Седми пореден месец инфлацията се забавя и през април тя вече е 11.6% на годишна база, показват данните на НСИ. През април хранителни продукти са поскъпнали само с 0.1% спрямо предходния месец. Най-силно са се вдигнали цените на облекла и обувки - увеличение с 5.4%; на ресторанти и хотели - с 1%, жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - увеличение с 0.9%.

В същото време намаление на цените е регистрирано в групите развлечения и култура (-0.8%), съобщения (-0.5%) и жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.2%).

Сред хранителните стоки продължават чувствително да поскъпват някои зеленчуци като зеле - с 39.5%, зрял лук - с 13.3%, моркови с 5.3%, пипер - 3.9%, а също така зрял чесън, картофи, гъби. Хлябът въпреки нулевата ставка на ДДС е поскъпвал с над 3% през април, а колбасите - между 2 и 4%. Покрай Великден с 4% се е вдигнала цената и на агнешкото месо.

В същото време падат цените на краставици, домати, зелена салата, олио, яйца, бира, боб.

Сред нехранителните стоки през април са поевтинели различните видове горива, мобилните услуги и апарати, туристически почивки.

Прогноза

Инфлацията ще остане на относително високи нива и през 2023 г. - средногодишно тя ще е около 9,4% при 13% през миналата година, показват пролетните макроикономически прогнози на Европейската комисия. По-рязък спад - до 4,2%, се очаква през 2024 г.

Енергийните цени ще паднат през тази и през следващата година, но цените на храните ще останат без особена промяна. Цените на услугите ще продължат да растат през тази година и ще останат относително високи през 2024 г.

Според ЕК икономическият растеж на България се очаква да се забави през 2023 г. до 1.5%, преди да се ускори до 2.4% през 2024 г.

По-ранните оценки на ЕК бяха за ръст от 1.4% на българската икономика през 2023 г. и 2.5% за 2024 г.  В същото време прогнозите на Министерството на финансите са за икономически растеж от 1.8% тази година. На тази база МФ изработи и проектобюджет за 2023 г., който внесе в Народното събрание.

Еврокомисията припомня, че през 2022 г. ръстът на БВП бе 3.4%, както и силния износ, който страната ни реализира през 2022 г., благодарение на по-високите цени, но също и на по-големите обеми експортирани стоки, особено електроенергия за региона. Вносът също нарасна силно, движен от високото вътрешно търсене и високото съдържание на внос в износа. 

Ръстът на българския износ обаче се очаква да се забави през тази година поради по-слабо чуждестранно търсене и специфични за страната еднократни фактори. Потреблението на домакинствата също ще се забави особено към края на 2023 г. и първата половина на 2024 г., когато се очаква по-изявено влияние на повишените лихвени проценти по кредитите и по-слабо нарастване на заплатите, отбеляза ЕК.

В своята прогноза ЕК отбелязва и първите признаци на охлаждане на сектора на недвижимите имоти, регистрирани през четвъртото тримесечие на 2022 г. със спад на разрешителните за строеж и новите сделки. В същото време очакванията са спестяванията на домакинствата да се увеличат с повишавене на лихвите при депозитите, съчетано с известно забавяне на кредитирането на домакинствата. Инвестициите ще бъдат подкрепени от фондовете на ЕС, включително тези по Плана за възстановяване и устойчивост, въпреки че закъсненията сочат доста забавяне на изпълнението, посочва ЕК.

Дефицит

След като през 2022 г.  България успя да свие бюджетния си дефицит до 2.8% от БВП, то тази година той ще нарасне до 4,8% поради социалните политики и политиките на доходите, приети през 2022 г., посочва ЕК.

Еврокомисията отбелязва няколко фактора, които може да ограничат дефицита. Мерките за енергийна подкрепа, които се прогнозират на 0,8% от БВП през 2023 г., в сравнение с 1,5% през 2022 г., трябва да бъдат напълно премахнати през 2024 г. Помощите за хората, бягащи от Украйна, също ще имат значително по-слабо въздействие върху бюджета. Инфлацията би подкрепила приходите от ДДС. Нивото на дефицита през 2023 г. също ще е повлияно от евентуално пълно премахване на ковид-мерките, оценени на 1% от БВП през 2022 г. Освен това ЕК очаква публичните инвестиции да достигнат своя връх през 2023 г. поради завършването на проекти, финансирани с евросредства от предишния програмен период, който изтече през 2020 г.