Медия без
политическа реклама

Тилда Суинтън е Аладин, Идрис Елба – нейният джин

"Три хиляди години копнеж" е романтична приказка от режисьора на "Лудия Макс" и "Бейб: Прасе в града"

Елба и Суинтън: романтика извън времето.
bTV studios
Елба и Суинтън: романтика извън времето.

Тилда Суинтън купува от "Капалъ чарши" малко синьо шишенце от стъкло, което изглежда крие интересна история. В хотелската си баня тя започва да почиства следите на времето от него с електрическата си четка за зъби и... историята се оказва дълга. Неин герой и разказвач е вълшебен джин – досущ като този от лампата на Аладин, готов да изпълни три съкровени желания на господаря си. В ролята на джина е Идрис Елба, със заострени по елфически уши и ту с човешки размери, ту с исполински (а очевидно в шишето и с миниатюрни). Неговата повелителка пък е с професия "наратолог" – суховат кабинетен учен, дошъл на конгрес в Ориента и изведнъж започнал да се сблъсква със странни неща.

Изненадващо, но научно направление "наратология" наистина съществува и даже терминът е изкован от българин – Цветан Тодоров. Тъй като той го формулира на втория си език – френски, на български би следвало да го преведем като разказвачество или като теория на разказвачеството. Понятието покрива както теорията и изучаването на наратива (разказа) и наративната структура, така и начините, по който те влияят на нашето възприятие, отбелязват литературоведите.

Тоест, можем да гледаме на героинята на Суинтън, чието име Алития на гръцки означава "истина", като на съвременен вариант на Шехерезада. Но в "3000 години копнеж" не тя разказва, а активно изслушва историите. Режисьор на филма е Джордж Милър – австралиецът с гръцки корени, когото познаваме от диаметрално противоположни хитове като "Лудия Макс" и "Бейб: Прасе в града". Привидни противоположности се срещат и в новия му филм, където той се впуска уж в романтична история за любовта към разказа и любовта по принцип, но по пътя завихря мащабни исторически платна: от покоите на Савската царица и Соломон, през сараите на Сюлейман Великолепни и неговия харем (в тази част се чувствах все едно гледам турски сериал по БНТ), до наши дни.

Така "3000 години копнеж" се сдобива едновременно с реалистичен пласт, в който двама отлични актьори в бели халати разговарят и преосмислят живота си в рамките на няколко часа, докато във фантазния минават на парад цели епохи. Тъй като Милър заснема филма си в разгара на пандемията, Суинтън и Елба прекарват по-голямата част от времето, затворени сами в хотелска стая, а пищните масови сцени от миналото са заснети предимно на сини екрани с (прекалено) изобилие на специални ефекти. Режисьорът работи с оператора на "Лудия Макс: Пътят на яростта" Джон Сийл, така че имаме представа какво да очакваме: нищо повече и нищо по-малко от пълнокръвен паралелен свят.

Филмът има и слабости, и сантименталности, и залитания във формата, но отличният актьорски тандем и неуморната фантазия на режисьора правят "3000 години копнеж" хем приятно, хем нестандартно лятно развлечение. 

 

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?