Медия без
политическа реклама

„Ще се бием, но първо ще пием чай“

​​​​​​​Австралийска Шехерезада ни повежда по пътя към справедливостта

28 Яну. 2024МАРИЯ ДОНЕВА

Пътят на подправките“, Мая Ибрахим

превод Деница Райкова, издателство „Лютиче“

Мая Ибрахим е австралийска писателка, а „Пътят на подправките“ е нейният дебютен роман. Първото му издание е в началото на 2023 година и моментално се превръща в бестселър сред англоезичната публика. В края на годината беше един от фаворитите в класацията на Goodreads за Най-добро фентъзи, научна фантастика и четиво за младежи.

Тайната на успеха на младата авторка е…

Няма тайна. Още от първото знаменито изречение – „Ще се бием, но първо ще пием чай“ – читателят е потопен в непрекъсната поредица от загадки, опасности, заплетени взаимоотношения между млади войни, в които честта, дългът и привързаността се борят за надмощие. На карта е поставена съдбата на едно благоденстващо царство, закриляно от велики духове, които са поверили на любимия си народ тайната на магичното дърво мисра. „Щитовете“ – защитниците на царството, имат достъп до магическия чай от кора на мисра, и след като пият от него, в продължение на цял ден могат да се възползват от вълшебните си сили. Някои от тях командват земните елементи, други умеят да се превръщат в животни. Всеки развива таланта си, за да се бие срещу демони, дяволи и пустинни чудовища в името на доброто.

Главната героиня Имани е една от най-обещаващите защитнички на Кайла, тя е част от велик клан, тренира всеки ден и е всеотдайна, особено след изчезването на брат й Атир. Когато се появява възможност да го намери и спаси, тя се хвърля в нечувано приключение. Придружават я други млади войни и уви, по всичко си личи, че те не са точно на нейна страна. Имани открива, че през целия си живот е виждала само част от истината, и всяко ново късче знание разклаща вярата й във всичко, на което са я учили. Трябва да стане по-великодушна и по-мъдра.

Разказът тече плавно, но целеустремено. Страница след страница като дюни във вълшебна пясъчна пустиня следват една след друга и е невъзможно човек да остави книгата настрана и да спре, преди да е разбрал какво ще се случи в следващия момент, кои са враговете и кои – верните съюзници, защо всички постъпват така или иначе, на кого Имани може да се довери и на кого в никакъв случай не бива да се доверява (но тя го прави). Всичко това – разказано пищно, музикално и живописно, с прекрасен ярък език; самият текст и думите в него носят удоволствие с музиката си. „Древното дърво е високо почти колкото минаре: макар да се оголва редовно заради Подправката, гладкият кафяв ствол е безупречен, златните му жилки проблясват на лунната светлина; клоните му са красиви и с равномерни пропорции, поддържащи елипсовидни зелени листа, по които сребърна светлина си играе с подвижността на водата…“ Източният свят с характерните градски и природни пейзажи, с митовете и вълшебните същества, неизменно носи и мъдрости с източен привкус, като „Острието следва сърцето“ или „Несподелената светлина е потушена светлина.“

Героите са очарователни, силни, красиви и загадъчни. Целият роман напомня за детайлно развит и задълбочен сценарий на компютърна игра; цивилизация с чудовища, стратегии, мисии и магии, развиване на умения и откриване на портали към нови нива на познания и битки. Безкрайна фантазия и силно емоционални моменти, които биха задържали вниманието не само на тийнейджърите читатели, а на цялото семейство.