Да оглавяваш Народното събрание се превърна в много рискована задача през последните години. Непрестанните войни между партиите в парламента превръщат председателя му в основна мишена всеки път, когато избуява политическа криза. Затова в такива моменти е по-вероятно шефът на НС да бъде свален от поста му, отколкото премиерът например, макар че последният има далеч по-голяма тежест в държавата и политиката.
Общо взето, когато някой вдигне мерника на управляващите, първата му работа е да срути шефа на парламента. Ето, между 2021-2024 г. само веднъж правителство (на Кирил Петков) е било свалено от власт с вот на недоверие. За същото време двама председатели на парламента бяха отстранени от своите колеги депутати – Никола Минчев през 2022 г. и Росен Желязков през 2024 г. (а един бивш председател – Вежди Рашидов, беше изгонен от парламента и политиката). И двата случая всъщност премахването на председателите предшестваше падането на правителствата – на Кирил Петков и на Николай Денков.
Това донякъде може да обясни защо сегашният ръководител на Народното събрание – Наталия Киселова, е
непрекъснато на мушката на всички,
които скърцат със зъби срещу мнозинството на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН (с неособено дискретната подкрепа на "Новото начало"), към което се числи и самата Киселова. Първо, тя е по-лесна потенциална жертва, отколкото правителството на Росен Желязков. Второ, работата й е непосредствено да ръководи депутатите, което неизбежно я излага на техните недоволства, гняв и заплахи във всекидневните им сблъсъци. Особено ако нейните действия и поведение са поводът за тези атаки, както нерядко се случва.
Най-напред, още в самото начало на мандата си Киселова показа, че не се справя с пленарната зала – било поради неопитност, било поради политически пристрастия. Тя редовно оставя без контрол колегите си депутати, които говорят и правят каквото си поискат в залата (например, при редовните схватки между двете ДПС-та). Потокът от обиди и вулгарности, които народните избраници леят от трибуната, често остава ненаказан (или наказания, под формата на безобидна забележка, получават само представителите на опозицията, докато управляващите се отървават, въпреки острия се език) и това само стимулира безобразното поведение. Да не говорим, че така авторитетът на председателя спада и нейните колеги си позволяват какво ли не право в лицето й (няма да се забрави моментът, когато Венко Сабрутев от ПП-ДБ й метна екземпляр от правилника на парламента).
Неспособността на Киселова да овладее парламента
създава проблеми и на работата на институцията. Вече е практика партиите да разточват до безкрай безсмислени дебати и процедури, изяждащи времето за работа (пример е безплодната инициатива на МЕЧ да се преразгледат концесионните договори). Цели пленарни заседания потъват в подобни пререкания (както се случваше при гледането на държавния бюджет) и често Киселова изглежда съвсем безпомощна в такива ситуации (изключение беше случаят, когато успя да предотврати опита на "Възраждане" да потопи закона за държавния бюджет с хиляди предложения за промени).
Някои от ситуациите, в които изпада Киселова водят до политически взрив. Първо, казусът с депутатските имунитети. До началото на март т.г. прокуратурата беше погнала 15 парламентаристи (повече, отколкото са нужни за парламентарна група). Цяла България разбра, че двамата депутати от фракцията на Ахмед Доган, които досега запазиха имунитетите си, получаваха тази защита заради участието на ДПС-ДПС в мнозинството. Това толкова вбеси лидерът на ДПС-НН Делян Пеевски, че той заплашваше Киселова с прокуратурата, защото не включва в програмата на НС свалянето на тези имунитети. От ПП-ДБ пък се разсърдиха на председателя, че не вкарва в дневния ред имунитетите на депутатите от "Възраждане", разследвани заради безредиците пред сградата на Европейската комисия в София.
После дойде гафът с разпускането на парламентарната група на МЕЧ.
Когато тя временно падна под минимума от 10 депутати заради решението на Конституционния съд, довело до размествания в НС, Киселова обяви, че групата е престанала да съществува. Вярно, така диктува парламентарният правилник. В случая обаче председателят на НС не отчете нито особената (и временна) причина, която свали под десет депутатите на МЕЧ, нито нажежената политическа ситуация. Последва огромен скандал, закани и заплахи от МЕЧ, докато накрая управляващите отстъпиха и помогнаха да се възстанови групата. За Киселова това беше лично и политическо поражение, което навреди както на позицията й като председател на НС, така и на нейната репутация като конституционалист (да не говорим, че тази история засенчи далеч по-големия скандал с приемането на държавния бюджет).
Много лошо впечатление остави
и подходът на Киселова спрямо опитите на опозицията да привиква министри за изслушвания. Неколкократно управляващите с нейна помощ парираха исканията да бъде привикан в парламента шефът на МВР Даниел Митов, за да отговаря на въпроси по няколко сериозни скандала, разтърсващи силовото ведомство. Киселова позволи на Митов да изложи версията си пред депутатите извън процедурата, така че опозицията нямаше изобщо възможност да реагира. Едно е да искаш да предотвратиш политически мотивирани изслушвания, а съвсем друго е да обезсилваш парламентарния контрол върху изпълнителната власт, както се получава на практика.
За капак на всичко дойде
издънката с футболната тениска,
която превърна Киселова в ходеща реклама на хазартния бизнес. Обясненията на председателя, че всъщност се опитвала да привлече вниманието към проблемите, които поражда този порок, звучаха просто нелепо. Да си беше сложила тениска с надпис "Хазартът води до зависимост", например, не реклама на конкретна компания.
И така се стига до въпроса – колко може да издържи Киселова на поста? Куп политици беснеят редовно срещу нея – Делян Пеевски, Радостин Василев, Костадин Костадинов. ПП-ДБ помогнаха на Киселова да стане председател, но вече съжаляват за това. ГЕРБ-СДС и ИТН нямат причина да я харесват – нали с нейния избор за председател пропаднаха собствените им кандидатури за поста. Изглежда само нейните сподвижници от БСП категорично стоят зад гърба й.
Тогава защо се задържа?
Отговорът е ясен – Киселова е не само председател на парламента, но и потенциален служебен премиер. Колкото и да не изпитват симпатия към нея, основните политически сили смятат, че е по-добре тя да заеме този пост, ако и този парламент пропадне, отколкото някой от другите възможни кандидати (например, отново Димитър Главчев). Това е добър вариант и за президента Румен Радев – все пак Киселова поведе инициативата на БСП и "Възраждане" да се възстановят отнетите му правомощия да сформира служебен кабинет изцяло по свое усмотрение.
Какво обаче ще стане, ако Конституционният съд действително върне старото положение и вече няма нужда от Киселова за поста? Колко време ще я толерират тогава всички, които не искат да оглавява парламента, включително сред управляващото мнозинство? Това ще е преломният момент за председателя. И той може да дойде много скоро. Политическата конюнктура помогна на Киселова да застане начело на парламента. Ако се промени, може да я свали от поста.
