facebook
twitter

Медии

Българите са в плен на новинарските алгоритми на „Фейсбук”

Потребителите у нас са втори в света по търсене на информация чрез социалните мрежи
Снимка: Архив
Над 40 на сто от българите с профил в социалните мрежи го използват за търсене и четене на новини.

Потребителите на дигитални услуги в България са сред най-активно ползващите социалните медии като „основна врата” за достигане до новини в интернет. Въпреки че поредица от изследвания и скандали като „Кеймбридж аналитика” показаха рисковете от това, 40 на сто от хората с профили у нас са отговорили, че ползват „Фейсбук”, „Туитър” или друга мрежа като среда за търсене и намиране на информация. Това показват данните в седмия годишен доклад на журналистическия институт „Ройтерс” за развитието на дигиталните новини през 2018 г. Изследването е проведено в 37 държави сред над 74 000 потребители. България присъства за пръв път в него. Пред нас по ползване на социални платформи като среда за информиране е само Чили с 42%, а на трето и четвърто място са Малайзия и Аржентина с 40 и 37%.

На другия полюс са хората от Скандинавския полуостров. Във Финландия над 65% от потребителите предпочитат да влизат директно в сайта на източника, на който се доверяват. В Норвегия така постъпват 62 на сто от хората, а в Швеция и Дания – по 52%. Тези страни са лидери и в световен мащаб.

Като цяло продължава да е налице тенденция хората, търсещи информация, да правят това чрез посредник, а не директно в медията. Над 65 на сто от респондентите са посочили такъв, като способът е особено популярен сред младите хора. Чрез търсачка стигат до новините 24 на сто, като този начин е особено популярен в Южна Корея, Полша, Италия и Чехия. Влизане във „Фейсбук”, „Туитър” или друга мрежа в очакване тя да предложи какво да четем е предпочитано от 23%. По шест на сто пък получават новините по мейл, чрез мобилно приложение или чрез някакъв агрегатор на съдържание.

В същото време голяма част от аудиторията продължава да не е наясно, че информацията в социалните мрежи се селектира и предлага не от професионални журналисти, а от софтуерни програми. Екипът задава въпрос на анкетираните според тях кой във „Фейсбук” решава какви новини е най-добре да виждат? 40 на сто не могат да отговорят. 11 на сто смятат, че това се прави от редактори или журналисти, които работят за Марк Зукърбърг. 12% са на мнение, че въпросните журналисти работят за изданието и че то може да определя избора на най-подходящо съдържание за читателите във „Фейсбук”. Според 9 на сто новините се появяват пред тях по случайност и само 29% са наясно, че това става чрез софтуер, който преценява какво съдържание би било най-интересно за четящия.

Сравнително малко хора са наясно и кой отговаря за писането на официалните прессъобщения на политическите партии и корпорациите. 28% не знаят отговора, а 26% твърдят, че това се прави от репортера на отразяващата медия. Според 12 на сто прессъобщенията се пишат от продуцент в медията и едва 31 на сто отговарят, че изявленията на политиците и бизнесмените се пишат и разпространяват от говорителя на съответната организация.

Изследването отбелязва, че в редица страни, и то с развити новинарски пазари, „Фейсбук” все по-видимо залязва като среда за достъп до новини. В САЩ използването на мрежата с такава цел е спаднало с 9% за година, в Дания – с 5%, в Холандия и Ирландия, където е централата на „Фейсбук” в Европа - с 3%. На други места обаче се наблюдава ръст - в Чехия с 10%, в Малайзия - с 6, в Испания - с 1%.

Тъй като сравненията и детайлните проучвания в анализа се отнасят за ключови пазари като САЩ, Великобритания, Германия, Франция и т.н., глобалните изводи са, че като цяло хората все повече осъзнават несъвършенствата на социалните мрежи и се отказват от тях като среда за получаване на информация. Казва се и че все повече медии разработват модели за създаване на качествено съдържание, фокусирано върху читателските абонаменти. „Промяната е във въздуха. Намираме, че философията за разпространение на съдържание чрез социалните мрежи и агрегатори е спряна. И дори тенденцията се обръща, като се има предвид увеличаващият се брой на абонаментите в редица държави”, пише в анализа.

България обаче е в дъното на класацията по дял на хората, които са плащали за новини през м.г. Осем на сто от запитаните у нас са казали, че през 2018 г. са платили, за да четат статии онлайн. По-малък процент са правили същото само във Великобритания, Хърватия и Гърция. Най-масово за новини онлайн се плаща в Норвегия – 30%, като увеличението е с 5% спрямо предишния доклад. В Швеция съотношението е 26% с увеличение от 6 на сто, а в Австралия – 20 на сто при ръст от 7%. Учудващо много поляци също са платили за съдържание в интернет - 16 на сто.

Авторите на доклада признават, че дългогодишното смесване на съдържание, създавано от традиционните медии, с това на новите платформи, продължава да подкопава доверието в информационния поток. „Положителните промени са крехки, неравномерно разпределени, и идват на фона на многогодишни цифрови смущения, които са поставяли под съмнение доверието както на издателите, така и на потребителите. Нашите данни показват, че читателското доверие в новините остава плашещо ниско в повечето държави, както и усещането за политическо влияние. Към това се добавя и високото ниво на загриженост от създаването и разпространението и на т.нар. „фалшиви новини, понякога доставяни и от политици. В някои страни последните вече използват страха от тях като възможност за ограничаване на свободата на словото”, се казва в изследването.

 

Доверие

Една трета от българите вярват на новините, които са намерили при търсене в интернет, а 30 на сто се доверяват на откритото в социалните медии, личи от проучването. Съотношението е по-високо спрямо средното в световен мащаб. Според „Ройтерс” възможно обяснение е, че българите се доверяват по-малко от хората в други страни на информацията, изнесена в класическите медии. 84% от хората у нас гледат новините по телевизията, а 88 на сто търсят информация в интернет, в това число социалните мрежи. 23 на сто четат печатни медии, а 20 на сто слушат новинарските емисии на радиата.

 

Обещания

Марк Зукърбърг обяви, че „Фейсбук” ще въведе голяма промяна във философията за използването на мрежата. В основната рубрика "Новини" на всеки потребител занапред ще се отдава предимство на снимки и публикации на семейството и приятелите му за сметка на съдържанието, публикувано от търговски марки, медии, известни личности и др. Изключение ще се прави, ако въпросното съдържание бъде подсилено под формата на реклама. „Фейсбук” вече няма да прилича на „дигиталния еквивалент на градски площад“, защото „хората все повече желаят да общуват лично и затова ще бъде по-скоро дигитален еквивалент на хола“, написа преди дни шефът на компанията.

Все още няма коментари

Още

САЩ разследват Фейсбук за споделяне на лични данни

15.03.2019

245
Ню Йорк разследва Фейсбук за нова злоупотреба с лични данни

25.02.2019

206
Туитър ще разкрива политическите реклами

20.02.2019

25

Влез или се регистрирай за да коментираш

×