"Последният войнишки император", Костадин Костадинов
издателство "Хермес"
Ето така трябва да завършват книгите! След последната страница да се почувстваш щастлив, приповдигнат, вдъхновен да направиш нещо хубаво и важно, защото ето, има смисъл. Доблестта не е само остаряла дума, търпението не винаги е напразно, всеотдайността и честта могат да променят съдби. Финалът на този кратък роман е истинска компенсация за мъката, на която доброволно се подлагаме, като четем толкова други книги, написани без грам любов и към героите, и към читателя.
С предишното си заглавие "Ловецът на пеперуди" писателят Костадин Костадинов спечели наградите "Хеликон" и "Елиас Канети", така че публиката очакваше с жив интерес дали и кога ще последва ново произведение. "Последният войнишки император" отново е свързан тематично с колекционерските страсти, но този път героят не е ентомолог, а нумизмат. И тук сюжетът е построен като разказ в разказа. Учителят предава опита си на по-млад слушател, който е разпознат и избран заради своята дарба. Младият Юлиан има способност да се свързва с духовете на прокълнатите императори, чиито лик е изсечен върху златните монети, и така става приятел, съсед и наследник на Васил Странджев, по-известен с прякора си Императора.
Историята напредва, като в живота на Императора се вплитат биографични данни за онези римски императори от древността, които са били издигнати до владетели на тогавашния свят благодарение на качествата си – смелост, решителност, сила и харизма. Необикновената съдба на тези войнишки императори е свързана с проклятие – убити от същите хора, които са ги възкачили на трона, и оставени без погребение, те не могат да стигнат до Острова на блажените, а духовете им са осъдени да скитат неприютени във вечността.
Разказана е личната история на един необикновен българин и на едно гръцко семейство, и в перипетиите им се вижда как националното и личното се преплитат; как смяната на властта и преместването на държавните граници преобръщат живота на всеки отделен човек. В десетилетията между 1995-а, когато Васил и Юлиан се запознават, и 2015-а, когато е поставена точката на действието в романа, също има огромна социална турбуленция, и през повествователната нишка за иманярските страсти е очертан образът на съвременна България.
Динамично се редуват сцени от древността, средновековието, миналото и настоящето; военни сблъсъци, побоища и битки, срещи с хора от най-различни слоеве на обществото, епизоди от преди и след 9 септември, от преди и след 10 ноември.
И хората тук са като монетите – фалшиви или чиста проба злато, красиви и ценни или мръсни и изцапани с кръв. Аурата на златото озарява всички тези образи; и не хората изпробват златото, а то тях ги изпробва и показва колко струват.
