„Пазител на портите“, Джеймс Бърн

превод Надежда Розова, издателство СофтПрес

"Само по боксерки Дез изглеждаше страховит. Белезите, изгарянията, татуировките и раните от куршуми чертаеха карта на най-горещите точки на планетата. Кожата му беше изненадващо розова въпреки дългогодишната работа на открито. Беше кривокрак и широкоплещест, поради което изглеждаше като куб от мускули. Странно, но нещо в четвъртитото му лице, светлосините очи и отнесената, крива усмивка му придаваше вид на палаво хлапе. Първата реакция на хората беше да се запитат каква пакост е свършил."

Това е Дезмънд Алойшъс Лимърик и се молете на Господ ако попаднете в сблъсък, Дез да е на ваша страна. Той е Пазител на портите, вярва в древногръцкия Янус, закрилникът на вратите и тунелите, и неговата работа е да отваря проходи, да контролира кой преминава през тях и да ги държи затворени, когато се наложи. "Порти" в най-широкия смисъл на думата. Може да става дума за военно укрепление, компютърен сървър или държавна граница. Дез може да се справи с всичко, било то реално или виртуално, а ако не успее сам – познава точните хора за всяка задача, на всяка точка от глобуса. Между два изстрела е вероятно да изкоментира слабото представяне на Ливърпул този сезон или пък липсващите достойнства на американската бира.

Дез е забавен!

Дори за човек, който до 10 секунди сменя канала на телевизора, ако види, че дават екшън (като мен), романът „Пазител на портите“ е достатъчно интересен, за да  бъде прочетен внимателно, с подхилквания и възгласи на изненада. Това, което започва с опит за отвличане на красива дама от хотелска стая, постепенно се очертава да е разследване за милиард отклонени долара, прераства в план за държавен преврат в САЩ, и това е само до към средата. Важното е, че за няма и десет дни Дезмънд Лимърик предотвратява няколко различни по характер катастрофи и очарова всички високи жени в периметъра си, като преспива с най-умната от тях. Не е на хубаво да си на страната на лошите, да си мъж и да си висок над 1,80. (Точният ръст на всеки герой е упоменат изрично.) Непрестанно звучи хрущене на строшени китки, рамене и колене; доста носове биват строшени с удар с глава – след отскок, разбира се, и не един и двама дългучи се прегъват като оригами след ловък удар в корема. Както самият Дез миличко си казва сам за себе си, добре че юмрукът му е с тежестта и размерите на акумулатор. Впрочем, той не е нисък, просто краката му са криви; ако бяха прави, щеше да е поне 1,85.

Романът е написан добре и преведен още по-добре. В него има редове, които ще стоплят душата на всеки филолог. ("Защото според мен са ви измамили. И се надявам да ви съдействам да узнаете причината. Да разберете как е останало и от кой е причинено всичко. От кого, извинете."). По страниците се срещат екзотични и непознати изрази и е възможно човек да се отплесне, докато проверява в интернет какво е инфинити басейн, костенуркова котка, кордит, супермасист, вратовръзка боло или големоуст бибан, което е още един плюс на книгата.

Действието е стремително и се разширява като горски пожар, а сред тълпи от въоръжени идиоти, под погледа на магнати-мегаломани, олигарси и красавици, крачи Дез, кривокрак и щастлив до безобразие.