След двете старателно калкулирани, но напълно катастрофални начинания на маркетинга и политкоректността "Малката русалка" и "Снежанка", "Дисни" имаха нужда от нещо точно такова: детско и мило, сладко и забавно, трогателно и игриво.
"Лило и Стич" се открояваше в портфолиото на фабриката за рисувани герои още първия път през 2002-ра. Децата го заобичаха, а плюшените играчки с ГМО извънземното, което приличаше на нещо като по-зъбата, по-дългоуха, по-грозновата коала, се превърнаха в топ мърчандайз за развлекателния гигант.
Съавторът на оригинала Крис Сандърс (озвучава синьолилавия си герой и сега) последно ни зарадва с "Дивият робот", а ортакът му Дийн ДеБлоа продължава да работи върху хитовата им поредица за DreamWorks "Как да си дресираш дракон", която по-късно това лято също ще се "диснифицира" в игрална форма. Зад руля на римейка застава младият Дийн Флайшър Камп, впечатлил с нестандартната нискобюджетна анимация "Марсел, раковината с обувките". За всички е ясно, че това е филм на "Дисни". За всички е ясно, че няма нужда да се прави игрално повторение на, общо взето, нито един от рисуваните им хитове от близкото и по-далечно минало.
И все пак "Лило и Стич" (2025) е сред подходящите кандидати за нов прочит: всички герои в него, с изключение на един, могат лесно да бъдат въплътени от хора. Дори извънземните, които са далеч по-забавни в антропоморфната си форма (изиграна невероятно смешно и в духа на комедиите от 80-те от Зак Галифианакис и Били Магнусен).
От "Извънземното" на Спилбърг насам (1982) дружелюбните пришълци все така вървят в комплект с малки момиченца. В ролята на Лило, 6-годишното палаво хавайско сираче, което си пожелава приятел и той буквално... пада от небето, влиза неустоимата Мая Кеалоа. "Не си лош, просто понякога правиш лоши неща", казва тя на извънземното чудовище, което нарича свой любимец и другар в белите. Репликата е цитат от класиката "Кой натопи Заека Роджър", първото съчетание на живи актьори с анимационни изображения (тогава в 2D): "Не съм лоша, просто така са ме нарисували." Тиа Карере, която озвучи голямата сестра и настойничка по неволя, Нани, в оригинала, се завръща в ролята на прекалено грижовна служителка от социалните служби. Стич, продуктът на луд учен от друга планета, е още по-плюшен и подходящ за витрините с играчки.
Както се полага, сценарият съхранява най-важното от оригинала и доукрасява с няколко нови елемента и персонажи, макар да не бе особено необходимо филмът да е половин час по-дълъг. Добавената сърф сцена подхожда на духа на историята, но опитите накрая историята за "охана" (семейство на хавайски) да бъде превърната в екшън с участието на агенти от ЦРУ, марвелски портали във времепространството и подводна сцена а ла новата "Мисия: Невъзможна", подсказват само едно: и тук маркетинговият отдел се е бъркал в творческата работа. Двата филма се състезават рамо до рамо в боксофиса, но са насочени към коренно различна публика и наистина нямаше нужда от това.
"Лило и Стич" разказва история за семейство, което е разпокъсано и дисфункционално, изправено пред трудности, но има ли любов - може да продължи напред заедно. И въпреки прекомерните амбиции по отношение на зрелището и специалните ефекти, филмът стои близо до корените си и предава същото мило и просто послание, както оригиналът. Е, анимацията си остава незаменим инструмент, когато трябва да се разкаже лудешка история, дето не е много за вярване. Но дори в реалистичен ключ и лишен от възможностите на стилизацията, римейкът на Камп носи приятната старомодност на детско-юношеските филми от края на миналия век, които гледахме в дъждовните съботи и недели.
Предстои да разберем дали "Лило и Стич" 2.0 ще повтори успеха на "Книга за джунглата", "Красавицата и звярът", "Пепеляшка", "Аладин", "Цар лъв", който накара Disney да си мисли, че всичко може да бъде превърнато в игрално кино и оттам - в нови касови постъпления. Но е симпатично носталгичен, подходящ за невръстна публика и за цялото семейство и достоен опит за изчистване на репутацията след няколко предизвестени провала. А може би - само може би - Къщата на мишката най-сетне ще се замисли не е ли време да спре да препродава старите си вещи и да измисли нови вдъхновяващи истории.
YouTube
