Повечето сутрини след смъртта на папа Франциск около 180 кардинали се събират в зала във Ватикана, сядат в редици от столове с високи облегалки и спорят за посоката, в която трябва да поеме тяхната религия с 1.4 милиарда последователи.
Под ръководството на 91-годишен кардинал с проблеми със слуха, който понякога неволно крещи заповеди, мислейки че говори тихо, кардиналите в червени шапки разменят банални любезности за покойния понтифик, прикривайки дълбокото си безпокойство относно спорното му 12-годишно управление.
„Всички са много уважителни, но трябва да познаваш ситуацията, за да разбереш какво се крие зад думите“, казва човек, присъствал на събранията, известни като общи конгрегации, които са средище на интензивно лобиране преди конклава – древния ритуал за избор на нов папа, който започва на 7 май. „Всички говорят добре за папа Франциск, но начинът, по който го правят, показва, че не го харесват.“
„Той беше добър папа“, може да кажат. „Но също така трябва да разгледаме папите преди него, да видим цялата традиция.“
Много вече се говори за това, че предстоящият конклав се развива в сянката на културните войни в американски стил, от които дори Светата майка Църква не може да избяга – сблъсък между консерватори от типа MAGA и прогресивни поддръжници на ЛГБТК+.
Но разделението между духовниците е и по-конкретно: за бъдещето на църковната власт и кой трябва да я упражнява в една Църква, която бързо надраства границите на Рим – стария европейски бастион.
Повторни бракове и благословии за еднополови двойки
През своето папство Франциск, който почина на 21 април, драстично промени географския баланс в Църквата, назначавайки 50 кардинали с право на глас – почти половината от сегашните 133 – от места извън традиционните западни сили. Кардинали бяха избрани от дотогава пренебрегвани региони като Бриджтаун в малкия карибски остров Сейнт Лусия и Богор, град с под милион жители в Индонезия. Лидери на големи епархии като Лос Анджелис и Сан Франциско бяха пренебрегнати.
Освен това, папата започна поредица от мащабни консултации, наречени синоди, които засягаха спорни въпроси като благословии за еднополови двойки и повторни бракове на разведени. Целта беше по-тясно включване на миряните, жените и духовници от отдалечени региони – особено в бързо развиващите се центрове в Африка и Азия – в процеса на вземане на църковни решения.
Но консултациите дадоха повече свобода на неевропейските свещеници, разкъсвайки единството в прилагането на теологията и още повече отслабвайки влиянието на Курията – бюрокрацията на Ватикана. За мнозина беше дразнещо, че едно от последните действия на Франциск преди смъртта му беше да удължи тези обсъждания с още три години – въпреки спекулациите, че това е само начин да избегне по-радикални реформи.
Наследството на това решение и въпросът къде реално се намира властта в Църквата са сред основните теми в лобирането преди конклава, според трима души, запознати с дискусиите. И тази идеологическа борба, според тях, се концентрира около един човек: държавния секретар на Светия престол и най-дълго служилия съюзник на Франциск – Пиетро Паролин.
Клонингът на Франциск?
Този проницателен дипломат се оказа противоречива фигура още от началото на болестта на папата през февруари. Тогава Паролин тихомълком започна да демонстрира духовно лидерство – особено по време на силно медийно отразената молитва пред базиликата „Св. Петър“. Това засили образа му, но породи подозрения, че се готви да наследи трона.
Докато букмейкърите залагат на папството на Паролин, бързо започнаха кампании срещу него: традиционалистите го нарекоха „клонинг на Франциск“, изтъквайки спорните му сделки с китайското правителство и връзката му със скандал за 200 милиона евро от 2019 г.
Но за онези, които се притесняват от намаляващото влияние на Рим, Паролин изглежда добър избор. Смята се, че той се е противопоставял на синодалните реформи – което му е спечелило подкрепата на така наречените куриални кардинали – служители във Ватикана, работещи директно за Светия престол.
Сред тях има и кардинали над 80 години, които нямат право на глас в конклава, но упражняват значително влияние, както и италианци, копнеещи след 47 години отново да видят свой сънародник на Петровия трон.
Раздразнение сред про-Франциск лагера
Поддръжниците на Франциск са обезпокоени – те предупреждават, че Паролин може да отмени прогресивните усилия за по-отворена Църква. Те опитват да го представят като прикрит консерватор и изтъкват кардинал Марио Грек от Малта – генерален секретар на синода – като кандидат за приемственост. „Рим не може и не разбира всички динамики по континентите“, казва един от тях. „Те не искат Църква, управлявана от Римската курия.“
Но този лагер е разпокъсан и слабо координиран, с малко силни фигури за обединение, твърдят източниците. "Освен това е пълен с младолики духовници, издигнати от „сравнително незначителни“ позиции, които може да станат жертва на интригите на „закоравели църковни политици“ от Европа и Северна Америка", казва историкът Майлс Патендън от Оксфорд.
Пътят напред
Натискът в подкрепа на Паролин не означава, че той ще спечели – конклавите са известни с това, че фаворитите често губят. Освен това, борбата за властта на Светия престол е само един от многото конфликтни въпроси – включително отношението към ЛГБТК+ хората, ръкополагането на жени и задълбочаващата се финансова криза във Ватикана. Някои дори твърдят, че звездата на Паролин вече залязва, след като проведе разочароваща литургия без харизма.
Но изглежда, че подкрепата за него е повече заради идеите, които олицетворява, отколкото заради личността му. А за някои духовници мисълта за Църква без Рим е толкова неприемлива, колкото и папа, който не е католик.
