Медия без
политическа реклама

Клинт Истууд прославя безименен американски герой

"Ричард Джуъл" е 40-ият му филм като режисьор

89-годишният Истууд дава режисьорски инструктаж на своите борци срещу системата - героя по неволя и неговия адвокат.
снимка: Александра филмс
89-годишният Истууд дава режисьорски инструктаж на своите борци срещу системата - героя по неволя и неговия адвокат.

Ричард Джуъл е редови гражданин, нископоставен охранител без полицейска значка или пагони, благодарение на когото атентатът в "Сентениъл парк" по време на олимпийските игри в Атланта'96 приключва само с две жертви. Истууд избира да го прослави в своя вече 40-и (!) филм като режисьор. Джуъл е пореден номер в галерията му от неочаквани герои "по действителен случай", включваща още "Съли", "Американски снайперист" и много подобния тематично "15:17 до Париж" от 2018 г.

Месеци преди 90-ия си юбилей Истууд е най-възрастният действащ американски режисьор, а като нищо и последният консерватор в преобладаващо либералния Холивуд. В "Ричард Джуъл" то ще рече, че героят му е човек, който държи вкъщи цял оръжеен арсенал и смята гейовете за нещо опасно и мръсно. 

Историята е класическа - за "малкия човек срещу системата", Давид срещу Голиат. Тук Давид е дебел и комплексиран, често превишаващ служебните си права от престараване. Той спасява животи по прищявка на случайността: параноята, почтеността му и желанието да служи на обществото на всяка цена се изправят в комплект срещу внезапната заплаха. 

Има и друга библейска заигравка във филма, Ричард Джуъл е на 33, когато първо спасява стотици, а после е разпънат на кръст за взрива в "Сентениъл парк". Джуъл не е светец, нито супергерой: просто е невинен. Официално срещу него никога не е повдигано обвинение с истински доказателства, но въпреки това ФБР го тормози с разпити и обиски месеци наред, провокирано от целокупния медиен линч срещу охранителя.

Повечето холивудски филми, посветени на журналисти, вземат тяхната страна. Истууд не е толкова благ към средствата за масова информация: докато филмът не показва истинския атентатор, напористата репортерка Кати Скръгс (Оливия Уайлд) персонифицира злото в историята. Видимо не обича и държавните чиновници: в лицето на ФБР агента (Джон Хам). Е, Кати пуска една сълза към края в неубедителен и скалъпен катарзис, но служителят със значка остава безчувствен и арогантен чак до финалните надписи. Злоупотребата с власт и какви беди може да причини тя на обикновения човек е сред централните теми на филма. 

Пол Уолтър Хаузър - Джуъл - е почти дебютант въпреки близо 40-те заглавия в биографията си: досега е играл епизодични роли, може би сме го видели мимолетно в "Аз, Тоня" и "Черен в клана". Тази е първата му главна роля, била е предвидена първоначално за Джона Хил. И в нея той бива засенчен от бъбривия, но честен адвокат Уотсън Брайънт - в ролята Сам Рокуел, видимо най-добрият актьор в продукцията, дори в конкуренцията на Кати Бейтс (майката на Джуъл). 

Филмът е по-вълнуващ и динамичен в първата си половина, когато гради атмосфера и персонажи. Напрежението и хаосът покрай атентата са предадени чудесно. После малко забуксува в дидактика. 

Джуъл е покойник от 2007 г. и не вижда художествения си образ. През 2001-ва, едва на 42,  умира журналистката от "Атланта джърнъл", за която документалните факти сочат, че всъщност не е изтъргувала секс срещу информация и не е съвсем кучката, показана във филма. 

 

The World Will Know His Name and the Truth. Only in Theaters December 13!-----------------http://RichardJewellMovie.com https://www.facebook.com/RichardJewel...

 

Още по темата