Медия без
политическа реклама

Брекзит срещу Грекзит, или как да изгубиш в преговорите с ЕС

Лондон трябва да се поучи от уроците на гръцкия провал от 2015 г., когато тогавашният финансов министър Янис Варуфакис се опита да блъфира и загуби

архив
Янис Варуфакис се опита да надиграе ЕС, но се провали.

Тереза Мей се опитва да убеди Брюксел да приеме условията на Лондон за излизане от ЕС, но международната общност е почти сигурна, че този опит ще се провали.

Британското правителство ще иска да представи преговорите като национален успех независимо от изхода им. Положението на Мей много напомня на провалилия се опит на гръцкия премиер Алексис Ципрас през 2015 г. да убеди Брюксел да приеме неговите условия за отпускане на финансова помощ - тогава огромният провал в преговорите бе представен на обществото като най-добрата възможна сделка с ЕС.

Всъщност Великобритания вече премина прецизно през всички етапи, през които минаха и преговорите на гръцкото правителство с Брюксел.

Първият етап е убеждението, че винаги има по-добра сделка, която е и супер лесна. И Гърция, и Великобритания решиха в определен момент, че могат да продължат отношенията си с Европа, без да са обвързани от правилата, които са общовалидни за всички останали. И двете страни бяха убедени, че в техния случай изключението може да се постигне и наложи лесно и бързо. Ще отменим меморандума със закон от една точка, зарече се Ципрас през 2012 г. Британският министър на международната търговия Лиъм Фокс имаше същото убеждение, когато представяше споразумението с ЕС за свободна търговия като "едно от най-лесните неща в човешката история".

 

Вторият етап се нарича ефектът на доминото

 

Когато Европа не се подчини на исканията им, в уравнението се включват въображаеми съюзници. Според риториката и на СИРИЗА, и на поддръжниците на Брекзит страните им всъщност говорят и от името на съседите, които споделят желанието от пряка конфронтация с ЕС. "Политическата промяна в Гърция ще предизвика ефект на доминото в цяла Европа, като се започне от Юга", прогнозира през 2014 г. Ципрас. "Ще предизвикаме ефект на доминото. След нас ще напуснат  и други северни страни, като се започне от Дания", коментира Найджъл Фарадж веднага след референдума за Брекзит във Великобритания.

Третата стъпка е лансирането на план Б. По време на преговорите и британци, и гърци твърдяха, че използват като тактическа маневра неясните си позиции по ключови за ЕС въпроси. "Конструктивната неяснота е абсолютно необходима в дискусиите ни с европейските ни партньори", каза през 2015 г. Янис Варуфакис, тогава финансов министър на Гърция. "Понякога ще ви е трудно дори да прочетете това, което искаме. Нарочно е така. Опасявам се, че при преговори от време на време е нужна конструктивна неяснота", каза през 2017 г. британският министър за Брекзит Дейвид Дейвис.

Преговорите стигнаха до задънена улица и тогава конструктивната неяснота бе прекръстена на План Б и в двете страни. План Б е точно толкова мъгляв и отново е тактическо средство. След него се стига до четвърта фаза - загазихме!

"В нощта на референдума влязох в кабинета на Алексис Ципрас и той бе напълно отчаян и депресиран", каза Варуфакис през 2015 г. "Борис Джонсън не искаше да спечели референдума. Предпочиташе да загуби с малко", обясни през 2016 г. сър Алън Дънкан, британски консерватор и министър за Европа и Америка. И гръцкият премиер, и бившият вече британски външен министър подкрепяха онези, които победиха, но в деня след референдумите им се налагаше да се справят със ситуации, излезли напълно от контрол.

 

Големите надежди

 

или големите самозалъгвания е петият етап, през който преминаха и Гърция, и Великобритания. Когато спечелилите референдумите се изправиха лице в лице с реалността, те отново потърсиха спасение в емоционални изявления с цел да оправдаят предишния си оптимизъм.

Ципрас каза, че единственото нещо, за което могат да го укорят политическите му опоненти, са "илюзиите му", че Европа ще отстъпи пред левите му идеи. По подобен начин и Дейвис, който бе министър за излизането от ЕС, обяви, че нямал намерение да се извинява просто защото имал "големи надежди" за сделката, която страната му ще сключи с ЕС.

Особено интересно е, че докато двамата политици описваха провала си, те се облегнаха на идеологическите архетипи в партиите си, за да оправдаят себе си в очите на избирателите. Пред лявата аудитория Ципрас играе ролята на измамения Дон Кихот, а Дейвис прие ролята на решителен държавник, който се опитва да извлече максимума на възможностите си, но без подкрепата на системата, в която вярва.

За да се стигне до последния етап, в който се отправят

 

обвинения към преговорния процес.

Когато нищо не помага, проблемът се прехвърля върху водещия преговорите и сделката, която той или тя е договорил. Друг, разбира се, би се справил по-добре. Постигнатите споразумения се представят в драматична светлина като неизбежно зло. Меморандумите, постигнати от Гърция и кредиторите преди ерата на СИРИЗА, бяха представени от Ципрас като споразумения, които ще държат Гърция "вързана за кредиторите завинаги". А според Дейвис постигнатото от Тереза Мей ще остави Великобритания "заклещена завинаги в ЕС".

Затова и Ципрас, и Мей отидоха на нови преговори. Вътрешните процеси - в гръцкия случай референдум, а на Острова - вотът в Уестминстър, бяха представени на Брюксел като демократични указания от историческо значение, които задължават не само националните правителства, но и преговарящите от другата страна.

Знаем какъв бе изходът от 6-те етапа на гръцките преговори. Предстои ни да видим как Тереза Мей ще изиграе шестия етап. Ако искаме да добием представа как Брюксел ще реагира на исканията на британския парламент, е нужно само да си спомним каква бе реакцията на решителната загуба за условията по спасителната програма на гръцкия референдум от 2015 г. Помните ли - те просто бяха пренебрегнати.

Още по темата