Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерии, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и защитата на личните данни в статиите си, съобщи „Лекс“.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД беше атакувана от депутати от БСП, а преди това президентът Румен Радев й наложи вето. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Прекалено казуистичното изброяване на критериите може да доведе до цензура. Според депутатите тази разпоредба погазва изискването за предсказуемост на действията на администрацията – в случая на Комисията за защита на личните данни, като ѝ дава прекалено широка, дори произволна, преценка при тълкуването на въпросните критерии.

Критериите бяха част от големите изменения в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) миналата година. Още тогава много журналисти и фоторепортери протестираха, че те създават предпоставки за субективизъм и цензура, но от комисията обясниха, че критериите били извадени от практиката на Европейския съд по правата на човека.

След обявяването за противоконституционни на 10-те критерия, продължава да действа общото правило, регламентирано в първата алинея на чл. 25з ЗЗЛД, че „обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот“.

Кои са критериите, по които журналистът трябва да се води

1. Естеството на личните данни;

2. Влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. Обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. Характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

5. Значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. Дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. Дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. Целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. Съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10 Други обстоятелства, относими към конкретния случай.