facebook
twitter

Кинопремиера

„Дюн“ от Ходоровски до Вилньов

Легендарният фантастичен роман на Франк Хърбърт е в основата на най-чакания филм за 2020 г.
1 386
 снимка: Warner
Първият кадър на Тимъти Шаламе като Пол Атреидски.

Когато всичко това свърши, а то ще свърши – затворените кина, блокираните продукции, хората, които по цели дни седят с дистанционното пред „Нетфликс“ - най-дългоочакваният филм ще е „Дюн“. Екранизацията по класическия фантастичен роман на Франк Хърбърт (лауреат на първата награда „Небюла“ през 1966-а) засега върви по план и не е променена премиерната й дата – 18 декември. Преди дни бяха разпространени и първите кадри от филма на Дени Вилньов. Той бе успешно заснет през 2019 г. сред сюрреалистични пустинни пейзажи в Йордания и ОАЕ и в момента е на етап постпродукция.

В главната роля на Пол Атреидски е Тимъти Шаламе (“Призови ме с твоето име“, „Един дъждовен ден в Ню Йорк), а в новата екранизация му партнират Оскар Айзък, Ребека Фъргюсън, Зендая, Джейсън Момоа, Хавиер Бардем, Стелан Скарсгард, Шарлот Рамплинг и т.н. Изобщо – говорим за продукция от първа звездна величина.

Самият Вилньов не е случаен: след като режисира „Затворници“, „Враг“, „Сикарио“ и „Първи контакт“, той успя да направи невъзможното – да не овапца продължението на „Блейд Рънър“ - неговият „Блейд Рънър 2049“ е достоен спаринг на sci-fi светинята на Ридли Скот. Канадецът вече има подписан договор и за сериал с героите и историите от „Дюн“, който Legendary Television подготвя за предстоящия стрийминг канал на Warner. Филмът за голям екран също няма да е само един: „Светът (на „Дюн“ - б.р.) е твърде комплексен. Това е свят, чиято сила е в детайлите“, аргументира режисьорът решението си да адаптира романа в два пълнометражни филма.

Ето какво казва още Вилньов, който пише сценария заедно с Ерик Рот и Джон Спейдс: „Дюн“, написан в средата на ХХ век, е портрет на днешната реалност – тоталната зависимост от природните ресурси, капитализма, свръхексплоатацията на всичко, което все още ни предоставя нашата планета. Настоящето е все по-страховито... Това е книга, в която са преплетени политика, религия, екология, вярвания – изключително сложен пъзел. Казвам съвсем честно – това е най-трудното нещо, което съм правил в живота си!”

Канадският режисьор не е първият смелчага, който дръзва да преобрази в движещи се картини фантазията на Хърбърт. Още през 70-те това е проектът мечта на чилиеца Алехандро Ходоровски, който никога не вижда бял свят, но сам става сюжет на документални ленти и се сдобива с произвището „най-великият филм, който никога не е бил заснет“.

Подкрепян от френски продуцент, Ходоровски прекарва няколко години в избистряне на идеите и строи бордовете за филма (заедно с неизвестния тогава художник Ханс Руди Гигер, по-късно създател на „Пришълеца“). “Пинк Флойд“, току-що издали Dark Side of the Moon, се съгласяват да напишат музиката, а в актьорския състав чилиецът мечтае да види Орсън Уелс, Салвадор Дали, Мик Джагър и Аманда Лиър заедно с актьори като Дейвид Карадайн и Удо Кир.

Но мечтата се сблъсква с реалността на Холивуд и ето, че минава още десетилетие, преди да се появи първата - и единствена засега – пълнометражна екранизация на „Дюн“ (1984 г.). С нея се заема Дейвид Линч между „Човекът слон“ и „Синьо кадифе“. В ролите са още младият Кайл Маклоклан, Шон Йънг, Стинг и Силвана Мангано. В касово отношение филмът е абсолютен крах. Една група зрители и до днес го счита за култов, другите са на полярното мнение – че той е не само финансов, но и естетически провал. Самият Линч предпочита да не си спомня за него. 

Във всеки случай Дени Вилньов има работа с тежко наследство.

 

 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"Дюн" изстреля в космоса продажбите на "Пинк Флойд"

17.09.2020

5413 9
Мадона ще пише и режисира биографичен филм за себе си

16.09.2020

95
“Тенет“ - в надпревара с времето

Коментари

Soren

         От кого е чакан на "най-чакания филм" за 2020 г. ?

         Дени Вилньов вече два пъти категорично доказа, че не може да прави sci-fi филми.

 

         В "Първи контакт" (Arrival) ни занимаваше с екзистенциалните душевни терзания на главната героиня, която търсеше себе си и смисъла на живота и вярата на фона на сенки със седем крака. Не само не успях да го изгледам до края, но и не успях да намеря някой, който поне да ми разкаже финала. Филмът е като да гледаш дълъг кадър в реално време на гробар, копаещ гроб в най-мрачния от всичките дни. Подтискащ и изпълнен с ужас. Монотонен и монотонен. Лопата след лопата, след лопата и той никога не стига до никъде.За последователите на някои философски школи това може и да е вълнуващо, но не трябва да бъде определяно като sci-fi филм.

 

          Що се отнася до продължението на „Блейд Рънър“ . . . със същия успех някой бездарен графоман може да се опита да напише продължението на "Хамлет".

Влез или се регистрирай за да коментираш