен характер, трябва да бъдат преобразувани в класически административни структури. Като алтернатива законът предвижда тези предприятия да бъдат включени в консолидираната фискална програма, тоест финансите им да бъдат част от бюджета. С аргумента, че това ще обърка работата на три предприятия в сектор транспорт - РВД, "Пристанищна инфраструктура" и НКЖИ, тези разпоредби са отпаднали. Показателно е, че финансовото министерство е излязло с категорично отрицателно становище срещу поправките, а гласът му, който обикновено се чува, този път е пренебрегнат. "В мотивите на вносителя липсва убедителна обосновка относно неприлагането на варианта за включване на посочените три предприятия в консолидираната фискална програма", категорични са от МФ. 

На този фон можем да очакваме много малко от новата рамка за управление на държавните предприятия освен бламиране и игри на криеница при задаващите се ревизии. Те вече започнаха. Поне мораториумът сработи за част от конкурсите за избор на независими членове на бордовете, течащи в Агенцията за публични предприятия и контрол, и те към момента са замразени. На ход най-вероятно ще бъде служебният кабинет и следващо Народно събрание. 

Още

Румен Радев се принуди да свика нови консултации заради ЦИК

06.05.2021

Обновена

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

4379
Възможни са по-големи размествания при предсрочни избори

05.05.2021

ТАНЯ ПЕТКОВА

5886
ГЕРБ прати в КС жалба от 17 страници срещу Изборния кодекс

05.05.2021

865