Скарлет Йохансон най-сетне е пълноправна супергероиня

"Черната вдовица" отдава дължимото на най-красивото присъствие в комиксовия пантеон на Marvel

09 Юли 2021АНИТА ДИМИТРОВА

снимка: Форум филм
Скарлет Йохансон - във форма за първата си главна роля като супергероиня.

Черната вдовица, или Наташа Романов, е един от най-привлекателните и обичани герои в пантеона на Marvel. Само със сексизма на "Дисни" (напоследък загърбен в услуга на конюнктурните повели) можем да си обясним факта, че отне повече от десетилетие тя да се сдобие със своя самостоятелна филмова история. Дори чернокожият супергерой (в "Черната пантера") беше преди момичето; дори изоставащите в жанровата битка DC Comics първи лансираха главна героиня от нежния пол - "Жената чудо"; дори когато направиха първия си "женски" филм, Marvel избраха скучноватата "Капитан Марвел"... Малцина знаят, че филм за Наташа Романов е разработван от Lionsgate още през 2004 г., но после правата върху персонажа са откупени и работата замира.

Несправедливостта най-сетне е поправена, 13-месечното отлагане на премиерата заради коронавируса приключи и "Черната вдовица" е на голям екран по света и у нас, а в САЩ - и паралелно в стрийминг услугата Disney+. Също както във всички досегашни филми от първите три "фази" в марвелската супергеройска вселена, ролята изпълнява Скарлет Йохансон: най-неустоимо ръждивият глас в съвременното американско кино, секси кожен костюм, огнена коса, оскъдни реплики. Поне така беше от 2010-а досега, а новият филм под режисурата на Кейт Шорланд изненадва с акцент върху човешката страна в образа на Черната вдовица.

Тя е един от малкото супергерои без свръхестествени сили - тренирана за КГБ шпионка при нечовешки условия - и може би това е причината публиката да е привързана към нея; по-лесно е да се идентифицираш с човек, отколкото със скандинавски бог. Настоящата origin story започва в детството на Наташа, която живее в Охайо със семейството си (ама не баш), а после бива грубо разделена от него. Две десетилетия по-късно "Отмъстителите" са се разпаднали (действието в "Черната вдовица" не е предистория или продължение на досега познатите филми, а се развива някъде между тях - в периода след "Капитан Америка: Зимният войник"). Разбира се, текущата мисия е също отмъстителна, а Наташа има по-малка сестра, с която ще изгладят противоречията и заедно ще тръгнат на война срещу лошите. В ролята - Флорънс Пю, изгряващата британска звезда от "Семейни кьотеци". Тя често ще засенчва главната героиня със своя невъздържан език и енергичен характер.

Както подобава за продукция на Marvel - най-печелившия бизнес в съвременното кино (почти 23 милиарда долара от 23-те филма дотук), и остатъкът от актьорския състав е на високо ниво: Рейчъл Уайз като майка на двете суперсестри, Дейвид Харбър - баща, и Рей Уинстоун - руският злодей кукловод. Единственият друг отмъстител, който се мярва в кадър, е само на снимка, а тонът е по-минорен и мрачен от обичайното за студиото. Ако досега Marvel бяха забавните комиксови филми, а DC - гробовно сериозните, тук лафчетата и подигравките са осезаемо по-малко (използва ги главно героинята на Пю, и то в първата половина), а останалото е в нетипично тъмни краски. Това може да се тълкува от едни като плюс, от други като минус; със сигурност обаче финалната екшън вакханалия, в която супергероините правят супернеща във въздуха, докато нещо голямо се взривява над земята, сме я виждали вече двайсет пъти във филмите от поредицата. 12 студиа за специални ефекти, сред които гигантите Industrial Light & Magic, Digital Domain и WETA, и други по-малки са се трудили върху зрелищната част от разказа.

"Черната вдовица" редува бондовски преследвания по цялата световна карта (Мароко, Будапеща, Норвегия, щата Джорджия) с елементи от античната драма - особено видим е комплексът Електра на главната героиня, и динамиката на отношенията ѝ с бащата на моменти е дори по-интересна от тези със сестрата. Не е най-добрият филм на Marvel, не е най-забавният, не е най-оригиналният, но със сигурност е един от най-очакваните. Стабилно лятно развлечение в лято, когато киното все още плахо се връща към обичайния си ритъм.