Изкуственият интелект не е бъдеще, а настояще, което вече променя правилата в образованието. Макар и закъснял, МОН прави опит за официалното му въвеждане в училищното образование чрез представените наскоро "Визия за използване на ИИ в клас" и проекти за промени в учебните програми по отделните предмети. Акцентът в документите е балансът между използването на новия инструмент за подкрепа на учебния процес и за съхраняване на способностите, присъщи на естествената интелигентност. Както и подчератаването на водещата роля на учителите, които следва да научат учениците как да използват ИИ не като източник на бързи отговори, а като средство за задълбочаване на мисленето.
Стъпка по стъпка
На първо място, МОН предвижда запознаване с изкуствения интелект - какво представлява ИИ, как работи, какви видове съществуват и по какво се различават езиковите, генеративните, аналитичните от други модели ИИ, какви са рисковете - да възпроизвежда полови, етнически и културни предразсъдъци, заложени в данните, да бъде използван за социално инженерство, плагиатство, създаване на фалшиви новини и дълбоко манипулирани аудио- и видеоматериали.
Точка 2 от Визията залага на изкуствения интелект като информационен източник и посредник в процеса на придобиване на знание. Това налага последователно интегриране на ИИ в учебните програми по класове и предмети, така че ученици и учители да разбират не само "какво казва" ИИ, а и как функционира - как обработва и генерира текст, как моделира реалност, как данните влияят върху отговорите. "ИИ не бива да се разглежда като заместител на учебника, учителя и мисленето, а като допълнителен помощник в ученето", пише във Визията. Също и, че "преминаването от заучаване към разбиране на процеси и концепции не отменя нуждата от базови факти", както и че "за да бъде ИИ наистина полезен, учениците трябва да развият три ключови умения: да задават смислени и точни въпроси, да създават функционален контекст на задачата, която поставят, и да оценяват критично отговорите, генерирани от ИИ.
От МОН подчертават, че за да бъде ИИ в помощ на учениците, те трябва да са подготвени, че той може да стимулира емоционална привързаност, да имитира емпатия и човешки тон и да се възприема като доверен „приятел“. "Ключово е да се осъществи целенасочено обучение на ученици и родители за разпознаване на подобни ситуации - ИИ е инструмент за учене и развитие, но не е човек и не може да замести реалните взаимоотношения и педагогическото възпитание", наблягат от министерството. Относно използването на ИИ в подкрепа на учителите оттам са набелязали нуждата от целенасочена въвеждаща и поддържаща квалификация, с която педагозите да усвоят умения за изграждане на мисловни стратегии, за формулиране на ясни и целенасочени задачи и за минимизиране на потенциални рискове.
Партньор в диалозите, коректор или генератор на идеи?
Използването на ИИ в клас минава и през внедряването му във всички учебни предмети. Предложените от МОН проекти за промени в учебните програми предвиждат интегриране на съдържание, практическа работа и засилване на междупредметните връзки. По български език и литература например учениците в прогимназиалния етап могат да развият умения, като проверяват фактологичната коректност на получената от изкуствения интелект информация чрез съпоставка от други източници. Във втори гимназиален етап ще имат възможност да съпоставят свой и генериран от ИИ реферат, да анализират коректността на създадения от ИИ текст и да изследват влиянието на изкуствения интелект върху езика, културата и комуникацията. В първи гимназиален етап по математика с помощта на ИИ може да се оценява логическата коректност на изчисления и решения, а по география и икономика - да се обобщава географска информация за влиянието на човека върху климата.
В начален етап в часовете по компютърно моделиране акцентът е върху първоначалното запознаване с ИИ и първите стъпки в използването му за творчески проекти, а в прогимназиален вече е предвидено да се използва по-активно за търсене на информация, програмиране и критичен анализ. В 8. клас предметът информатика разширява обхвата си, като включва изкуствения интелект не само като инструмент, но и като обект на изследване.
В STEM предметите (математика, информатика, ИТ, природни науки) ИИ може да се използва за създаване и изпълнение на адаптивни задачи, визуализации, симулации и анализ на данни; по български език и литература, история, философия и гражданско образование - за развиване на критическо мислене чрез сравняване на отговори на ИИ с реални източници и разпознаване на манипулативни и непълни твърдения; по чужди езици - като партньор в диалозите и като коректор; в изкуствата - за анализ и съпоставка на човешко и алгоритмично творчество и обсъждане на проблеми, свързани с авторството; по технологии и предприемачество - за генериране на идеи, решаване на практически задачи и моделиране на продукти.
Новата "свръхзадача" на учителите - от теория към практика
За осъществяване на Визията отговорни са, разбира се, учителите, които са нагърбени със сложната задача да покажат на учениците си как ИИ да им стане реален помощник в ученето, а не удобен заместител на мисленето. За целта самите те трябва да бъдат обучени в това. Амбицията на МОН да осъществи "мащабна национална програма за въвеждаща и поддържаща квалификация на учителите за работа със и чрез ИИ" е похвална, но изглежда почти обречена на фона на масовото нежелание сред учителите да ползват изкуствен интелект, и то не само у нас.
"На конференция във Франкфурт наскоро бяха изнесени данни, според които 85% от учениците в Европа вече ползват ИИ, докато процентът сред учителите е едва 15 на сто", коментира за "Сега" управителят на издателство "Клет България" Владимир Колев. По думите му у нас също има група учители, които се притесняват от ИИ, но вместо на тях да се гледа критично, по-работещото е да им се помогне. "Огромно предизвикателство е да промениш преподаването си, ако 30 г. си действал по един начин. Но времето го налага - самите ние се променяме и от издателство се превръщаме в партньор на образователните институции, помагайки им с безплатни обучения", казва той, визирайки Дигиталната академия за учители, провеждаща се в момента за 1100 преподаватели. Това е съвместна инициатива на SoftUni и издателство „Клет България“, която показва как изкуственият интелект може да бъде полезен и естествено приложим в учебния процес. Според Колев никой не може да обещае, че ще може да обучи перфектно 60-те хил. учители в системата, но единственият избор, който имаме, е да заложим максимално много качествени обучения.
"Насоките на МОН заслужават адмирации като първата важна стъпка. Тя трябва да бъде последвана от други практични такива - какво и как точно да правят учителите, как да са отговорни към използването на ИИ. В тази връзка помагат чисто практическите обучения - заедно с учителите да отворим браузъра, да формулираме въпроси и т.н.," обяснява управителят на "Клет-България". По думите му на техните сесии педагозите се запознават стъпка по стъпка как да боравят с новия инструмент - как да създават уроци за нови знания и за упражнения, как да адаптират учебен материал за децата със специални потребности, как да улеснят комуникацията с родителите, при която дори смяната на тона може да се окаже ключова и др. Цялата "комуникация" с ИИ минава през платформата IZZI на издателството, на което е каченото цялото му учебно съдържание, включващо учебници за всички класове и по всички предмети. С други думи - ако учител иска да създаде тест или урок по история, питайки ИИ за това, той залага като изходна база именно учебното съдържание на издателството. "По този начин гарантираме, че данните, които получат учителите, са проверени и одобрени по програмата на МОН. Ползвайки свободно ИИ, има рискове както за нарушения на авторското право, така и за получаване на невярна информация", казва Колев.
"Обучения има, но те са на базово ниво. Ако обучаваме всички учители на едно ниво, няма да стане. Първо трябва да се обучат директорите, после университетите да подготвят нови програми, защото в момента и новите учители, които влизат в училище, са също толкова неподготвени, колкото и тези с 30 г. опит", коментира пред БНТ Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение. Според него са нужни няколко десетки или дори стотици ролеви модели - във всяка област да има по 2-3 училища, които са много добре обучени да прилагат ИИ в училище, след което догодина към тях да се прикачат по още 15-20 от другите, т.е. да се приложи каскаден модел на въвеждане на изкуствения интелект. В противен случай може да надделее регионалният елемент и да остане в силата поговорката "всяка коза на свой крак". По думите на Анеглов в момента компютърните кабинети в училищата са разпръснати навсякъде, а би било по-добре те да са събрани по групи.
Акцент върху устното изпитване
Навлизането на изкуствения интелект в училище ще смени не само инструментите за преподаване и учене, но и за изпитване. За това загатна Асен Александров, председател на Съюза на директорите в средното образование на дискусия за образованието, организирана от "Продължаваме промяната". Според него е нужно засилване на устното изпитване, за да е ясно, че това, което учениците са написали като домашно, проект или задание, се разбира и е минало през тях, а не им е доставено и преписано просто с един клик от чат джипити. "В Италия в матурата по италиански език има и устна част. У нас също е имало такъв компонент навремето", даде храна за размисъл той.
