Медия без
политическа реклама

Само един „Дон Кихот“ в днешния свят не е достатъчен

Духът на Сервантес и съвременен коментар на идеализма съжителстват в новия спектакъл на Младежкия театър

14 Яну. 2023ИРИНА ГИГОВА
Александър Богдан Томпсън
Дон Кихот и Санчо Панса - Александър Хаджиангелов и Светослав Добрев.

Че режисьорката Веселка Кунчева е магьосница на образи и емоции, знаехме отдавна. Първоначално посветена в свещенодействията на голямата школа на българския куклен театър, в последните години тя създава с дързост и размах и в драматичния, и в оперния живи и въздействащи примери на знакови митологични, библейски и литературни персонажи – Исус Христос, Сизиф, Дама Пика, Дева Мария във версията й на танцьорка от Буенос Айрес… Най-новата й забележителна работа е спектакълът „Дон Кихот“ на сцената на Младежкия театър – вдъхновяващо сродяване на визия и мисъл. В ролите на идалгото и неговия оръженосец Санчо са младата звезда на трупата Александър Хаджиангелов и един от темелите на репертоара, Светослав Добрев – и двамата отлични в превъплъщенията си.  

„Дон Кихот“ на Веселка Кунчева в Младежкия е и познатият ни Рицар на печалния образ от великия роман на Сервантес, и не е той. В драматизацията, която също принадлежи на режисьорката, тя е вплела и свои размисли за днешната участ на Дон Кихот – идеалиста безсребреник, както вероятно и мотиви от други съвременни автори. Нейният спектакъл е сякаш коментар на оригинала, усещането при гледането му е, че се потапяме в модерно есе по темата за Дон Кихот и неговата самоидентификация в света, за вечна борба на доброто с демоните на злото, с ограниченията пред духа, с обезчовечаващите алчност и прагматизъм, които владеят оялата се власт и безпросветните маси. Дори една от ключовите срещи на Рицаря и неговия спътник Санчо е именно със сегашен политик манипулатор (актьорът Николай Луканов), който безогледно лъже тълпата. Но независимо от впечатлението за остро съвременно, полемично тълкуване на първообраза, в шеметното представление Сервантес е повече от осезаем: има и фламенко, и ренесансови костюми, и посвещаване в рицарство с черпак вместо меч, и велики класически фрази („Свободата, Санчо, е на върха на копието“), и истинско приятелство, и най-вече – има го оня копнеж за свобода, за красота и добро, така присъщи на оригинала.

Представлението започва с многолюдна сцена в кръчмата (в раздвижването и обживяването на подобни Веселка Кунчева е майсторка), в която народът търси своя Дон Кихот, чака повторното му пришествие, „за да промени живота“, одумва го, че може да се е отказал, а когато той наистина идва – така и не го познава. Нишката на спектакъла е изчистена от натрупването на множество случки, сценичната среда също е крайно лаконична и полифункционална. Декорът е огромно платнище от парашутна коприна, чието бушуване олицетворява и вятърните мелници, с които героят се бори, и всички останали приключения и премеждия, които срещат по пътя си двамата верни другари Дон Кихот и Санчо. Но то е и полетът, който ги издига над делничното, над материалното заблатяване на живота, и ги носи към духовен подвиг.

Два образа на Дон Кихот-Александър Хаджиангелов се налагат в спектакъла, с които режисьорката подсказва, че в историята има периоди, когато воинът на доброто е уморен да се бори, духът му спи и като че ли е изгубил оная благословена лудост, превръщаща го в бунтар; и други, в които той, духът, е особено необходим и избухва, увличайки и останалите. Единият е, когато с наведена глава актьорът пристъпва във вътрешността на перпетуум мобиле колело, каквито въртят хамстерите в клетките си, а около него анонимната тълпа ликува и се забавлява. Другият, който в крайна сметка побеждава, е Дон Кихот, пришпорващ въжетата-юзди на въображаем Росинант с екзалтиран вик „Пътят е напред!“ и с верния Санчо до него. Настоящето е неясно и белязано с удари, бъдещето е още по-проблематично. Навярно няма да победи, дори може да бъде погълнат от незримата опасност – само един Дон Кихот не стига, за да промени този свят. Нужни са и още, и други, които Веселка Кунчева и нейните актьори сякаш търсят в залата, сред многото просълзени след затрогващия финал зрители…  

Сценографията и костюмите за спектакъла са на Мариета Голомехова, композитор е Милен Апостолов, а хореограф – Явор Кунчев. В актьорския ансамбъл са още Августина-Калина Петкова, Ярослава Павлова, Гергана Христова, Кристина Янева, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Кирил Недков, Юлиян Петров и др. Следващите представления са на 31 януари, 11 и 23 февруари.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?