2020-а е най-наситената с негативизъм година от страна на бизнеса за последното десетилетие – и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности година е била 2011-а, в която все още се усещаше умората от предишната икономическа криза.

Това посочват от Българската стопанска камара, която днес представи традиционната си анкета "Годината през погледа на бизнеса".

Причината за черногледството е ясна - ковид-кризата, която се отрази върху всички бизнес процеси. Налице е невиждан икономически спад, посочват от БСК.

90% от анкетираните 810 фирми виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, за 22% няма промяна, а едва 7% са постигнали растеж през тази година.

В същото време антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключителнно ниска оценка от бизнеса. Само 17% от анкетираните 810 фирми одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. 

В резултат от ковид-пандемията всяка трета фирма е прекратила работа за определен период от време, а всяка втора се е отказала от инвестиционните си намерения и е пристъпила към оптимизация на разходите.

По отношение на персонала към съкращения са пристъпили 42% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството), 41% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 33% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите.

Едва 2% от анкетираните са увеличили екипите си с нови назначения през тази година.

От икономическите антикризисни мерки са се възползвали малка част от предприятията. Масово фирмите казват, че мерките са или неприложими, или неизвестни. Схемата „60/40“ е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. На следващо място с 27% са грантовете за микро- и малки предприятия от 3 до 10 хил. лв., а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%.

От секторите „транспот“ и „туризъм“, за които има специални мерки за запазване на заетостта (290 лв. допълнително на месец) са се възползвали само 12%. Едва 1% от анкетираните са потърсили кредити, гарантирани от ББР, а 5% обмислят да го направят.

Масово фирмите се оплакват от бавната реакция на администрацията, от бюрокрация и ненужна бумащина. Само 11% посочват, че не са срещнали пречки при кандидатстването и получаването на помощи.

В ковид-кризата бизнесът най-вече очаква държавата да помогне като поеме част от възнагражденията на персонала (56% от анкетираните), и като намали или отложи държавни (52%) и общински (38%) плащания като данъци, такси и наеми. Има и компании, които не желаят помощ от държавата - 9% от анкетираните.

Фирмите се оплакват също така от увеличения брой заразени и карантинирани работници, което водело до чувствително натоварване върху останалите служители – така смятат 47% от анкетираните работодатели, а 12% от тях се оплакват, че липсата на работници води до закъснение с изпълнението на възложени поръчки и договори, което в е причина за спад на приходите.

Заради ковид-кризата най-голямата пречка за развитие на бизнеса тази година се явява липсата на оборотен капитал (78%). Остават като препятствие обаче до болка познатите бюрокрация и регулаторна тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство, както и често променящата се нормативна уредба. Въпреки пандемията проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години.

ОЧАКВАНИЯ 2021

Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., едва 11% са оптимистите.

Ръст на производството, нови продукти и услуги и нови пазари планират 35-37% от анкетираните, докато миналата година са били 57%. Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38. Ръст на трудовите възнаграждения планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните.