Британският крал Чарлз III и папа Лъв XIV се помолиха днес заедно в Сикстинската капела, като това е първата служба на британски монарх и католически първосвещеник от 1534 г., когато крал Хенри VIII скъсва отношенията на Англия с Рим, предадоха Ройтерс и БТА.

Песнопения на латински и молитви на английски език се чуваха в залата на фона на фреската "Страшният съд" на Микеланджело, където преди 6 месеца Лъв XIV бе избран за първи папа от САЩ от кардинали от цял свят.

Чарлз III, върховен водач на Англиканската църква, стоеше от лявата страна на папата, близо до олтара, докато Лъв XIV и англиканският архиепископ Стивън Котръл водеха службата, в която участваше още хорът на Сикситнската капела, както и два кралски хора. 

Въпреки че Чарлз III се е срещал с последните трима папи, а папа Йоан Павел II и Бенедикт XVI имаха визити във Великобритания, те никога не са включвали съвместни молитви.

Кралят и кралица Камила са на държавно посещение във Ватикана, с което отбелязват засилването на отношенията между Католическата църква и Църквата на Англия пет века след разделянето им. 

"Има силно усещане, че този момент, в изключителната обстановка в Сикстинската капела, предлага своеобразно изцеление на историята", заяви пред Ройтерс англиканският свещеник Джеймс Хоки, теолог от Уестминстърското абатство. "Само преди поколение това щеше да е невъзможно", добави той. "Това показва колко много са напреднали църквите ни през последните 60 години на диалог", каза още той. 

Разделянето на Католическата църква и Англиканската църква става официално през 1534 г., след като папа Климент Седми отказва да анулира брака на крал Хенри VIII и Катерина Арагонска. Фактът, че Хенри е искал мъжки наследник, и съответно нова съпруга, която би могла да роди такъв, е катализатор на процеса. Има обаче и други фактори, като например завземането на църковни имоти от английската корона и все по-силното разпространяване на протестантските идеи в Англия. 

Докато Англия се лута между католицизма и протестантството по време на управленията на дъщерите на Хенри VIII – Мария Първа и Елизабет Първа, стотици католици и протестанти биват екзекутирани заради вярата си, най-често изгорени на клада.