Медия без
политическа реклама

ВСС отказа видеозапис при броенето на бюлетините за новия съвет

03 Юли 2025
Според последните промени в Закона за съдебната власт, които са в сила от 21 януари, в срок от 6 месеца от тази дата парламентът и органите на съдебната власт трябва да започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Илияна Димитрова
Според последните промени в Закона за съдебната власт, които са в сила от 21 януари, в срок от 6 месеца от тази дата парламентът и органите на съдебната власт трябва да започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.

Мнозинството във Висшия съдебен съвет не подкрепи идеята в правилата за избор на нов състав на съвета да се запише, че при изваждането на бюлетините от урните и тяхното преброяване се прави видеозапис.

Предложението направи Атанаска Дишева, но с 8 на 6 гласа то беше отхвърлено, разказва "Лекс"

Днес Пленумът на ВСС прие правила за избор на нов състав на съвета от професионалната квота. Те са съобразени с настоящите разпоредби на Закона за съдебната власт (ЗСВ), защото към момента не е ясно дали Народното събрание ще промени ЗСВ и ще премахне ограничението на 500 магистрати да има една избирателна секция, каквото предложение направи ВСС.

Общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите ще определят колко секции да има и къде. Гласуването ще е само с хартиени бюлетини.

Общите събрания за провеждат в две последователни съботи, като през първата се избира председател на събранието и се конституират избирателната комисия и секционните комисии и се изслушват номинираните, а през втората се провежда самото гласуване.

Дишева предложи освен процесът по изваждането на бюлетините от урните и тяхното преброяване да се заснема, изрично да се регламентира, че броят на отпечатаните бюлетини е съобразен с броя на магистратите-гласоподаватели. С аргумент, че това се подразбирало, текстът не беше включен в правилата.

Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Трима от тях са по право - председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор. 11 се избират от магистратите, а останалите 11 - от парламента. Мандатът на ВСС, който действа в момента, изтече през октомври 2022 г. Тогава съдиите, прокурорите и следователите бяха избрали своите следващи представители в кадровия орган. Парламентът обаче не го стори, а законът беше така променен, че магистратските избори на практика бяха зачертани.

Този състав на Висшия съдебен съвет трябваше да си отиде през октомври 2022 г. Тогава изтече 5-годишният му мандат, отреден от Конституцията.

Сега в парламента отново няма никаква активност по темата, вероятно заради изискването за мнозинство 2/3 при избора, което означава консенсус след пазарлъци и договорки. Затова и през годините парламентарната квота на съвета е била запълвана от никому неизвестни юристи, които не са защитавали публично позиции за съдебната власт, нито имат някакъв принос към нея. Ситуацията с магистратската квота също е далеч от идеална, като изборите винаги са съпроводени от спекулации, че са предрешени.

С изтекъл мандат работи и Инспекторатът към ВСС, за който дори наскоро излезе и решение на Съда на ЕС, поставящо под съмнение всичките му актове.

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) не може да продължава да изпълнява правомощията си, след като мандатът му, закрепен в Конституцията, е изтекъл.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата