За четвърта поред година минималните осигурителни прагове за 2020 г. няма да са плод на договорка между синдикати и работодатели, а ще се вдигнат административно, догонвайки  по ръст минималната работна заплата. Това произтича от категоричния отказ на работодателите да участват в преговорите за определянето им, под претекст че параметрите са и нямат нищо общо с европейските практики. Бойкотът на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) беше оповестен публично с писмо до социалния министър Бисер Петков. Така доходите по професии, длъжности и икономически дейности отново ще се фиксира от държавата според по-високата минимална заплата. Миналата година ръстът им беше 4.7% средно и се дължи изцяло на увеличението на минималната заплата. По всичко изглежда, че размерът на минималната заплата също няма да е резултат на двустранни договорки. За 2020 г. нарастването й ще е според приетата правителствена средносрочна бюджетна прогноза от 9.8%. Така догодина най-нископлатените работници у нас ще получават 610 лв. месечно. 

Бизнесът подчертава в писмото си до министър Петков, че това повишаване на минималната заплата без договорен механизъм между двете страни на трудовия пазар се прави на фона на драматично изоставащ ръст на производителността на труда. Те отново настояват размерът на най-ниското възнаграждение да се обвърже с пазара на труда, с икономическия ръст и производителността.

ПРЕДИСТОРИЯ 

Спорните минимални осигурителни прагове по професии и браншове от години са извор на конфликти между двете страни на трудовия пазар. Те бяха въведени с промени в КСО през 2002 г. с идеята да изкарат на светло доходите от сивата икономика. Работодателите обаче непрекъснато апелират за отпадането им, а профсъюзите подчертават, че тези прагове защитават интересите на работещите. В писмото си до министър Петков национално представителните работодателски организации отново се обявяват срещу централизираното определяне на минималните осигуровки. Работодателите подчертават, че остарелият механизъм многократно е осъждан от международните институции като Европейската комисия, МВФ и Световната банка.