Астрономи откриха еритрулоза - първата истинска захар, регистрирана някога в междузвездното пространство, в централния регион на нашата галактика, засилвайки образния паралел на Млечния път с апетитно лакомство. Откритието идва, след като по-рано учени откриха и естер, наречен етилформиат, който допринася за характерния вкус на малините, в същия район на космоса, предава списанието Nature Astronomy, цитирано от БГНЕС.
Според екип, ръководен от космохимика Изаскун Хименес-Сера от Испанския център по астробиология, новото откритие би могло да помогне да се обясни произходът на първите биологично важни захари, съществували преди зараждането на живота на Земята.
Изследователите обясняват в статия, публикувана в научното списание Nature Astronomy, че централен въпрос в изследванията на произхода на живота е как захарите (монозахаридите) са се формирали на първобитната Земя, тъй като лабораторните експерименти при подобни условия дават недостатъчни концентрации. Според тях междузвездната еритрулоза би могла да е допринесла за наличния запас от захари, необходими за ранните метаболитни и репликационни процеси, довели до възникването на живота.
Захарите са малки въглеродни молекули, използвани от клетките за енергия и като градивен елемент на по-сложни биологични молекули, включително РНК и ДНК, и играят централна роля в пребиотичната химия. Макар учените да не знаят точно как са се формирали първите захари, по-рано вече са били откривани прости захарни прекурсори в метеорити и проби от астероида Бену.
За да търсят по-сложна захар с три или повече въглеродни атома, изследователите насочили вниманието си към централния регион на галактиката - зона, изпълнена с плътни облаци от газ и прах, богати на органични молекули. Чрез два радиотелескопа в Испания екипът изследвал облак, наречен G+0.693, като търсел уникалната радиосигнатура на еритрулозата.
Резултатите показали изненадващ обрат - вместо очакваните по-прости тривъглеродни захари четиривъглеродната еритрулоза се оказала поне 8 до 17 пъти по-разпространена, докато очакваните по-прости захари изобщо не били открити в облака. Компютърните модели на изследователите предполагат, че захарта се формира върху ледени прахови частици в космоса, когато две по-разпространени молекули се активират от радиация и се комбинират, а впоследствие ударни вълни отделят получената захар обратно в междузвездното пространство, където тя може да бъде открита от телескопи.
Еритрулозата, състояща се от 14 атома, е най-голямата открита досега молекула в междузвездното пространство без затворени пръстени в структурата си и едва втората установена хирална молекула в космоса. Откритието предполага, че централната молекулярна зона на галактиката може да е способна на по-сложна химия, отколкото се е смятало досега, и предоставя насока към разбирането на химичните процеси, протичали в облака, от който са се формирали Слънцето и планетите му.
Според изследователите откритието предоставя пряко доказателство, че сложни хирални молекули могат да се формират при междузвездни условия, което повишава вероятността и други пребиотични молекули да могат да съществуват при екстремните условия на междузвездната среда.
