"Германия, моя любов!", част 1

Борис Дренков, издателство "Кибеа"

Чакай бе, човек! Млад си още за мемоари!

Млад, млад, но светът се върти с такава дива скорост напоследък, че това, което имаме да разкажем за времето от преди 20 години, вече звучи като научна фантастика и няма защо да чакаме, ами дай да документираме какво е било, от първо лице, като свидетели и участници.

Борис Дренков е като Обеликс – врял и кипял във вълшебната отвара на 90-те, той е поел цялата жизненост на онова време, енергията на оцеляването, скепсиса, но и цял наръч надежди за светло бъдеще, което явно няма да се случи по нашите географски ширини, но по-на север и по-на запад… защо пък не?

Въоръжен със знанията си по немски (дето не е сигурно дали е същият немски, на който говорят в Германия) и с неустрашимата подкрепа на своите мили родители, той поема към Мюнхен.

На ученето в Германия са посветени и други книги, издадени в последните години, например "Дом за начинаещи" на Емануил Видински, "Мандарини по Мариенплац" на Теа Монева, "Унгарски танци на Тенерифе" на Васо Портарски. Книгата на Борис Дренков мигом се откроява със сладкодумството си и с хумора и самоиронията, които искрят във всяко изречение – и във всяка заплетена ситуация, от която героят се измъква, закрилян от наивната си невинност.

Впрочем, наивността процъфтява в сянката на Желязната завеса. Ето как го подготвя баща му: "Германия няма нищо общо с България. Там няма нужда да накисваш прането, преди да го изпереш в пералнята. Там храната не оставя петна. Там праховете за пране дезинфекцират за секунди, а пералните се включват със силата на мисълта. Миличък, ти отиваш в един толкова по-хубав, по-лесен, по-слънчев свят, свят на безкрайни възможности, на фин аромат на чистота, в който най-много се ценят честността и интелектът… Там е раят на социалната система. Там те чакат още на летището с несвършващи оферти за високо платена работа и прекрасни централни апартаменти на никакви цени…"

Дали е точно така, Борис Дренков разказва по най-смешния начин, който можете да си представите. "Началото беше мъчно, гадно жилаво… отказването не беше вариант по никакъв начин!" Квартирите, университетът, работните места, случките и срещите се завихрят и абитуриентът от началото се превръща в чудесен, независим млад мъж. "Човек израства при сблъсъка на грешните му представи с реалността." Историята е разказана безкрайно забавно, но ако погледнем сериозно, не можем да не изпитаме съчувствие към всички тези деца, които са се отправили към бъдещето си на чуждо място, без помощ и без познати, и са успели да се справят.

"Германия, моя любов!" звучи като написана на един дъх, но в профила си във "Фейсбук" авторът споделя, че я е написал на два дъха: "Бях пощръклял отвсякъде. И ето така отворих един Уърдовски документ. И не знаех какво да правя с него. Но гласът каза: Е, забавлявай се, де! Разрови се в тая проклета тиква, дето не може да миряса! И Германията тръгна… (Година по-късно) беше адски купон, докато довършвах втората половина. Не спирах! Не се редактирах, защото държах текстът да звучи спонтанен, неподправен, просто разказвах безумната комедия по много, много истински случай, която се прожектираше в главата ми. Никога няма да го забравя, защото катарзисът от смеха е най-лековитото нещо, което Господ ни е дал като дар."

Така че и ние, заедно с всички, прочели тази книга, оставаме в очакване на втората й част, и макар че в никакъв случай не можем да си представим какво ще се случи в нея, сигурни сме, че ще има още много вълнения и смях.