Въпреки някои умерени подобрения през последните години, България остава трудна среда за независимата журналистика. Медийният пейзаж продължава да бъде оформян от дълбока политическа поляризация, политическо и икономическо влияние върху редакционната работа, както и от пороци в правната рамка и управлението.
Това се казва в частта за България на годишния доклад на Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа - "Състоянието на свободата на медиите в Европа", който беше представен днес. Мисията на Платформата е била в България през септември 2025 г. Страната ни е е една от държавите на фокус в доклада заедно с Азербайджан, Грузия, Унгария, Сърбия, Словакия и Турция.
В документа се констатира, че сигурността на журналистите се е подобрила умерено в сравнение с предходни години. "Физическите нападения са относително редки, но враждебността от страна на политици, онлайн тормозът - особено насоченият срещу жени, както и заплахите, свързани с организираната престъпност, допринасят за климат на несигурност", пишат авторите на доклада. И отбелязват, че доверието в органите на реда остава ниско поради бавни и неефективни разследвания и липсата на национална система за проследяване на нападенията. Към момента на изготвяне на доклада България все още не се е присъединила към кампанията на Съвета на Европа "Journalists Matter".
За пореден път се обръща внимание на делата шамари (SLAPP), които остават сериозен проблем в страната. Такива искове, с които не се преследват легални цели, а са опит да бъдат заглушени журналистите, се използват най-често от големи бизнеси, политици или съдии. Авторите на доклада отбелязват и опита за изменение на Наказателния кодекс от октомври 2025 г. по идея на ИТН, с което се предвиждаха глоби и присъди до 6 години затвор за публикуване на лична информация без съгласие, без изключение за обществен интерес. "Това беше сериозна заплаха за свободата на медиите. Макар че предложението беше оттеглено след обществен и международен натиск, случилото се подчертава крехкостта на постигнатия напредък и риска от бъдещо отстъпление", отбелязват авторите на проучването.
В документа се сочи още, че медийният плурализъм в страната е несигурен. "Секторът се характеризира с политическо влияние, непрозрачни структури на собственост и ограничен икономически капацитет на малкия рекламен пазар". Казва се също, че държавната реклама не е достатъчно прозрачна и остава уязвима към политизация, особено на регионално и местно ниво. "Влиянието на санкционирания (за корупция) олигарх Делян Пеевски продължава да поражда опасения относно непряк политически контрол върху части от медийната екосистема", пише в доклада.
Отбелязва се и концентрацията на пазара: двете големи групи PPF Group и United Group доминират ключови сегменти в телевизионното излъчване и телекомуникациите.
"Макар че съществува група независими и разследващи медии с високо качество на работа, техният брой остава ограничен и няма национални схеми за финансиране на разследващата журналистика", сочи докладът.
В него се отбелязва и "продължителната управленска безизходица" на БНТ, свързана с неизбирането на директор. Този казус беше решен наскоро, като за генерален директор беше одобрена Милена Милотинова и така най-сетне приключи управлението на Емил Кошлуков, чийто мандат беше изтекъл още през 2022 г. "Макар БНТ и Българското национално радио да остават сред най-доверените източници на новини в страната, тяхната независимост е ограничена от недостиг на финансиране, политически натиск и нерешена реформа на регулаторите", пише в доклада.
Той обръща внимание и на случая на журналистката Венелина Попова, чието дело за достъп до обществена информация беше превърнато в дело шамар.
"Ниското заплащане, несигурните условия на труд, ограничената саморегулация и разпространението на нискокачествени онлайн издания подкопават статута на професията и допринасят за ниското доверие в медиите, което в България е сред най-ниските в ЕС", пише в доклада.
Отбелязано е и че България остава слабо подготвена за прилагането на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA), който е в сила от август 2025 г. "Макар Министерството на културата да е започнало работа по изменения в Закона за радиото и телевизията, липсват ясна стратегия, график и по-широк процес за съобразяване с останалите разпоредби на EMFA", пише в доклада.
