Мери Попинз се завръща с песни и танци

Не е за вярване, че съществува само една кинопродукция за Мери Попинз - между 1934 и 1988 г. писателката Памела Травърз пише цели 8 книжки за ексцентричната гувернантка, която долита с чадър, и те се превръщат в част от световното културно наследство. Оригиналният филм е заснет от "Дисни" през 1964 г. В главната роля е Джули Андрюс, за която ролята се превръща в емблема на цялата й кариера и й носи "Оскар". Екранизацията печели още 4 награди при 13 номинации. 

Никой повече не посяга към благодатната героиня в следващия половин век - може би защото приживе писателката е известна с неодобрението си към холивудската адаптация, а пък тя умира чак в края на XX век на почти 97-годишна възраст. През 2013 г. студиото дори направи филм за напрегнатите преговори по темата между основателя Уолт Дисни и Травърз под заглавие "Спасяването на г-н Банкс".

Сегашният опит под режисурата на Роб Маршъл (автор и той на отрупан с "Оскари" мюзикъл - "Чикаго") може да се тълкува като смесица между смелост и алчност. Все пак качествата на филма наклоняват везните към първото. Без да е откровен шедьовър и непосредствен претендент за академични награди, "Мери Попинз се завръща" е много красив и приятен прочит на традиционно британската приказка. 

Сценарият на Дейвид Маги ("Животът на Пи", "Пътят към Невърленд") не се опира на някой конкретен сюжет на Травърз - той е по-скоро "по мотиви от" романите за Мери Попинз, като черпи вдъхновение и от екранния си предшественик. Главен аргумент в полза на филма е несъмнено ангажирането на Емили Блънт за главната роля. Тя е просто перфектна Мери, която в два съседни кадъра може да бъде строга възпитателка с "нулева толерантност" и лежерна, феерична магьосница. Сравненията с Андрюс са неуместни, тъй като Блънт избира коренно различен подход към ролята. По-малко пее, повече говори, а великолепната й дикция е истинска наслада. 

Британската актриса за втори път е в мюзикъл под режисурата на Маршъл - след сравнително успешния и моментално забравен "Вдън горите", където беше една от многото. Тук е център на повествованието. Десетилетия след като е отгледала първото поколение деца Банкс, Мери каца отново в дома им в мига, в който предстои да го загубят. След смъртта на майката разсеяният г-н Банкс е задлъжнял до уши и банката заплашва да отнеме къщата му. За да спаси децата от битовите несгоди, гувернантката ги потапя в дълбините на океана, в мъглите на Лондон, във вътрешността на антична порцеланова купа - въобще, в море от вълшебство и въображение. Има и малки роли за Колин Фърт - злодей, и за Мерил Стрийп - ексцентричка от Изтока, чиято героиня за мен бе напълно унищожена от карикатурния полуруски в дублажа. Внимателно изберете в програмата на кината прожекция със субтитри (филмът се разпространява и в двата варианта), особено ако нямате деца под 7-годишна възраст - това гарантирано засилва удоволствието от видяното.