Във филмите на Marvel, осмото чудо на масовата култура от началото на XXI век, са участвали редица от най-големите звезди на седмото изкуство: Робърт Дауни, Самюел Джаксън, Скарлет Йохансон, Глен Клоуз, Джеф Бриджис, Робърт Редфорд, Антъни Хопкинс... Тяхното присъствие на екрана понякога е било решаващо (а понякога не) за успеха на супергеройските суперпродукции.
"Тъндърболтс*" (изписват го със звездичка, чието значение е обяснено - дори на два пъти - в диалога, но аз ще я спестявам от тук нататък) не разполага с имена от такъв ранг, но стъпва удобно върху раменете на Флоранс Пю. 29-годишната британска актриса в рамките на година игра в двете най-амбициозни холивудски продукции напоследък - "Опенхаймер" (2023), където бе първата, застанала съвсем гола пред камерата на Нолан, и "Дюн: Част втора" (2024). И ако ролите й в тях бяха второстепенни, този път Пю е биещото сърце - а и част от биещите юмруци - на филма.
Героинята й Елена Белова е по-малка сестра на Черната вдовица, също като нея дресирана от дете да убива безжалостно, и се появи за пръв път в едноименния филм през 2021-ва. Тук се бори с депресията и с нарастващото чувство на неудовлетворение от живота си в сенките, дирижиран от директорката на ЦРУ Валентина дьо Фонтейн (Джулия Луис-Драйфус, един от по-симпатичните злодеи в пантеона на Marvel, макар да пунтира прическата на Круела де Вил). В първия кадър на "Тъндърболтс" Елена стои на върха на небостъргач, стъпила на ръба и... скача. Сцената несъмнено съдържа намигване към идентичното начало в "Мегалополис" - злополучната лебедова песен на Ф.Ф. Копола, един от душманите на комиксовото кино (заедно със своя връстник Скорсезе). Но продължението с Пю е и по-забавно, и по-зрелищно от това на Адам Драйвър: тя отваря парашут и опатква, този път като в Oldboy на Пак Чан-Ук, дузина врагове в черно.
Освежаващо е, че препратките всъщност са не толкова към безкрайно разклоняващата се вселена на Marvel, която вече и на най-заклетите фенове е трудно да проследяват, а към други филми. И други начини за правене на кино: поне на хартия "Тъндърболтс" изглежда като незаконнороденото дете на най-голямото киностудио ("Дисни") и най-малкото, но с най-много "Оскари" напоследък (A24). Режисьор е Джейк Шрайър, който след дебют на Сънданс с Robot & Frank, заснема повечето епизоди от сериала на А24 Beef; сценарият е сътрудничество между Джоана Кало (пак от Beef) и ветерана на Marvel Ерик Пиърсън. Операторът Андрю Дроз Палермо е снимал за независимото студио "Призрачна история", монтажът е на Хари Юн ("Минари"), а музиката - на Сон Лукс ("Всичко навсякъде наведнъж")! Под линия следва да добавим Флоранс Пю, която изгря с хоръра на А24 "Мидсомар"...
Самите членове на екипа можем да разглеждаме, в контекста на сюжета, като продажни ветерани на независимото кино: всяка минута от "Тъндърболтс" струва колкото цял индифилм (около 1.5 милиона долара). И все пак ашладисването на мейнстрийм блокбастър с независим дух работи успешно.
Когато Елена е изпратена на една последна мисия, тя се оказва рамо до рамо с още неколцина непрокопсаници. Това са Зимния войник Бъки Барнс (Себастиан Стан), неуспелия Капитан Америка Джон Уокър (Уайът Ръсел), минаващата през стени Призрака, загадъчния повлекан в пижама Боб. За капак - и собствения й баща, Червения пазител (Дейвид Харбър). Не са супер и определено не са герои. Но са заедно. Макар и по неволя.
Не е случайно, че към персонажите отдавна е проявявал интерес Джеймс Гън - сродството с неговите "Пазители на галактиката" е видимо. Но след като заснема за конкурентите DC история за друга подобна шайка - "Отряд самоубийци", той пасува (а и по това време е вече ясно, че бъдещето му не е свързано с Marvel). Филмът все пак се случва и без Гън, за да спаси кожата на MCU в момент на тежка творческа и финансова криза. Но макар нелишен от запазения марвълски хумор, над "Тъндърболтс" тегнат сенките на смъртта, на вината, на душевната болка. Когато злото заплашва да погълне Ню Йорк и действието а-ха да изпадне в екшънвакханалията от, практически, всеки друг комиксов филм, то се мести във вътрешния свят на героите. Битката този път не е за спасяването на планетата; а за спасяването на душите им.
Но не си представяйте някаква тежка драма за психичните травми: това все пак е филм на Marvel. Те винаги са готови да ни зашлевят с някоя семпло-наивна поука от типа "ако имаш подкрепата на приятелите си, можеш да се изправиш и срещу най-лошото". А какво да кажем за самоиронията във финалните надписи и заключителната сцена след края им?
"Отмъстителите няма да влязат през тази врата", казва в една сцена злодейката Дьо Фонтейн, макар че това е блъф: студиото вече подготвя "Отмъстителите: Страшния съд" за 2026 г. "Тъндърболтс" няма амбиции да се мери с дриймтийма и неговия космически успех, но печели симпатии със заземеност и сантименталност. Така осигурява дългоочакваната глътка свеж въздух за затъналия комиксов мастодонт, за който това е 36-ият високобюджетен пълнометражен филм от 2008 г. насам - без да броим диванните сериалчета по Disney+. Идва след дълга поредица провали, включваща тазгодишния "Капитан Америка: Нов свят", "Капитан Марвел", "Вечните", "Антмен и Осата: Квантомания" (да не ги изреждам всичките) и дава плаха надежда, че може би супергероите още не са за изхвърляне.
YouTube
