Инстинктът на апаратчици на мнозинството във Висшия съдебен съвет се задейства безотказно. С процедурни хватки кадровиците отложиха миналата седмица поне за 20 дни разглеждането на искането за предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев, с което ги сезира министърът на правосъдието Надежда Йорданова. ВСС са царе в протакането, когато нямат аргументи. Само че този път го направиха без грам стратегическа мисъл, което в крайна сметка може да им изиграе лоша шега и да се окаже мечешка услуга за Гешев.

Мотивът за отлагането е, че тепърва ще си правят правила, по които да разглеждат искания като това на Йорданова. ВСС си даде 2 седмици да ги напише, а след това вероятно ще посвети цяло заседание на празнословие по темата, преди да ги приеме. Няма как публиката да не се запита - къде спахте досега, та още нямате правила за процедурата за уволнение. Тя е огледална на избора, за който правила има. Но явно никой от съвета не допуска и насън възможността да бъде поискано уволнението на главния прокурор. Това всъщност е поредното доказателство за несъстоятелността на съвета. Предишното беше шамарът, който им зашлеви Конституционният съд, като им обясни в каква огромна грешка са да смятат, че министърът няма право да иска уволнението на главния прокурор. От решението на КС мина доста време, през което можеха да мислят тези велики правила, но те не го направиха.

Това, което се случи във ВСС, освен че е част от борбата на статуквото да бъде запазен Гешев, още по-важно е опит да се дискредитират допълнително управляващите. Да бъде олекотена тезата им, че Гешев трябва да се махне от системата. Съветът опитва да

ни покаже, че смяната на главния прокурор не е в дневния ред на обществото,

че това е фалшива новина. Бавенето има за цел точно това - на всички безкрайно да им писне и темата да бъде омаловажена възможно най-много.

Ако гледаха с няколко хода напред, членовете на ВСС нямаше да протакат, а щяха още миналата седмица да претупат искането на Йорданова. Защото тогава, както и сега, темата за войната в Украйна е първа по важност в дневния ред на обществото. И това е съвсем логично. Затова и говоренето за съдебната реформа и за отстраняването на Гешев, с което всъщност управляващата коалиция дойде на власт, мина на заден план. Колкото и да ни уверяват министрите, че това не е така. Преди седмица никой нямаше да обърне особено внимание на ВСС и на спасяването на Гешев. Войната обаче ще свърши (дано да е скоро), но проблемите в българската съдебна система ще останат.

Все пак кадровиците ще трябва в един момент да обсъдят по същество предложението на Йорданова. В него се сочат не едно, не две, а цели 9 групи нарушения на главния прокурор, с които той е уронил престижа на съдебната власт. При това ще трябва да го направят публично, тоест ще лъснат всичките им зависимости, когато тръгнат да носят от 9 кладенеца вода, за да доказват колко безупречен е Гешев. След това, дори да отхвърлят искането на Йорданова, каквито са очакванията, ще трябва да разгледат и първото искане за уволнението на главния прокурор, внесено от Янаки Стоилов миналото лято, докато беше служебен министър.

Гешев опитва да неглижира искането,

нарича го несъстоятелно, правно нищо, политически пиар. Той обаче не дава отговори на ключови въпроси, засегнати в него. Като например за прокурорския чадър над полицейското насилие по време на протестите, искащи оставката на премиера Бойко Борисов и неговата оставка. Все още някакво разследване се държи на трупчета, но резултатът е, че над година и половина след срамните за всяка демокрация събития полицейското насилие зад колоните на Министерския съвет не е наказано. Все още не сме чули историята около придобиването от бащата на Гешев на дял от фирма "Жоси". Чухме само версията на прокурорския пресцентър, че това е лъжа. Документите, представени от бившия служебен министър Иван Демерджиев, обаче сочат друго. Тъй че Гешев дължи много отговори.

Той няма как да задраска приетото от Европейския парламент например, че преследването на евродепутатката Елена Йончева е направено от прокуратурата по политически причини. Нито може да отрича, че Съдът в Страсбург осъди България и заради негови думи, казани по адрес на обвиняемите Евгения и Николай Баневи. Ще трябва да отговори и защо прокуратурата има двойни стандарти - по едни казуси бързи, а други, като покушението срещу Емилиян Гебрев например, забравя в дълбоките си чекмеджета. Или защо някои преписки мистериозно изчезват от електронните регистри на държавното обвинение, така че да не може външен човек да провери движението им. Ако мнозинството от членовете на Висшия съдебен съвет не настояват Гешев да изясни тези и останалите въпроси от искането на Йорданова, те

ще продължат да дълбаят дъното, на което отдавна са паднали.

А времето на кадровиците в тази златна хранилка изтича. Мандатът им свършва през октомври и не им остана много време след близо 5 години скандали да си измият очите, преди да се върнат като редови магистрати, адвокати, пенсионери. Досега обаче сме виждали само, че калта изобщо не им пречи. Лобито на главния прокурор във ВСС е доста силно и досега не е нарушавало омертата. Дори и само гласовете на прокурорската колегия в съвета са напълно достатъчни, за да бъде бламирано искането на Йорданова. Затова не може да очакваме стойностен дебат за качествата и действията на главния прокурор. В крайна сметка скандалите около Гешев още покрай избора му не попречи на тези хора да го инсталират на най-високия и безконтролен пост в системата за следващите 7 години.

А и докато чака ВСС да се занимае с уволнението му, главният прокурор не си губи времето. Той поиска Европейската комисия да засили наблюдението срещу България с аргумента, че тук върховенството на закона е в опасност, дори с риск да бъде засегнато европейското финансиране за страната. Също така главният прокурор като латерна повтаря как престъпността набира сили и как само запазването на спецправосъдието едва ли не може да ни отърве от тази напаст. Но данните, на които почиват тези негови твърдения, се оказват дълбока тайна, защото от прокуратурата отказват да ги предоставят. В целия си блясък Гешев сезира Конституционния съд срещу орязването на бюджета на съдебната власт и дори посред нощ посрещна бежанци от Украйна в Дуранкулак. Днес се похвали и колко добре си сътрудничи с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, която миналото лято обяви, че българската прокуратура й праща само малки дела. Може би пък сега, когато монополът на Гешев да сезира европрокуратурата беше отнет, прокуратурата ще стане по-дащна. Надали.

Но все още може да се надяваме, че решението на ВСС да протака казуса с уволнението му няма да доведе до желания от тях резултат, а ще се обърне срещу тях. Така че, когато най-сетне се наемат да се занимават с главния прокурор, обществото да обърне внимание на скандалите, в които Гешев успя да се забърка през последните години.